Унаследяване на характер ли ???

deleted

Истината е че подходът на родителите в предаването не изобщо родителски,а направо  !
Ако собственото ни дете тръгне по лош път не се отказваме от него , а търсим начини да му помогнем да тръгне по правият път!Никой не е идеален и на всеки му е нужна помощ от време на време!Никакво родителство не видях дотук!

конкретната ситуация никой не е подготвен да коментира, защото запознаването с нея от половин часово предаване не ни прави компетентни
какво е мислел бащата, какво е направил и какво е казал пред камерата, може да са съвсем различни неща
и за синът същото

на мен не ми направи впечатление никой от двамата да се разкайва особено

и какво тогава, да се осиновяват деца само от пасващи им по темперамент родители
или да е забранено разсиновяването
и пак - не е въпросът, че детето е било осиновено, колко родни родители са се отказвали от децата си в подобни ситуации
не едно и две семейства, но не ги показват по телевизията, защото го няма казусът разсиновяване

и това няма нищо общо с мнението ми, че характерът има доста тясна връзка с темпераментът, а второто си се наследява
и колкото и да те възпитават, само от теб зависи накрая, как ще подчиниш темперамента си на разбиранията си за правилно и неправилно

Е при такива авторитетни извори на мъдрости и научни постижения, като чудесата.нет и уикипедия ... коя съм аз, че да изказвам мнение...  

Смирено навеждам глава и пред практиците по темата  - бабата на Чингиз хан и нейните познати българи страхотни хора...

отивам да се срамувам в ъгъла  , откъде ще имама опит аз с осиновени деца ...

Добро решение.

добре, че не вярвам в теорията за унаследяването на лошите неща, иначе щеше да ми се скъса сърцето как някои от децата на списващите тук могат да наследят синдрома на квадратната дървена глава.

