АВГУСТ - време за море, но ... със сладко бебче в ръце!

Здравей Ариана,
Чудесно е, че окуражаваш майките да търсят правата си. Правото на родителя да бъде до детето си, на родилката да бъде до новороденото, трябва да е изконно, неотменимо и непротивопоставимо на каквато и да е ситуация и на който и да е лекар. Това е от изключителна важност за емоционалното и физическото здраве, както на детето така и на майката. По отношение на недоносените бебчета това стои с още по-голяма сила. В този смисъл е и  статията Кенгуру грижата - възможност за неповторима връзка с недоносеното бебе, предполагам че ще представлява интерес за повечето майки. За сега можем да се надяваме някой ден и в България медицината да еволюира да разбирането, че няма нищо по-добро за бебето, майката да бъде до него дори, когато е необходимо то да е в кувиоз.
Във връзка с поставения въпрос, отправих запитване до Министерство на здравеопазването, относно правото на родителя да бъде придружител на детето си в  случай на приемане в болнично заведеие.
Прилагам го дословно, заедно с изпратения ми отговор.



Междувременно, ние ще направим допълнително проучване, какви точно права имат родителите според българските закони, както и по какъв начин е уреден въпроса според Европейското законодателство(което България е задължена да спазва).

Добре дошли на малкия Никола на Маминка13 и на малкия Мартин на Ренка83. Здрави, весели и щастливи да бъдат 

ЛЛЛ, много хубава е статията за кенгуру грижата. Този път съм решила да нося детето в слинг, да го кърмя в него, но можете ли да помогнете какъв точно модел е подходящ за първите дни на новородено, как се слага и откъде в София може да се закупи  

Ренка,Нини,Маминка,Честити ви сладурчета,пожелавам ви да растат здрави и силни и само да ви радват
Маминка,само час наистина е минало много бързо,а той се е родил и мъничък,според моята лекарка и моето Ники ще е малко бебче.А сега как е храни ли се добре?
Вчера ми беше много кофти ден,а днес грее едно слънце,което няма как да не те накара да се усмихнеш,дано не се скрие,че ми омръзна само да е мрачно и дъждовно Тази нощ така хубаво спах,че чак съм се успала,цялата съм се подула от сън
Лек ден на всички

Аничка е родила секцио своята рожба Константин - 3200 гр., 50 см.
 
Аничка, мила, честита първородна рожба! Да ти е жив и здрав малкият Константин за радост на мама и тате! На теб ти желая бързо възстановяване!

Честити бебчета на Ренка, Маминка13 и Аника!!! Да са живи и здрави малките бебоци, а на мамите бързо възстановяване!!! 

С толко много бебоци започвам да ставам още по-нетърпелива да се роди бебка... Само да дойде понеделник и и давам зелена светлина за излизане, че доки е отпуска до тогава....

