"Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека:
- Пет кафета. Двете са за нас и три "висящи".
Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:
- Какви са тези "висящи" кафета?
Отговаря ми:
- Почакай и ще разбереш.
След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета - плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:
- Трите са за нас, а четирите "висящи".
Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:
- Имате ли "висящо" кафе?"
Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе. Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна. Вече е напуснала границите на Италия и е разпространена в много градове из целия свят.
"Висящото кафе" - Тонино Гуера, разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика. Случка, която според неговите думи може да докара сълзи на всяко лице.
Коментар от фейса -
Alexander Kostov По повод на днешният ми пост, на лични съобщения бях затрупан с информация. Оказва се, че на много места по света съществува подобен род благотворителност. В Русия, Щатите, Австрия, Полша, Чехия, Украйна, Латвия, Турция, Венецуела, Австралия, Аржентина... Там плащали предварително не само за кафе, но и за хляб и топла храна. Ще се радвам от тази идея да се появи поне едно заведение в България, което да въведе тази традиция. Относно съмненията дали в България това е приложимо, трябва първо да опитаме и тогава да видим.
------------------------------------------
Приложимо ли е това в България? Бих искала да чуя много и различни мнения, вие сте!
Виж целия пост
- Пет кафета. Двете са за нас и три "висящи".
Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:
- Какви са тези "висящи" кафета?
Отговаря ми:
- Почакай и ще разбереш.
След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета - плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:
- Трите са за нас, а четирите "висящи".
Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:
- Имате ли "висящо" кафе?"
Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе. Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна. Вече е напуснала границите на Италия и е разпространена в много градове из целия свят.
"Висящото кафе" - Тонино Гуера, разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика. Случка, която според неговите думи може да докара сълзи на всяко лице.
Коментар от фейса -
Alexander Kostov По повод на днешният ми пост, на лични съобщения бях затрупан с информация. Оказва се, че на много места по света съществува подобен род благотворителност. В Русия, Щатите, Австрия, Полша, Чехия, Украйна, Латвия, Турция, Венецуела, Австралия, Аржентина... Там плащали предварително не само за кафе, но и за хляб и топла храна. Ще се радвам от тази идея да се появи поне едно заведение в България, което да въведе тази традиция. Относно съмненията дали в България това е приложимо, трябва първо да опитаме и тогава да видим.
------------------------------------------
Приложимо ли е това в България? Бих искала да чуя много и различни мнения, вие сте!
Скрит текст:
http://www.facebook.com/groups/340384992727900/ - групата във фейса
Не е нужно само чесане на езици /клавиатури/, а действие и лека-полека, защото не вярвам, че става за миг, нещата ще се получат. Защо пък не, поне сме длъжни да опитаме 
