Нека помогнем на мама Ели да живее

  • 8 158
  • 62
# 30
Включвам се и аз, и желая много късмет за Ели!
Виж целия пост
# 31
Пуснах и аз ес-ем-ес. Хайде нека помогнем!!!
Виж целия пост
# 32
Пуснах и аз ес-ем-ес. Хайде нека помогнем!!!
Peace
Виж целия пост
# 33
Пуснах смс, много късмет на Ели  Praynig
Виж целия пост
# 34
Господи! СМС-нах и се моля, да има здраве и късмет за нея и за всички нас. Много тежка съдба, милите хора Sad
Виж целия пост
# 35
 Praynig Пуснах смс-че  и аз! Нека бъдем човеци и да помогнем,всеки с каквото и колкото може! Заедно сме голяма,могъща сила! Ели, ще се пребориш с болестта!!! Вярвам!  Hug
Виж целия пост
# 36
И от мен левче... за сега. Да, децата са всичко, но какво са те без родителите си ...
Успех, русокоске! Praynig
Виж целия пост
# 37
Стискам палци на Ели да успее да се пребори!  Praynig
Виж целия пост
# 38
Пуснах DMS!
Господи, помилуй! Praynig
Изпращам ЛЮБОВ
Виж целия пост
# 39
Здравейте на всички! Много сте мили!
Ели за съжаление пропусна две химиотерапии заради не добри кръвни показатели, но се надяваме скоро да се проведе поредната. Стискайте палци Peace
Благодаря на всички Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 40
Вчера на информационното табло в градината прочетох нещо, което много силно ме разстрои и понеже форумът е сила, доказала се неедократно, искам да помоля за вашата помощ. Може би трябва да си отвори сметка? Не съм запозната в детайли как стават тези неща, приемам идеи Simple Smile В близките дни ще взема документите и изследванията на майката.

Ето го и самото писмо:


Здравейте, аз съм майка на едно от децата в тази детска градина. Преди време разбрах, че на едно от децата в нашата група майка му е болна от рак на стомаха. Аз съм оптимист и веднага си казах "Тя е млада, ще се справи. Двайсет и първи век сме има толкова много лекарства" Замислих се, защото познавах от близо детето й. Бях ходила на ски училище с него. Бети е едно палаво хлапе, което веднага ме грабна. Той искаше внимание и обич и малко неумело даваше своята. Непрекъснато казваше нещо за мама. Възхищавах му се, защото се хранеше и се обличаше сам. Докато моето дете все още искаше помощ. Тогава не си давах сметка, че вероятно майка му го е подготвяла, за да се справя сам. Това на пръв поглед силно и самостоятелно дете искаше прегръдки и нежност.

Преди няколко дена разбрах, че болестта на Ели е достигнала фаза, в която тя се бори не за друго, а за удължаване на живота Й. Видях това, което й се случва през моите очи, защото едва ли мога да разбера и малка част от това, което изпитва тя. И се сковах от ужас. Това усещане се подсили от новината, че друго детенце от групата ни е загубило майка си преди няколко месеца. Няколко дни ходих, като замаяна. Гледах децата и не вярвах, че това се случва. Борех се с това да не се намесвам и да си намеря някакво извинение. Осъзнах, че всеки път до сега съм тъгувала с болката на другите, съчувствала съм, но никога не съм си правила труда да помогна.
 
Всеки може да погледне в страни и да си каже "Има толкова хора, които се нуждаят от помощ. Не мога Аз да помогна на всички. На мен, кой ще помогне?" и да забрави. Но замислете се! Не са ли това само извинения, за да не направим нищо. Ще кажете" Нямам достатъчно за своите нужди" Но ако се откажем, от някой наш каприз, ако всеки, който прочете това отдели макар и мъничко, по мъничко ще съберем и ще помогнем на мама Ели да живее още. Замислих се за силата, която тази жена има, за да се бори за още малко време с децата и близките си, осъзнавайки, че всичко е ясно. Гърлото ми се сви, когато си представих болката да прегръщаш всеки от тях с мисълта " Докога?", че дори и физическата болка е нищо пред мисълта как тези скъпи същества, ще преминат през това изпитание.

Щастливи са хората, които осъзнават, радват се и оценяват това, което имат тук и сега. А не, когато го загубят. И колко щастливи сме тези, които имаме още време да поправим това.
Ежедневието ни препуска без да го усещаме, в стремежи за повече материални облаги и по-голям физически комфорт. Но не поглеждаме колко пусто е вътре в нас. Колко празен е животът изпълнен с много материално, но без нищо, за което да се усмихнем с обич на себе си и на хората около нас. И да усетим топлината и радостта от това, че СМЕ.
Една млада жена се бори за възможността да удължи дните, в които ще БЪДЕ.
За да се удължи животът на Ели са необходими шест вливания в Турция. Всяко вливане I
струва 3500 Евро. Аз и моето семейство, ще помогнем, с каквото можем. ПОМОГНЕТЕ
и ВИЕ!


Цитат
ЗА ДАРЕНИЯ:
Титуляр: ЕЛЕОНОРА ВАСИЛЕВА КРЕМЕНАРОВА
BGN : BG58 UBBS 8002 1018 0460 30
EUR : BG89 UBBS 8002 1437 1683 10
SWIFT: UBBSBGSF
united Bulgarian BankСлагам линк към фейсбук, където е кампанията и в галерията със снимки има приложени епикризата и необходимите документи.
http://www.facebook.com/group.php?gid=142284765800692

Изпратете дарителски SMS с текст DMS ELI на номер 17 777 (за абонати на GLOBUL, VIVACOM и M-Tel).

Виж целия пост
# 41
Дуци, има ли банкова сметка?
Виж целия пост
# 42
Ще питам довечера, но все си мисля, че трябва да е специална сметка, за да не стават злоупотреби. Не че се съмнявам в жената, но нещата трябва да са максимално чисти и ясни.
Виж целия пост
# 43
Ужасно тъжно Cry
Ще помогна доколкото мога. Дуци, чакаме подробности.
Виж целия пост
# 44
Чакам за сметката, Дуци,
нищо не мога да кажа в момента.... изживявам всеки път с всеки, това което аз изживях миналата зима... по друг начин гледам на живота, една диагноза за секунди променя  всичко в теб, аз обаче имах късмет всичко да прключи максимално добре... Искам с всички да е така, а ако това зависи само от някакви си пари - ще ги съберем, ако има нужда от нещо друго разпитай. Както се казва, човек до човек опира! Нека бъдем човеци!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия