чакахте ли 6 месеца за да опитате отново?
- Публикувана: 5 март 2006, 06:52 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2006, 16:06 ч.
5 март 2006, 06:52 ч.
Здравейте,
аз преди 2 дена бях на невероятно весела сватба на сестра ми,беше незабравимо.
На следващия ден обаче тя се е събудила с болки в корема и леко кървене...лекарите са казали,че бебчето няма сърдечна дейност...Бебето е на 16 седмци а отговаря на 12-та.
Сега е в болницата и в понедлник ще и правят кюритаж.
Моля се всичко да мине добре.
Та се чудех колко време след подобно изживяване могат да се започнат опити?знам че лекарите препоръчват 6 месеца,но на мен ми се струва ужасно дълго и ми интересно колко от вас са го спазвали.
Благодаря
Виж целия пост
аз преди 2 дена бях на невероятно весела сватба на сестра ми,беше незабравимо.
На следващия ден обаче тя се е събудила с болки в корема и леко кървене...лекарите са казали,че бебчето няма сърдечна дейност...Бебето е на 16 седмци а отговаря на 12-та.
Сега е в болницата и в понедлник ще и правят кюритаж.
Моля се всичко да мине добре.
Та се чудех колко време след подобно изживяване могат да се започнат опити?знам че лекарите препоръчват 6 месеца,но на мен ми се струва ужасно дълго и ми интересно колко от вас са го спазвали.
Благодаря
# 1
5 март 2006, 09:16 ч.
Ние изчакахме 6 месеца. Наистина ми се виждаше ужасно дълъг този период, но смятам, че е оправдано да го налагат. Не само за да се възстанови организма от предходната бременност, но и психиката. Тук съм чела истории на момичета, които не са изчакали този срок и не са имали проблем, но според мен е добре да се подновят опитите когато жената се усокои. На мен ми беше нужна повече от година, на някои и повече. Забременях отново година и три месеца след раждането и кюртажа.
Моля се заедно с теб за сестра ти и дано скоро гушне здраво и силно бебе.
Виж целия пост
Моля се заедно с теб за сестра ти и дано скоро гушне здраво и силно бебе.
# 2
5 март 2006, 09:29 ч.
По принцип зависи в коя седмица е аборта.
Аз имам само 1 кюретаж, но беше рано, изчаках един месец и започнахме опити.
Според мен нека да изчака, не пречи след около 3 месеца да отиде на лекар и след като я види да и каже дали да чака още.
Лекарите знаят най-добре, ако са компетентни и им имаме доверие трябва да вслушваме.
Виж целия пост
Аз имам само 1 кюретаж, но беше рано, изчаках един месец и започнахме опити.
Според мен нека да изчака, не пречи след около 3 месеца да отиде на лекар и след като я види да и каже дали да чака още.
Лекарите знаят най-добре, ако са компетентни и им имаме доверие трябва да вслушваме.
# 3
5 март 2006, 10:05 ч.
Аз изчаках 6м., но защото така се случи... не съм си го поставяла за цел.
Кураж на сестра ти
Виж целия пост
Кураж на сестра ти
# 4
5 март 2006, 11:17 ч.
Много съжалявам за това което ви се е случило .Мисля ,че като е в по-ранна бременност ,след това може да се изчака до 3 месеца .Най-добре ще каже лекар ,а и зависи от психическото състояние на жената .Дано скоро има радостни вести .
Виж целия пост
# 5
5 март 2006, 17:32 ч.
На 8 март ще станат точно три месеца от кюртажът ми. Честно казано, ужасно ме е страх да подновя опитите, но пък и много искам... Не се чувствам готова, приятелят ми също. Във вторник ще ходя на лекар и ще видим какво ще каже гинеколожката ми... Знаете ли, след като ми се случи това нещастие се замислих готова ли съм за деца, ще съумея ли да отгледам и да възпитам добре едно малко човече... Пък и така се случи, че краят на декември и почти целият януари бях на разни антибиотици (зъбни истории 
), сега пия коприва, за да прочистя организма си и малко ме е страх да подновя опитите... Може би лятото, на моренцето- живот и здраве... 
Но не искам да си го поставям като главна цел... Да стане неочаквано и изненадващо... И този път да е успешно!!!
Стискам палци със сестра ти всичко да е наред и в скоро време да станеш леля!!!
Виж целия пост
), сега пия коприва, за да прочистя организма си и малко ме е страх да подновя опитите... Може би лятото, на моренцето- живот и здраве... Но не искам да си го поставям като главна цел... Да стане неочаквано и изненадващо... И този път да е успешно!!!Стискам палци със сестра ти всичко да е наред и в скоро време да станеш леля!!!
# 6
5 март 2006, 23:40 ч.
Доктора ни каза ,че е добре не 6,а поне 8 месеца да се почака.Ние обаче изчакахме 1 година и пак започнахме бебеправенето.Колкото и трудно да е,не е хубаво и да се бърза много ,защото може да има евентуални последици за следваща бременност,затова лекарете казват поне 6 месеца...все пак си е травма и физическа и психическа
Виж целия пост
# 7
6 март 2006, 13:38 ч.
Съжалявам, но се надявам да се оправи бързо.
Аз също съм на мнение, че е нужно да се чака:
1. матката и органите да се възстановят
2. организма да натрупа витамини и др вещества, които се изсмукват първите 12 седмици, когато се образуват най-важните органи на бебето
3. психически да е стабилна жената - не само да желае дете, а да е готова да понесе стреса от следваща бременост - трябва време да пиреме загубата и при следваща бременост да не мисли постоянно и само за това!