Здравейте мамчета  

Имам малко време и да ви разкажа как протече моето раждане на малкия ни син.
В сряда сутринта имах час за консултация и си отивам съвсем неподозираща, че до няколко часа ще съм родила. Нямах план да раждам още. Исках да свърша още няколко задачки, а и имах уговорки за кафенца, ноооо... бебо беше решил, че иска да излиза. Та така, преглежда ме моята гинеколожка, гледа ме на видиозона, казва че плацентата е узряла вече (така и не запомних коя степен), бебо си имал още водица, тонове - перфектни, килограми - 2800гр. Казвам, че имам обилно течение, което ме изнервя страшно много. А и аз бях си решила, че искам да раждам нормално и ако имах гъбички трябваше да ги лекувам, че не исках да стават фалове. И така, качвам се аз на магарето да видим там какво става и разбира се стана ясно, че имам 4ри см. разкритие и напълно изгладена шийка. Знаех, че моята лекарка излиза в отпуска и ме беше много яд, че няма да ме изражда тя. Но за мой късмет точно тя беше нощна смяна и каза, че ако искам да раждам тази вечер да ходя, макар че има шанс да не я дочакам. До този момент нямах никакви болки или предчувствие, че ще раждам. Много се развълнувах и се разтреперих от вълнение. Така или иначе до няколко дена щях да родя реших, че ще е тази вечер. Бях канена и на рожден и не исках да ме усетят, а и нямах болки, та реших да отскоча на партито преди голямото събитието. Малко закъснях за срещата, че нали трябва да ида красива за раждането на детето си. И всички си помислили, че съм тръгнала да раждам  , само ако знаеха че след това точно на там отивам. И така след като реших, че е време да ставам, дойде таткото и ни закара до болницата. До този момент нямах никакви болки, само започна да пада остатъка от тапата. Може да се е получило от прегледа, но аз исках да си родя при моята си лекарка. Щях да съм по-спокойна при нея и много се зарадвах, че късмета пак е на моя страна. Тази нощна й беше последна преди да излезне в отпуска   . Бях много развълнувана и емоциите напираха , бушуваха във мен и ме караха да изпитвам чувства които до този момент не съм изпитвала. При мен се получи малко като планирано раждане. Имах цял следобед да се приготвя и да изживея една така желана и мечтана радост. Таткото и той много се вълнуваше и чак не му се вярваше, че ще ходя да раждам. Виждаме колко съм щастлива и ми няма нищо, а и двамата чакахме едни болки, едни чудесии, но при мен всичко беше наистина като по вода.
И така, пристигаме ние в болницата със багажа към 10:30 на 20.07, докито слиза да ни приеме и даже си мислила, че съм се била отказала. Преглада ме пак, бебо си беше все така добре започна да приготвя документите за приемане. Докараха една количка(хич не ми се качваше на нея, бях си 6 точки, но политика на болницата), закараха ме до стаята да се настаня и да се съблека чисто гола, връчиха ми една нощница да заметна, че да не ме возят дибидюз до етажа на родилно. Така се засуетих, че си забравих най-важното средство да увековеча момента на раждането на малкия, че като се качих горе много ме хвана яд. Викам на акушерката "Да слеза за малко до стаята да си взема телефона?", тя ми казва" За какво ти е?"; аз" Как за какво да си го снимам като се роди."; тя" Като почнеш да раждаш хич няма да се сетиш за телефона." Стана ми много тъпо. Егати забраваната съм, направо не можех да се побера в кожата си. Както и да е, беше ясно, че момента ще е само за мен. Настаниха ме на едно легло, приготвиха системичка и доки ми направи преглед, вече имах 5см. разкритие без болки до този момент. Пуснаха ми системата и не след дълго и контракциите започнаха да стават болезнени. Само да спомена, че аз си имам контракции от 4рти месец без болка и съм си пила магнеротче като витамини. Украсиха ме със колан за да следят тоновете на бебо и зачакахме момента на силните болки до пълното разкритие. Да отбележа, че до клизма така и не се стигна, но ако е станал фал не съм разбрала, а и не искам да знам(ще ме хване срам   ). Системата ми я сложиха в 23:20, а към 23:30 болките ставаха все по-силни, но търпими. Винаги съм имала болезнен цикъл и болката много наподобяваше нея. Като започнаха болките и се опитвах да дишам както са ме учили, акушерката ме попита дали ми идва на акъла да снимам. Ами аз в този момент не ми е и идвала идея да снима, идеята ми беше друга. Акушерката и докторката си разглеждаха къде да ходят на почивка и често идваха до мен да ме видят как съм. Не ме оставяха без надзор. Не знам, но като имах контракции получавах и газове. И ми казаха, че каквото ми се прави да си го правя. Мислех, че ще ме пуснат да се разхождам, но явно при мен нещата се случваха много бързо и затова. Към 23:50 ме прегледа пак и този път имах пълно разкритие. Санитарката донесе една подлога, спукаха ми водите и като шурна една ми ти вода, имах чувството че са доста литри. Малко след това ме накараха да се напъвам, не ми дойдоха напъните. Показаха ми как да се наместя, че да ми е удобно и се  започна едно напъване. Три пъти по три напъна направих в пред родилно и вече беше време да идем в залата със магарето. Момента беше близко. Накараха ме да стана от леглото и да ходя до залата, това наистина облекчава(имам предвид ходенето). Настаних се на магарето, имах чувството че ще се загубя в него. Идеше ми много голямо. Там вече бях към 00:10 и на няколко напъна бебо се роди, изплака веднага. Почувствах такова облекчение и като че ли болките спряха веднага. Показаха ми го, едно беличко със черна косичка. Измиха го и го завиха веднага. Подадоха ми го за малко да си го нацелувам. Толкова нежен и крехък ми се стори. Нямаше по-голямо щастие за мен от този момент. Акушерката ми натисна корема няколко пъти и плацентата изпадна без да напъвам или каквото и друго да правя. Беше цяла и много противна(бях любопитна да я видя какво представлява). Искам да отбележа, че нямам никакви шевове. Това дължа на съветите на акушерката и нейната помощ, както и на моята докторка. Така както тогава никога не съм се изпотявала, но зора какво ли не прави. И след като мина всичко и педиатърката прегледа Никола и го остави да се топли на една маса до мен ми се прииска да го на снимам както аз си знам. Като дойде пак акушерката й викам "Ето сега искам телефона. Вече не ме боли нищо и се чувствам 6 точки." ; горката ме съжали и прати санитарката да ми го донесе. Еееееееееее, супер много се зарадвах да ви кажа. На снимах си бебока, направих му и първото клипче. За мен беше много ценен момент да запаметя този така чакан и мечтан момент.
За мое съжаление стоях в тази зала, на магарето(направиха го като легло или  нещо такова), почти 2часа, ужас. Исках да стана и да се разходя, вече се бях схванала от лежане. Най-накрая ме съжалиха и ме вдигнаха по-рано, пак докараха онази количка и със нея топур-топур ме закараха до стаята. Със мен плътно беше и бебо. Дадоха го на сестрата и тя го изкъпа още веднъж и го беше увила като пашкулче. През това време от регистратурата са се обадили на таткото да дойде да ни види. И малко след като ни закараха в стаята и докараха бебчо, дойде и щастливият татко. Момента беше невероятен - вече бяхме трима. Малкият беше спокоен и тих, и за нас той беше и винаги ще е най-красивото бебче на света  
Като си тръгна таткото се отдадох да съзерцавам нашето съвършенство. Не мигнах цяла нощ от емоции и различни чувства, кои от кои по-силни.
На сутринта бях свежарка и все едно не съм раждала. Ставах и си лягах без проблем със сравнение със момичето до мен. Тук се сблъсках със първия майчин страх - бебчо се задави със все още околоплодни води и много ме стресира. Целия посиня и добре че едно мамче в стаята ми помогна и занесе Ники на сестрите. Аз се бях вцепенила, за първи път почувствах страх за моето детенце. След около 10минути ми го донесоха след като е поседял под маска с кислород. По-късно следобеда пак направи същото, но този път се справих без помощ. И от тогава до сега сме си заедно и се разбираме все едно винаги сме си били заедно.
Момичета няма такива чувства като майчинските. В момента в който го гушнеш и не искаш да го оставиш. Толкова са нежни и малки и прекрасни. Няма такива силни чувства които да опишат емоциите на майката, а защо не и на бащата.