Значи и ти можеш да си спокойна

Разрових се в лекциите ми и намерих нещо непретендиращо за академичност, но затова пък разбираемо. Копирам, защото не ми се преразказва, а и е по-лесно.
Учението за темперамента има дълга история и темперамента винаги се е свързвал с различни физиологични особености на организма. Още Хипократ (V в. пр. н. е.) е описал четири типа темперамент, като ги е свързвал с четири предполагаеми основни течности или “сокове” в организма на човека : кръв, лимфа, жълта жлъчка и черна жлъчка. Преобладаването на една от тях определя и темперамента.
Четирите типа темперамент са : сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик
Сангвиник Лабилен тип ВНД Повишена реактивност. Жив и с голяма възбуда, откликващ на всичко, което привлича вниманието му. Жива мимика и изразителни движения. По лицето може да се отгатне настроението му и отношението му към определен човек или предмет. Бързо съсредоточава вниманието си. Понижена сензитивност (висок праг на усещане) и повишена активност. Много енергичен и работоспособен. Активността и реактивността са уравновесени. Лесно се поддава на дисциплина, добре сдържа проявата на чувствата си и неволевите си реакции. Бързи движения, бърз темп на речта, готовност за включване в нова работа, бързо съсредоточаване на вниманието, находчивост. Висока пластичност. Чувствата, настроението, интересите и стремежите са много променливи. Лесно установява контакти с нови хора, лесно свиква с нови изисквания и с нова обстановка. Може да обича няколко мъже [жени] едновременно. Бързо се превключва от една работа на друга, усвоява и преустройва навиците си. Уравновесен.
Холерик Възбудим тип висша нервна дейност (ВНД) Както сангвиникът, холерикът също се отличава със слаба сензитивност, висока реактивност и активност, но при него реактивността преобладава над активността. Поради това е необуздан, невъздържан, нетърпелив, избухлив. По-малко пластичен и по-ригиден от сангвиника. Оттук идват и по-голямата устойчивост на стремежите и интересите, и проблемите с пренасочването на вниманието. Бърз психически темп. Неуравновесеност.
Флегматик  Инертен тип ВНД Слаба сензитивност и емоционалност. Бедна мимика, неизразителни движения. Работоспособност и издръжливост. Голямата активност преобладава значително над слабата реактивност. Отличава се с търпение и самообладание. Бавен темп на речта и движенията и бавно съсредоточаване. Ригиден. Трудно превключва вниманиeто си, трудно се приспособява към нова обстановка, трудно влиза в контакт с нови хора и трудно променя навиците си. Уравновесен.
Меланхолик понижена възбудимост ВНД .Голяма сензитивност и много нисък праг на усещанията. Докачлив и извънредно чувствителен. Слаба реактивност, неизразителна мимика и бедни движения, тих глас. Понижена активност. Неувереност в себе си, стеснителен, дори и незначителна трудност може да го накара да се предаде или откаже. Слабо енергичен и ненастойчив, лесно се уморява и е слабо работоспособен. Неустойчиво внимание и бавен психичен темп. Ригиден. Неуравновесен.
Както при децата, така и при възрастните видовете темпераменти не се срещат в чист вид. Наблюденията и изследванията показват, че всяко дете притежава черти на два или повече темперамента, някои от които могат да преобладават над останалите и да дават типологичен облик на детето.
В психологията под характер се разбира съвкупност от съществени особености на личността, които определят системата от отношения и поведения на човека в обществото.
Характерът не бива да се свежда само до една особенност, до една черта. Той е многостранен. В него се разграничават многобройни индивидуално – присъщи черти, в които се проявява отношението на човека към действителността.
Отзивчивостта, доброжелателността, искреността, взискателността, правдивостта, високомерието и други изразяват отношението към хората. Черти като трудолюбие, инициативност, ленивост, отговорност (безотговорност), добросъвестност и други изразяват отношението към трудовата дейност и предметите. В черти като честолюбие, самолюбие, гордост, скромност, самокритичност и други се изразява отношението на човека към самия себе си.
Характерът и неговите черти не се предават по наследство. Те се формират у човека в процеса на живота му, в процеса на възпитанието и обучението му, в процеса на неговата дейност. Характерът на човека е най-основната особенност на неговата личност, която се намира в постепено развитие и изменение, той представлява неразривно цяло и придава на човека и неговото поведение определен облик.


Колкото до случая, провокирал темата - наистина не може да се съди и отсъжда на база 30 минутен репортаж. Това, което ме впечатли е, че майката (или бившата осиновителка - как е по правилно  ) липсваше. Много странно.
А че момчето е яло бой за добро утро и лека нощ - няма спор по въпроса. Бащата (т.е. бившият осиновител) изглежда жесток човек.
Моята теза е, че никой човек не се ражда лош, и тук темпераментът и характерът нямат отношение. Обстоятелствата и обкръжението правят от някои хора зверове.

По темата-моето предпочитание е да обвиня родителите-осиновители, но пък и не съм убедена. В блока ни живее семейство с три биологични деца, та покрай тяхната история често разсъждавам точно по тази тема - унаследяване или възпитание, или и нещо друго. Децата/вече възрастни/ са на почти еднаква възраст, но за огромно съжаление и болка, третото тръгна по лошия път /сега прекарва времето си по местата за лищаване от свобода из страната/. Семейството от страни погледнато е добро, възпитано, учтиво. Децата, покрай почти еднаквата си възраст, се предполага, че почти еднакво са възпитавани, но защо тогава едното пое по лош път? Гени, възпитание, осиновяване, което го няма в случая или има и нещо друго, което те прави това, което си.

