“Тате, не искам повече да спя в детската!”
“Защо, миличко, какво се е случило?
“Мечо вече не ме обича. По цял ден ме гледа страшно.”
“Не може да бъде. Та нали ти е приятел?”
“Напротив. Мрази ме и ме гледа много лошо.”
Странното беше, че мечокът нямаше очи. От няколко години. При поредното боричкане и търкаляне, Симона му ги бе отскубнала. Не ги пришиха веднага и след време се загубиха. Така си и остана - безок.
“Мамо, динозавърът искаше да ме ухапе, докато си пишех домашното по математика!”
Динозавърът беше пласмасовата играчка, която получи от леля си по случай първия учебен ден.
“Татко, някой хърка под моето легло!”
“Тате, през прозореца се протяга една черна ръка и иска да ме удуши!”
“Мамо, Румпелщицкин се е скрил под ваната и чака да влезна да се къпя, за да ме открадне!”
“Тате, във възглавницата ми е влязла баба Яга и се опитва да ми откъсне ухото!”
За броени дни страховете на Симона лавинообразно се увеличиха и придобиха застрашителни размери. Нощем родителите му се редуваха да бодърствуват, за да могат да я успокояват, когато скачаше с пронизителни писъци и се втурваше слепешком да бяга от нещото, което я преследваше в съня и. Блъскаше се в мебелите и стените с широко отворени, незрящи очи. Часове след това детето се тресеше като лист, цялото плувнало в пот. С пелтечене разказваше за уродливото чудовище. Виждаше го навсякъде - в шкафа с обувките под формата на ботуши, втечнено и плуващо в тенджерата с яхнията, в замразения пакет месо в камерата на хладилника. Навсякъде.
Баенето за страх или уроки в същността си е процес, който извежда негативната енергия от съзнанието на пациента и я материализира в някакъв предмет – олово, брашно, въглен, восък. Получената фигура е създадена от енергията на праидеята, първичния образ в съзнанието. По този начин негативната енергия се претворява в материя и човека бива излекуван. Ефектът от този процес е незабавен и ясно видим. Пищящото в истерия дете се успокоява на момента.
Съществува ли научно обяснение на този феномен?
Прочетете тук