Пожелавам ви вашето предстоящо раждане да е като моето - бързо,лесно и без проблеми и възможно най-безболезнено, ако  може да се каже така  

П.С.: Писах го цял ден и затова стана толкова дълго, надявам се да не ви досадя със такъв роман.На тези които им е интересно приятно четене 

Маминка 13,   толкова готин разказ,
изчетох го на еди дъх така се развълнувах, че направо се пренесох там!

  Маминка , страхотен разказ .... охх така ми текът сълзите и като знам колко си малка и крехка , просо дано всеки преживее такова раждане ... а сега се гледайте , че и ние идваме и градинките са наши 

Здравейте, момичета. Мен нещо напоследък ме домързява да пиша. Иначе чета редовно.

Да са ни честити всички бебенца. Да са живи и здрави, и да радват мама и тате.

Благодаря за страхотните разкази на Радост и мамчето. Действате страшно успокояващо и зареждащо. 

И на мен почти не ми остана. днес за първи път ме хвана малко шубе. Ама като се знам, че съм мъжко момиче, бързо ще ми мине

честита радост на МАМИНКА и АНИКА!!! Много да ви радват малките съкровища,да са ви живи и здрави!

Маминка,разказа ти беше страхотен,дай Боже такова раждане на всички      

Здравейте,

Честито на всички мами, които вече са родили!!! Да са ви живи и здрави и много да ви радват и слушат!

Аз отдавна не съм се записвала.
Не знам при вас как е, но при мен колкото наближава, толкова повече си мисля, че усещането на  бебо вътре в мен ще ми липсва. Не знам за вас, но аз все по-добре се чувствам, като изключим, че не винаги се наспивам де, но чак не ми се ражда и мога да си бременея така

Може ли да ми помогнете като ми обясните как се прави възела на слинг с халки за новородено?

Мерси

Честито на Аника и добре дошъл на малкия Константин !!!

Маминка13, все я плюете тая бургаска болница, пък виж колко добре е минало всичко 

Ягудка, някой ми беше казвал, че слинга с халки не е подходящ за новородено. Питах ЛЛЛ какъв слинг е подходящ, но още не са ми отговорили   А пък и казват, че със слинга си вървят и инструкции (ако си го купиш нов де). Имало клипчета и в YouTube, но още не съм ги гледала.

Честито на всички нови мамита и благодаря за хубавите разкази!

И аз с въпрос към ЛЛЛ, чисто любознателен - от известно време усещам в гърдите (чат-пат) същото чувство, както когато потича кърмата при кърмене. Не помня с първата бременност такова усещане, но може и да не съм го различавала тогава. Дали е добър признак, предвид, че имах недостатъчна кърма преди?

Добро утро на всички И Честито на всички мами, които вече гушкат своите бебенца Раждането наближава, вие как се чувствате последните дни и седмици? Аз за сега нямам никакви контракции или нещо което да предвещава наближаващо раждане, вие как сте, имате ли подготвителни контракции? Моята бебка мърда малко,движенията са и плавни, сигурно вече и е много тясно. При вас как стои въпроса с движенията на бебето?Аз все се притеснявам дали мърда достатъчно