Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 7

Какво се оказа при теб?

OX'AMAH, не, не пия, ще видя какво е това, че не съм запозната 


Благодаря!

Не се сърди човече, това са добавки за ставите.

   Едно от нещата, които ми въздействат, е когато видя възрастна жена с цигара. И млада не е добре, но възрастна... Представям си моите баби(едната Бог да я прости), жени, които винаги съм свързвала с чувство за чистота, уют, вкусна храна.....- с цигара в ръка, абсурд!!!

След предложението на Иренчето, реших да качвам линк към историята на всеки на 1 страница. Който иска да сподели, това което тя е написала: "отрицателното влияние на цигарите в живота му, как се е решил да ги спре, колко дни му е бил кризистния период, какво се промени в живота му откакто ги няма цигарите в него"
Някои от нас вече са писали, но все пак можем да напишем още една актуална историйка, особено тези, които вече известно време не пушат. Мисля, че това също би помогнало на новите, решили да спират цигарите.
Понеже всеки си мисли, че е "непоправим", мисля че когато прочете историите ще се убеди, че не е единствен в отношението си към цигарите и ще намери себе си в някоя история. Това пък ще бъде един вид стимул, че и той може да се справи, точно както и човекът от историята   Ама как го написах..

П.П. Ако всъщност сте против това мое предложение, веднага ще махна линка.
Аз ще напиша ама по-късно като имам време  

Да, нещо такова са, но помагат ако не е изкълчено или ударено сериозно с нещо,де. Аз пиех Реновакс и някакво друго. Благодаря за интереса към предложенето ми zayo, дано и други да се присъединят за да си помогнем взаимно с каквото можем 

Човече, я дай малко повече инфо за коляното - как те боли - при някакво движение или постоянно, къде те боли - отпред, отстрани...и как почна да те боли - изведнъж при някакво движение или след претоварване и време след натоварването?

А, за жокера...ами когато ви се допафка яката - събирате децата и почвате да говорите за цигарите - защо не трябва, колко лесно се почва, колко трудно се излиза, какви вреди и неприятности са, как колкото и да се замисляш не откриваш дори и едно положително нещо в тях...след 5мин. разговор с децата всякакво желание за цигара отмонава Сърце не ти дава след това да си помислиш да запалиш
Ето какво ми помогна много при предишното ми спиране(което трая 3 години, всъщност...сега пушех 1 1/2 и да видим докъде ще го добутаме)   http://velqn.com/?p=1140

Доста го четох този тип и трябва да кажа, че много лесно ги спрях покрай неговия блог...

Това с обясненията на детето кое е вредно, на мен не ми действа 

За коляното - пускам го в скрит текст да не преча на другите 

 Децата...колко пъти съм им вземала от касичките пари за цигари, когато съм нямала, а те нали са разсеяни :rol: и как съм се чувствала ;колко пъти са ме молили да не пуша...и все пак то е било по-силно дори от децата...и как съм се чувствала; всичко това участва в решението ми да спра и все пак, цяло чудо е! Изумявам се от себе си, вече 20 дена не пуша, на всичкото отгоре не страдам кой знае колко, напротив, заменила съм чувството за вина и отврат с чувство на смелост и гордост......но тази вечер така ми се пуши, че лягам.

Снощи май имах първата си криза. Страшно ми се пушеше, направо откачих. Ноооо издържах, не се поддадох и съм много горда със себе си! Днес ми е добре, не ми се пуши, обаче пак ми е нервно. И не мога да си обясня защо. Аз по принцип съм си голям нервак, не съм от спокойните и благи хора. Като сега обаче май не съм се чувствала. Нямам нужда от цигара, а ми се иска да набия някого.  

   Мария, аз съм абсолютно същата, разбирам те напълно и те поздравявам за малката победа снощи! Чудя се колко ли екстремисти, отказващи цигарите и готови да се сбият( като мен) се разхождат наоколо... ))))))).

 
И това ще мине, както се казва, ама дано да е скоро.

На мен другото, което ми помага е, че се похвалих на много хора, че вече съм непушач. Съответно повечето, които ме познават добре изобщо не вярват, че ще успея. А аз съм голям, рогат инат и напук се държа. Това да съм наопаки на другите най-много ме стимулира.

Моята история: Съвсем скоро става 1 година, откакто не пуша. След 18 години ежедневно пафкане. Имала съм 3 стопа: 1 път за 9 месеца поради трудно дишане, 2 пъти заради бременност и кърмене, общо около 2 години.
Пропуших у дома, заради себе си, просто от любопитство. Благодарение на цигарите от 62 станах 55 кила. По-късно 52 и започнах да се плаша.
Никой не можеше да ме убеди, че ще спра да бъда пушач в съзнанието си. Цигарите бяха смисълът на живота ми.

Една случка: Запалва се общежитието, аз разбирам последна. В бързината се обувам и единственото нещо, което намирам смисъл да взема са цигарите. После трябваше да прося пари от колежка, за билетче, че да стигна до сестра ми да преспя там.

