Замислила съм бързо гостуване в България за мен и бебка (татито ни няма отпуска точно сега, а пък тръгна ли на работа аз ще съм без отпуска) и хем уж се радвам, хем са ме налетели едни мисли и притеснения. И някак не мога да измисля защо пък толкова да си ходя.
Ще се видя с наште - ние и сега се чуваме предоволно, а и Септември ще ни погостуват за година.
Ще покажа бебка на родата (основно на съпружеската) - те пък като че ли живеят само с мисълта да я видят
Не, че не и се радват и не биха искали да я видят, по-скоро си мисля дали мерака за показване не е у нас. Един вид, като с показването на снимки. Отидеш на гости, домакините ти запоказват снимки, първите няколко са ти интересни, после умреш от скука, докато те не си разгледат и последния албум.
Ще се видя с приятелите – да, ама след 4-ри години, в които почти не поддържаме контакти ще ни бъде ли изобщо интересно да сме заедно? А, и аз ще съм на почивка, но за тях ще си е тяхното ежедневие, с работата и другите им ежедневни ангажименти.
Ще мога да излизам без бебка – то аз толкова отдавна съм нон стоп с нея, че вече и не помня как се забавлявах едно време, като я нямаше.
И в допълнение, ще похарча луди пари, ще уморя детето от летене и висене по летищата (пътя от тук до там – 3 дена път с камили) и ще и сменя тотално климата
Вас мъчили ли са Ви такива мисли? Как са минавали гостуванията ви в България?
Виж целия пост
Ще се видя с наште - ние и сега се чуваме предоволно, а и Септември ще ни погостуват за година.
Ще покажа бебка на родата (основно на съпружеската) - те пък като че ли живеят само с мисълта да я видят
Не, че не и се радват и не биха искали да я видят, по-скоро си мисля дали мерака за показване не е у нас. Един вид, като с показването на снимки. Отидеш на гости, домакините ти запоказват снимки, първите няколко са ти интересни, после умреш от скука, докато те не си разгледат и последния албум.Ще се видя с приятелите – да, ама след 4-ри години, в които почти не поддържаме контакти ще ни бъде ли изобщо интересно да сме заедно? А, и аз ще съм на почивка, но за тях ще си е тяхното ежедневие, с работата и другите им ежедневни ангажименти.
Ще мога да излизам без бебка – то аз толкова отдавна съм нон стоп с нея, че вече и не помня как се забавлявах едно време, като я нямаше.
И в допълнение, ще похарча луди пари, ще уморя детето от летене и висене по летищата (пътя от тук до там – 3 дена път с камили) и ще и сменя тотално климата
Вас мъчили ли са Ви такива мисли? Как са минавали гостуванията ви в България?
Ще видиш,4е това им доставя огромно удоволствие и няма да имат насиЩане. 
,но и това се овладява.Пари се хар4ат,няма как,все пак много неЩа Ще ти се иска да правиш,да ходиш и т.н.
,първата година ми беше лесно,беше малка,нямаше проблеми.Мин.година като си ходихме,имаше 2 седмици адаптиране,но след това свикна и можех да ходя където си пожелая. 
Досега все нямаше време за 2-3 седмици в България и сме скърпвали положението с разни местни екскурзии, къде повече, къде по-малко екзотични, но по някакъв начин еднакви. Така че в момента този вариант не ме изкушава, наистина се надявам да можем да летим до България това лято. А с комплексите според мене човек най-добре се бори като ги гледа право в очите, т.е. че как ще си избия комплекса от "струва ли си - не струва ли си" да отида в България, ако не се грабна и не отида? В противен случай рискувам този комплекс да се задълбава още повече, а това не ме прави особено щастлива. 