Абитуриентска вечер

Аз завърших преди 10 години и нямахме Мистър и Мис Бал, може би за да не остане някой с неприятно усещане от участващите и току виж някоя неспечелила абитуриентка се фръцне и си замине.
  Имахме разни смешни номинации, беше забавно. Аз например спечелих за "най невъзмутимо пушещ ученик", защото по мое време не можехме да пушим пред учителите, а мен все ме хващаха, имаше номинации за ВИП съученици- тези дето рядко огряват с присъствието си, не помня вече всички.

Добре, в такъв случай аз се извинявам и ще съм благодарна да чуя за вашите абитуриенски балове   

Ние раздавахме грамоти.
На господина по физкултура беше "Българският Сър Алекс Фъргюсън"
Учителката по БЕЛ -"Петя Дубарова на 21-ви век"
На класовете раздадохме .
На тези с най-много отсъствия "Потайните бегълци".
Тези, които по цял ден киснеха по кафетата -"Най-големите ценители и любители на кафето. Черно, горещо, ароматно...Среща на /тук споменаваш името на някое кафене/
И едно стихче :

Раздялата за нас сега е тежка,
нищо, че в очите ни блести насмешка.
Довчера брояхме до 12 и викахме ура.
Сега? Сега е време за мъничко тъга.
С вас да си признаем имахме добри и лоши дни,
по математика винаги ни стигаше и три.
Винаги със много стил,
ний бяхме за резил.
И влизахме в поредния час,
убедени, че грешките никога не са в нас.
А там в тясничката стая- Йорданова ни  причаква зная.
С дневника в ръка-
между двете двойка появи се още една.
Следващия път да си научиш, че
с географията  не ще да случиш.
И продължаваме нататък,
следващия час май ще бъде кратък.
Икономика? Излъгах ви простете-
тук да кръшкате хич и не мислете:
" Деца от вас ще стане хора,
никой не е за затвора!"
Похвалите Малиса по наш адрес мълви,
нищо, че в бележниците ни пише три.
И времето настъпи-
време е за физкултурата и упражненията
300 метра спринт- милост няма,
а излагацията ни е голяма.
Тук е времето да кажем ний "мерси"
на Бекяров, че не ни уби.
Оцеляхме и след този час
и след още много други.
Желева често викаше по нас,
а ние бяхме малко щури, луди.
Но обичахме ви някак поотделно
и сигурно за вас така и ще скърбим.
Часовете ни често течаха самоцелно,
сега се питаме накъде отиваме и накъде вървим.
Че няма да я има начертаната програма,
и Стоицкова, Борисова ,Асенова,
няма да ги има! Няма...
И Майсторска, Гайдарджиева и Данчева
в живота отвори ни се книга нова.
На г-жа Арнаудова специално благодарим,
че беше винаги до нас
във всеки труден час.
Не споменаваме всички извинете
и неуспяхме да кажем всички сега,
просто от време на време помнете,
че някога учихте двайсетина деца,
които ви обичаха тайно и
ядосваха, често, безкрайно...
Не "сбогом", само "довиждане, чао",
който е учил вече е спрял,
който можел - оцелял
12 клас ви казва чао!!

о-о-о, едва ли ще ти е интересно, какво е било преди 100 години.Мисля, че нямахме никакви конкурси, томболи и награди.

И на нашия така... хапнахме, пийнахме и се преместихме в една дискотеката. Браво на тези, които полагат усилия да направят тази вечер по-специална, ние бяхме гола вòда

Ние имахме специални покани за учителите със стихчета за всеки персонално, някакви по специални номинации, конкурси и т.н. не сме правили, защото завършихме 7 класа и май нямаше кой да се заеме с това. Пийнахме хапнахме, после си бяхме резервирали един бар и DJ и купона беше до обяд на следващия ден Като идея мога да предложа Най - добре танцуваща двойка, Най добър индивидуален танц, Грамоти, както беше упоменато по горе ...

А за каращите се в темета - мислите че това е мястото? Момичето не е пуснало тема вие да си го мерите коя е по права!

Е, поне на нас си ни е интересно  .

Имаше един прощален "Час на класния", с едно прощално "Клас стани, клас мирно", един прощален дежурен, който запоследно замазва с гъба черна дъска и пише "Пак ще се срещнем...".
На общото 10-15 минутно официално тържество ни поздрави директорът и ни пожела "баналното" "На добър час" в "училището на живота" така, както ни беше посрещнал и пожелал "На добър час" три години по-рано на прага на същото училище.
От всяка паралелка на випуска имаше по двама-трима, наградени със "златен" и прочие медали при последното връчване на бележниците (дипломите), което беше общо за целия випуск.

