Ето подробности как се докарахме дотук. От 6-месечен спи в самостоятелна стая без проблеми досега. Всичко започна с тръгването му на ясла - там си загуби бибата и се разболя на втория ден. Събра му се доста наведнъж - нови емоции, липса на биберон и запушен нос. Нарочно не му взех нова биба, защото е голям и му е време да я маха, той пита няколко пъти за нея, но сякаш приема обяснението ми , че "утре ще я вземем от градината, където я е забравил" и вече почти не я споменава. От хремата обикновено трудно спи и аз го гушках повече от обикновено, за да се чувства по-добре. Когато беше най-зле спах 2 вечери в неговата стая (но не в едно легло), за да го наблюдавам. Оттогава той иска да лягам там с него. Аз го гушвах в очакване да се успокои и унесе, а после да го прехвърля в леглото му. Обаче стана друго -- като го сложа в креватчето му той се изправя мигновено и ми говори "Гуши мама! Мамо лягай там, спи тука!" Обяснявам, че ми е рано да спя, трябва да нахраня Иво и тати и после ще дойда да спя при него, но не става. Като затворя вратата започват писъци. Останалото го знаете. След няколко безуспешни опита пращам горе мъжа ми, с него по-лесно се разделя. Пита го "къде е мама, долу ли е?", после му казвал "тати, отивай долу при мамата!" и си ляга без да плаче повече.
МОля ви, кажете ми как да се справя с повтарящата се драма! Сбърках ли като се върнах? ТОй вече знае, че няма да го оставя да плаче и ме манипулира.