Успех!
Виж целия пост
Аз също съм на мнение, че е нужно да се чака:
1. матката и органите да се възстановят
2. организма да натрупа витамини и др вещества, които се изсмукват първите 12 седмици, когато се образуват най-важните органи на бебето
3. психически да е стабилна жената - не само да желае дете, а да е готова да понесе стреса от следваща бременост - трябва време да пиреме загубата и при следваща бременост да не мисли постоянно и само за това!
Успех!
# 8
6 март 2006, 23:27 ч.
Ние изчакахме около 5 месеца. Забременях веднага след първият опит. При нас загубата преди това беше настъпила в 27 седмица!
Успех
)
Виж целия пост
Успех
) 
# 9
7 март 2006, 07:49 ч.
И аз из4аках 6м.Докторката така ни беше казал.Когато минаха 6м пак ходих при докторката и по време на М ми сложиха някакви инжекции(не се сещам какво ,беше преди 6г 
),след това ни каза да почваме бебеправене 
.На следващия месец бях бременна Кураж на сестра ти,всичко да мине ок и догодина да си вече леля 
Виж целия пост
),след това ни каза да почваме бебеправене .На следващия месец бях бременна Кураж на сестра ти,всичко да мине ок и догодина да си вече леля
# 10
7 март 2006, 11:23 ч.
Момичета, физически се възстановявате много по-бързо от психически. Редно е да чакате докато дойде момента в който сте готови да гледате положително на една нова бременност. Затова са и тези 6 месеца. Някои жени са готови по-рано, други по-късно.
Момента идва когато можете да си зададете въпроса: "Готова ли съм да мина през всичко това отново, независимо от резултата?" и си отговорите с ДА.
А откъм медицинска гледна точка, няма забрани да се опита след идването на 1-вата редовна менструация. От психологична 6 месеца понякога са малко.
Виж целия пост
Момента идва когато можете да си зададете въпроса: "Готова ли съм да мина през всичко това отново, независимо от резултата?" и си отговорите с ДА.
А откъм медицинска гледна точка, няма забрани да се опита след идването на 1-вата редовна менструация. От психологична 6 месеца понякога са малко.
# 11
7 март 2006, 14:04 ч.
Не, чаках само месец, но нямам кюртаж. Така или иначе бебчо реши да се появи след 5 месечни опити, та така се получиха 6 месеца, докато отново видях двете чертички
Виж целия пост
# 12
7 март 2006, 21:26 ч.
Момичета, днес бях на лекар. Гинеколожката ме прегледа много обстойно, каза, че всичко ми е наред. И даже спомена, че съм имала идеален таз за бременност 
. Общо взето по косвен начин ме увещаваше да пробвам отново и, че няма страшно. Но мен си ме е страх и не знам дали скоро ще се реша...
Пък и съм си наумила, че трябва да се омъжа преди да забременея отново и моето момче знае това. А все още се офлянква и не знам как да го убедя...
Виж целия пост
. Общо взето по косвен начин ме увещаваше да пробвам отново и, че няма страшно. Но мен си ме е страх и не знам дали скоро ще се реша... Пък и съм си наумила, че трябва да се омъжа преди да забременея отново и моето момче знае това. А все още се офлянква и не знам как да го убедя...
# 13
8 март 2006, 11:24 ч.
lubopitko,много се радвам че можете да почнете с опитите за бебеправене,ти си късметлийка Но мисля,че не е редно да насилваш нещата за сватба,Божа работа.Но пък от друга страна си си в правото.И ако сте коментирали темата,можеш да му бутнеш едно раменце.Пожелавам ти като се позатопли времето,да ни се хвалиш че ще си красива булка
Виж целия пост
Но мисля,че не е редно да насилваш нещата за сватба,Божа работа.Но пък от друга страна си си в правото.И ако сте коментирали темата,можеш да му бутнеш едно раменце.Пожелавам ти като се позатопли времето,да ни се хвалиш че ще си красива булка
# 14
9 март 2006, 19:03 ч.
Коментирали сме темата неведнъж... Даже сме се карали много жестоко, защото едва ли не в един момент започнах да го изнудвам... Аз съм такъв човек, че ако не стане моето, когато аз съм си решила, вдигам голяма олелия. (ми кво да се прави- овен ) Обаче след това се поразмислих, че не е редно да го пришпорвам и да го изнудвам за такова важно нещо като брака. Преди известно време ми каза: "Хайде да си направим друго бебе", а моят отговор беше: "Нали знаеш кога ще се опитаме отново?" Мисълта ми е така да извъртя нещата, че сякаш той сам е решил да се оженим, а всъщност аз да му въздействам на подсъзнателно ниво 
. Не знам дали се изразих добре и дали ме разбираш. 
Абе както само ние жените си знаем!
Виж целия пост
) Обаче след това се поразмислих, че не е редно да го пришпорвам и да го изнудвам за такова важно нещо като брака. Преди известно време ми каза: "Хайде да си направим друго бебе", а моят отговор беше: "Нали знаеш кога ще се опитаме отново?" Мисълта ми е така да извъртя нещата, че сякаш той сам е решил да се оженим, а всъщност аз да му въздействам на подсъзнателно ниво . Не знам дали се изразих добре и дали ме разбираш. Абе както само ние жените си знаем! Препоръчани теми