Иначе си беше абитуриентска традиция след последния час да си напишем разни пожелания по ризите на ученическите униформи.
На някои девойки се падаше да го изживеят много трепетно, когато свършваха местата за писане по блузките (както и на пишещите върху блузките момчета) ...

Има тръпка само, когато се връщаш към истински неща, демек училището да си е било училище - нещо, различно от "след уволнението"...
Щото, ако ходиш на училище като на кръчма, няма да има с какво да го сравняваш после, да го различиш и да го усетиш след години с някакъв чар...

Ученическата ми униформа още си стои в едно кьоше на гардероба - надписите даже не са избелели, измъкнах я само веднъж, по случайност. Толкова пожелания, толкова свежарски "лексикон".
31 подписа, като ги гледаш - гледаш като в албум, всеки подпис - една снимка; всяко пожелание - физиономия...
   
Малко кофти е да усетиш, че не е било точно вчера, действа като онова парче на  ФСБ или "Момчето си отива" - носталгично.
Ама точно в това му е въпросният чар.
Не знам вие днес откъде ще си го вземете, като те и училището почти ви взеха...

При нас също нямаше конкурси. Класната ни още в началото на вечерта извади малки лисчета и раздаде на всеки да напише кой , как вижда живота си след 5години. Бях забравила за тях, но на първото ни събиране след завършването, тя ги носеше. Доста си поплакахме и посмяхме, какви деца сме били...

Аз също май съм от "старите"
Преди 6 години беше балът ни.На самата вечер нищо нямаше ,освен Мис и Мистър бал.
И май имаше нещо за най-добре танцуваща двойка,но така или иначе никой не обърна внимание на това То цари един толкова вълнуващ хаос ,че едва ли някой точно тогава  ще иска да слуша за грамоти и наградки.
Спомням си обаче ,че на бала ,класната ни даде един тефтер и в него ние трябваше да напишем по нещо за себе си както и някакво пожелание към останалите от класа.
Миналата година на 5 годишнината от завършването ни го донесе същия този тефтер и колко рев беше ако знаете.С такъв трепет го разтваряхме  и четяхме ,все едно някой друг беше писал в него ,а не ние самите.Дори при вида на позабравения разкривен почерк на някои съученици пуснах аз лично няколко сълзи.

Спомням си една награда, на която се смяхме много. Имаше едно момиче от съседния клас, което постоянно си измисляше някакви невероятни истории, в които е взела участие (лошото беше, че си и вярваше). Връчиха и награда "Блясъчко Мечтателя" 

Преди няколко години дванайсетокласниците бяха организирали страхотно тържество на изпращането в училище. Номинациите бяха за учителите - "Крилата фраза"(тук бяха прочетени десетки учителски изцепки, които бяха посрещнати с бурни овации), "Здрав дух в здраво тяло" (за учителя по физическо възпитание), "Най-елегантна учителка" (тук спечелих аз  ), "Буреносен облак" (за най-намръщен учител), "Учител, влюбен в предмета си" (за най-всеотдайния, вживяващ се учител), "Цялостен принос" и т.н. Вече не ги помня всичките. Тези номинации са подходящи, ако сте поканили повечето си учители на бала. А не е зле и да прецените кой от тях би се обидил - не всички колеги биха се зарадвали на подобни закачки от страна на учениците... Иначе на самия бал се организират надигравания - прави се "китка" от различни по стил парчета и избраните двойки трябва да танцуват. На едно изпращане беше организирана игра "Това го знае всеки абитуриент" - излиза ученик, избира си дисциплина и отговаря на забавни въпроси от рода на "Защо в някои източници първото име на Славейков се пише Пенчо, а в други - Петко?" И така нататък...

Синът ми ще бъде абитуриент след 16-17 години, живот и здраве!
По-скоро имам спомени от моят абитуриентска, която не беше чак толкова отдавна. Но не мога да разбера как все още съществува тази глупост наречена абитуриентски бал и как пък младите хора се вълнуват от нея. И какви са тези кринолини, кокове, SLR- ове...

Имаме една учителка - любимка на всички, такъв добър човек никога не съм срещала и сигурно няма и да срещна; искаме да я поздравим на немски език (тя преподава немски), на трябва да е маалко по-оригинало - на мен се пада задачата да го измисля.

Иначе благодаря на хората, които дават идеи - наистина ще използвам някои от тях 

забравих да кажа, че тези номинации при нас бяха направени на изпращането ни. традицията в училище беше да се съберат класовете в една от дискотеките в града и там да са тези номинации в деня, в който ни изпращаха от училище.