SUPERNATURAL-To talk about

Лелеее, горката ти! Жива да те ожали човек....Как си издържала направо не те знам  
Така да ми е мъчно за теб, значи...
Това е то, като трябва човек да се насили, насилва се в името на възвишени цели  

Розеееее  не се услушвайййййй ......

Имах предвид 'под', 'върху', но твоето 'със' обхваща и двете .
Ми, липсваше ми, малко . Даже казвах на някои други 'Ooo, Amore...' в неподходящи моменти...


... ... ...

bichi,
Честит нов аватар! И личен текст .

Хич не се услушвам, слънце, ама днес ми се разказА играта направо 
Имам си го наум, няма да те изоставя в никакъв случай 
Надявам се до края на деня да продължа епизода.

Мирсиииии ,  .

Розе, знам, че няма да ме изоставиш  . Аз само леееекинко само да побутна  
И сега искам да ви покажа докаква степен могат да полудеят феновете  

DIE, BITCH текста от долу....

Розе, като ти е толко мъчно и така ме жалиш, направи нещо да ме зарадваш
Аморе, забравих... имаш уникален подпис, уникален... ъ-ъ-ъ кой чу ооо аморе вместо мен, признавай

Само го назови!  
...или Сам го назови...

Мразителките на Лиса трябва да са останали много доволни от този кадър от 6.01. Обаче, колкото и да им се иска Лиса да загине в мъки, не мислят как това би се отразило на Диййн. По-добре да си остане жива, но надалеч .

Много е подгряващ, да. И фразата много ми хареса - и нея откраднах от синьорината (слава Богу, няма как да попадне на нашия форум ).
А, само 3-4 красавци, нищо особено .

- По дяволите! – изруга Сам, стисна ядно устни и натика телефона обратно в джоба си.
- Какво става? – попита го Дийн.
- Не искаш да знаеш – отговори убедително брат му, обърса устни в салфетката и се изправи. – Но работата е много зле и трябва много да бързаме.
- Да тръгваме тогава – намеси се Макс.
Качиха се в колата и потеглиха.
Пътят беше стар и разбит, явно отдавна излязъл от употреба. Импалата подскачаше по неравностите и цялото й купе се тресеше. Из багажника тракаха някакви неща. Дийн никак не беше доволен от всичко това.
Пътуваха мълчаливо. Наоколо гората тихо шушнеше на своя призрачен език легенди за отдавна отминали времена, истории за хора, духове, смелост и страх. Легенди за принцове и принцеси, за магове и еднорози, за битки, загуби, победи.
Скоро замъкът се очерта на фона на пълната луна. Изглеждаше доста разрушен, някои от кулите бяха съборени – от човешка ръка или от ръката на времето. Спряха до огромната дупка в зида, някога представлявала величествен портал, и слязоха. Наоколо беше поразително тихо. Пристъпиха предпазливо към главния вход на замъка – масивна дъбова врата с изметнати от влагата дъски и с огромна метална халка, захапана от лъв, вместо дръжка. Макар и привидно разнебитена, вратата поддаде трудно. Наложи се всички заедно да бутат, за да се отвори.
В преддверието беше тъмно и миришеше на плесен и нечистотии. Май сервитьорката щеше да се окаже права – тук наистина бяха идвали бездомници.
Запалиха фенерите, които носеха, и се огледаха внимателно.
- Медальонът е тук – каза тихо Кастиел, озъртайки се наляво-надясно. – Мога да го усетя.
- Къде точно? – попита го Макс шепнешком.
Ангелът отправи взор нагоре.
- Някъде в кулите.
- Как ще стигнем до там? – зачуди се Дийн.
Пред тях имаше няколко стълбища, виещи се нагоре, както и няколко врати, водещи незнайно накъде.
Кастиел посочи едните стълби, тези, които изглеждаха най-разбити, и каза:
- От тук.
Заизкачваха се бавно. Камъкът под краката им беше протрит и лъскав от хилядите стъпки, които беше поел през годините. В стените имаше вбити железни скоби, някога служили за поставки на факли. Сега бяха ръждясали и потънали в паяжини.
Колкото по-нагоре се изкачваха, толкова по-западнало изглеждаше всичко. Вече не миришеше на лошо, но разрухата, която се разкриваше пред очите им, беше потресаваща. Дали изобщо кулата, към която се бяха запътили щеше да се окаже здрава и безопасна?

Е, щом сЪ мъже, ноу проблем, продължавай, обичам тА като ги натиснеш с ъ-ъ-ъ предната броня...

Розе, дай наСАМ

(цък по желание)
Факлите (не знам как се наричат тези неща ) не са много на място, но ми хареса рисунката.

Ето, давам:

Дъждът в косите ми се стича
и ме дарява с хладни ласки,
и вятърът край мене тича,
студът по устните ми драска,

а ти къде си да ме стоплиш?
А ти къде си в този час?
Нима не чуваш тези вопли,
нима не чуваш моя глас?

Ела! И донеси ми пролет
с небе, и слънце, и цветя,
душата ми жадува полет
ведно със твоята душа.

Да идем някъде далече,
където няма мраз. И там
ще гасне тихо топла вечер,
а ти ще си до мене, Сам...


Малко набързо и не особено кадърно, но пък с мнооого обич за теб

Да не си посмяла да го повториш .... 
    Разкошно е Розе  
Благодаря ти (ниЩо че е за Сити  ) благодаря , че го споделяш с нас.

Роза! Не знам какво да кажа, освен че за втори път ме усмърти (прости ми тъпата дума), но се чувствам точно като простреляна.
Прекрасно е! Е просто няма как да не сменя думите под аватара, това е.

Розе,
Невероятно е с каква лекота пишеш и как всеки път ти се получава толкова нежно и прекрасно.