Здравейте, момичета! Не пуша от 1 месец и 2 седмици горе-долу. Преди 2 години писах за кратко в темата, но тогавашния ми опит издържа само десетина дни, така че спрях да пиша, но продължих да чета. Накратко моята история... Пуших 12 години, правила съм 7-8 опита за отказване, почти винаги с помощта на табекс (знам, че сигурно не е особено полезно, но не мога без помощ, пък и все си казвам, че цигарите са по-вредни), като само 3 от тези опити са били за по-дълго от месец. Докато пушех все се канех да ги откажа и се измъчвах, а като ги откажех ме обземаше някаква носталгия и ги почвах пак, всеки път уж само една цигара и така, познатото до болка на повечето пушачи. Сега ми се струва, че вече съм по-силна, загубила няколко битки и опознала врага 
. Въпреки, че преди дни ме беше обзела някаква криза и имах по-чести сънища, че пуша(но се чувствам виновна дори и в съня си), затова попрочетох малко в нета за никотиновата зависимост и си припомних защо реших да спра. Не искам да съм зависима от някакви димилки и съзнанието непрекъснато да е насочено към това дали имам цигари, кога ще мога да пуша, еди-къде си пуши ли се и т.н. Осъзнавам, че не ми се пуши наистина, а всичко е една голяма манипулация на психиката, с която се боря. Но забелязвам и друго като правя сравнение на този ми опит с предишните - всеки път физическите симптоми на отказване са по-силни, а благинките идват по-бавно. Този път проблемите с 00 бяха по-сериозни и по-продължителни, кървяха ми венците, което никога преди не се е случвало, още имам на моменти нещо като преградка на гърлото при дишане, която при предишните опити си заминаваше доста по-бързо, чувствах се по-уморена в началото. За сметка на това вкусът ми май още не се е нормализирал и енергията не е в пълния си капацитет, но знам, че скоро и това ще стане.
Много дълъг стана този пост, надявам се не ви отегчавам, но темичката наистина е много позитивна и уютна и дано този път прекарам повече време тук като непушач!
Виж целия пост
. Въпреки, че преди дни ме беше обзела някаква криза и имах по-чести сънища, че пуша(но се чувствам виновна дори и в съня си), затова попрочетох малко в нета за никотиновата зависимост и си припомних защо реших да спра. Не искам да съм зависима от някакви димилки и съзнанието непрекъснато да е насочено към това дали имам цигари, кога ще мога да пуша, еди-къде си пуши ли се и т.н. Осъзнавам, че не ми се пуши наистина, а всичко е една голяма манипулация на психиката, с която се боря. Но забелязвам и друго като правя сравнение на този ми опит с предишните - всеки път физическите симптоми на отказване са по-силни, а благинките идват по-бавно. Този път проблемите с 00 бяха по-сериозни и по-продължителни, кървяха ми венците, което никога преди не се е случвало, още имам на моменти нещо като преградка на гърлото при дишане, която при предишните опити си заминаваше доста по-бързо, чувствах се по-уморена в началото. За сметка на това вкусът ми май още не се е нормализирал и енергията не е в пълния си капацитет, но знам, че скоро и това ще стане.Много дълъг стана този пост, надявам се не ви отегчавам, но темичката наистина е много позитивна и уютна и дано този път прекарам повече време тук като непушач!
Намалих цигарите до малка кутия /10 цигари/ за 2-3 дни. Проблемът обаче е съпруга ми - хем иска да ги отказва, хем не иска. Като наркоман е 
Бивш активен спортист е. Дробовете му свиркат ужасно. Много ме дразни 
Сега ще използвам, че сега сме във финансова криза поради напускането ми от работа и започването на нова с в пъти по-ниска заплата 
, въпреки че знам, че той по-скоро ще стои гладен, отколкото да не си купи цигари. 
но не му повлия въобще. Просто един ден рече - вече не ми се пуши и край! 
Сега се сещам, че никога не ми купуваше цигари, ако ще 3ч. посред нощ да е, отивам сама до денонощния.... 
Очаквай само хубави работи от организма си за в бъдеще. Може би малко ти отмъщава сега в началото, скоро ще ти се отблагодари. 
Забелязах, че кашлянето му чувствително намаля, свиренето на гърдите също, както и че сутрин няма така лош дъх. 
) 