Благодаря за разясненията и дефинициите 
Явно моето разбиране за "характер" не е точно това, което психолозите влагат в този термин, аз по-скоро наричам това от последната дефиниция "поведение". Явно аз съм в грешка и през цялото време съм говорела за темперамент и свързаните с него действия. Определения тип темперамент обаче води до определено поведение или до проява на определени качества/черти и да имаш различно поведение е доста трудно, защото налага да вървиш срещу себе си, т.е. срещу природата си, срещу вроденото си.
В този ред на мисли за мен темперамент и характер/поведение са много тясно свързани.
Пак казвам ясно е, че човек може да се превъзпита. Друг е въпроса колко лесно или не е това.
Разбира се, че няма ген за "крадец", но определено това да си по-избухлив или по-сдържан, по-приказлив или по-затворен не е точно възпитание, а ген. Това е, което аз имах предвид. Целия ми опит и наблюдения над моите и други деца и разговори с доста приятели, т.е. цялата ми лична статистика говори точно това. Ако психолозите мислят различно, то най-вероятно е най-вече разлика в понятията. Т.е. поведение не се наследява, ако вътрешната ти реакция е да избухнеш, но не го направиш това е поведение, т.е. избрана реакция, не това, което темперамента ти те води да направиш.
Много се обяснявам, но се надявам, че стана ясно какво имам предвид и каква теза защитавам.

Милена, знаеш ли ...
разбирам много добре какво казваш, но е много трудно, от обикновени наблюдения сред приятелски семейства, да се изведат адекватни изводи ... Ето ти пример - в семейството на наши много много близки приятели се говори силно . Ама направо се вика. Една чаша вода някой да поиска, чува се през няколко квартала   Е ти можеш ли да определиш,  дали детето им, по наследство има силен глас или просто се е научило така, за да оцелее  

А съвсем честно ... като майка на дете, носещо различен генетичен материал от моя ...  ама от сърце си признавам ... въобще не ме интересува кое колко надделява... Моето дете си е такова каквото е -  и кое от къде идва - за мен няма никакво значение Не мога да се представя да му правя подробни дисекции и анализи ... просто се чудя кому е нужно  

На мен като пристрастма по темата с две деца носещи гени различни от моите и тези на съпруга ми много ми допадна това мнение:
 
Ако не бях приела децата си като собствени от момента в който пристъпиха прага на дома ми, може би щях да реагирам и аз по различен начин на много техни постъпки отдавайки ги на "лоши гени".

Един пример: синът ми в първата година, в която тръгна на детска градина започна да носи играчки от там от време на време. И през ум не ми мина да си помисля, че е крадец по рождение и да въведа "Макаренко" във възпитанието. Напротив, реших, че двегодишният му престой в Дом с други деца, с които е споделял всички вещи, е довел до това той да гледа на играчките и в детската градина като на общи и за него да е естествено да си вземе играчка и да я донесе у дома. Показателно беше, че и "своите" играчки по градинките той не пазеше така ревниво както другите деца. Играеше с тях докато му беше интересно и после ако аз не ги съберях, така щеше да си ги остави. След много приказки и връщане на играчките с извинение от самия него той разбра, че не бива да взима чужди неща и се научи да цени своите. Вече трета година не се е случвало да донася пак нещо чуждо.
И не само че не го изгониха от детската градина, ами директорката ми съдейства по всякакви начини и дъщеря ми да бъде записана в същата детска градина.

А колкото до баби и лели на съфорумци, които работят в Домове за изоставени деца и които неизменно се появяват като авторитети в подобни теми.... мен лично ме навеждат на спомени от детството ми.
Има такъв Дом за деца от 3 до 7-годишна възраст в селото, където имаме вила и често ходим. Та там настоящите баби (тогава лели) "възпитаваха" децата с жилави пръчки при всяко дребно провинение. И когато четях книжки за нациски концентрационни лагери все си представях есесовците като тези лели - вечно намръщени и с пръчка в ръка, готови във всеки момент да я използват върху беззащитните деца. И навсякъде говореха за тях като за "копелеата".

deleted

Пети пост вече никой не коментира, това което ти си написала...  не се надявай!

А, в това няма нужда да ни убеждаваш - очевидно е

Четох, четох и се чудя - що толкова си дьржиш на мнението? И наистина, има ли смисьл човек да пише по форуми, когато е убеден/а, че никакви аргументи няма да му/й променят мнението.
При мене надделява определено емоционалния аспект, ама това е, защото в извьнработно време не сьм теорИтик.
То явно и за правописа мнението си е само твое.