За първото дете устисках да не пуша, но в момента в който спрях кърмене, започнах с всички сили да пуша, само това чаках. С второто след 2рия месец кърмене пак пропуших по 1-2 цигари на ден. Тъпачка. И оттам досега 5 години без пропуск. Пропуших на 16 години, първо само 1 цигара в петък преди дискотека, докато за 1 година ги докарах на 7 на ден   После в студенството по кутия и нагоре. В последните години по около 8 до 10 на ден. Усещах, че започват да ми писват. Чувствах го като задължение да изляза на терасата да пуша, когато не можех ставах супер нервна. Зарязвах деца и всичко само да си взема дозичката. Когато имах проблеми, стрес, страх се спасявах с цигарките. Мислех си, че без тях няма да мога да оцелея.
Но 1 ден преди година и половина някъде започна да ми се заражда идеята да ги махна. Реших, че ми писна да съм им роб, да тичам все навън, да пуша, дори когато не ми се пуши. Започна да се превръща повече в задължение, отколкото удоволствие.

Но най-важния аспект, който ми повлия беше здравето. Падам си хипохондрик и започнах все повече да се притеснявам, че може да разболея лошо и ще си умра с вината, че заради слабостта ми съм оставила малки деца и съм си докарала болестта.
Освен това никога родителите ми не разбраха, че пуша, и трябваше като тийнейджър да се крия от тях, а това ми докарваше стрес и вина.
И така реших изпушваме с мъжа последната кутия тютюн и край. Така се случи, че последните дни намалих цигарите на 5, понеже нямах време да пуша и тогава преживях нервен срив вечерта.
На другия ден бях добре и нямах търпение да свършат цигарите. Прочетох и Алан Кар междувременно и много ми помогна, а и се записах в темата  

Първият ден без цигари ми докара приповдигнато настроение. И така поне 2 седмици ме държа. Намерих си занимания, които да заместят пушенето. Примерно четях книги онлайн на почивката.
Мислех си за приятни неща. Ядях повече, но за мен беше идеално да кача някое килце.
Килата общо останаха 4, които качих първите месеци.
Не преяждах, за да не ми се допуши.
Кризата голямата дойде около 4тия и 6 тия месец. Няколко дни ме държа, след което сънувах, че пуша и ми мина.
В началото се сещах за цигара на всеки 2-3 часа. Траеше около 5 мин и после минава.
После се сещах за цигара, когато преживявах ситуация, в която последния път съм пушила.
Почти всички ситуации вече минаха и сега мнооого рядко се сещам за цигара.

Този път успях в съзнанието да бъда непушач, защото аз просто вече не искам да пуша! За първи път в живота си!
Ако някой ден поискам, ще мина в друга тема Но вярвам, че няма да се случи, защото вече нямам нужда от цигари, за да се справя с дадена ситуация. Ако пропуша ще бъде просто не нужда, а собствено решение.

Относно промените, аз лично нямах кой знае какви, нито кашлица, нито промяна в кожа и т.н.
Но се чувствам СВОБОДНА и това ми стига!

Успех на всички решили да бъдат свободни и щастливи непушачи  

  Благодаря, Zayo!, много ми беше интересно. Възхищавам ти се, че не пушиш вече цяла година, това ми се струва някаква + безкрайност и се плаша за 4-6- месец, аз лично се изнервих много точно тогава и на 6-я пропуших, а си мислех, че наистина съм ги спряла..... 

Онзи ден се заговорихме с една приятелка, та стигнахме до извода, че вече 9-10 години си пушим сериозно (под сериозно имам в предвид поне половин кутия на ден). Като имам и едно прекъсване за една година. Някак си ми прозвуча страшно много. 10 години от живота си съм прекарала в тровене, че и от къде съм намирала пари и до сега не знам. А започнах да пуша от пубертетска простотия.  По-големите пушеха, аз излизах с тях и от зор да се покажа "готина", дай и аз да пуша. Стигнах обаче до един момент, в който започнаха толкова жестоко да ме болят дробовете, че за няколко секунди не можех да се движа и трябваше да клекна, за да ми отмине. Започнах да се притеснявам, даже бях решила да ходя на лекар. Тогава започнах да се замислям за спиране на цигарите. Отне ми някъде около 2 месеца да я приема напълно тази идея и един ден реших че повече няма да пуша. Прибрах си цигарите в шкафа и на следващия ден ги подарих на приятеля ми. Има големи кризи, но всеки път като ми се допуши си казвам "Стига де! За какво ги спрях?!" Премислям защо наистина ги спрях и се отказвам Понякога даже се получава малко тъпо, като някоя приятелка ми говори нещо и пуши и аз изведнъж почвам да си мисля как няма да пуша и това е моментно и изведнъж осъзнавам, че не я слушам вече И докато съм на тази тема днес зачерквам още един чист месец. Дано да не получа някакви сериозни изблици между въпросните 4-6 месец, въпреки че аз не се давам много лесно. 

Много интересна и поучителна история zayo, дано всички да последваме примера ти и да се преборим с тази наркомания.. На мен една годна ми се вижда много, но всъщност то в началото е трудно, но както казваш даже и след няколко месеца може да има кризи. Аз мислех че до третия ден ще ми се пуши, но се оказа, че борбата едва сега започва  И аз сънувам, че пуша.. Най-много ме е страх да не напълнея, защото идва бал, трябва да сме красиви абитуриентки. Може ли да те попитам сега колко си килограма и ако спазваш някакъв режим на хранене, какъв е той?