Здравейте, момичета! Пиша ви тъй като много се тревожа за детенцето си и ми се иска да споделите вашия опит с адаптацията на децата в ясла.
Дъщеря ми е на 1,3г. и беше вече 3 дни на ясла-частна до обяд, а днес ще е цял ден. През тези три дни през цялото време е стояла на едно фотьойлче и не е давала никой да я доближи или да й даде нещо. Плакала е само, когато я вземат, за да я преоблекат и изобщо, когато някой иска да я гушне. През останалото време стои и гледа децата. Последният ден беше обядвала добре. Разбира се, плаче, когато я оставям и взимам. Когато се приберем вкъщи няма разлика от обичайното й поведение-спи спокойно и си играе.
Тя по принцип е залепена за мен, трудно приема нови хора, не мога да я оставя на никой, търси ме постоянно, тръгна ли да излизам от стаята почва да мрънка.
Ще се радвам да споделите вашите преживявания с адаптацията в яслата с дечица на такава възраст. Поздрави!
Виж целия пост
Дъщеря ми е на 1,3г. и беше вече 3 дни на ясла-частна до обяд, а днес ще е цял ден. През тези три дни през цялото време е стояла на едно фотьойлче и не е давала никой да я доближи или да й даде нещо. Плакала е само, когато я вземат, за да я преоблекат и изобщо, когато някой иска да я гушне. През останалото време стои и гледа децата. Последният ден беше обядвала добре. Разбира се, плаче, когато я оставям и взимам. Когато се приберем вкъщи няма разлика от обичайното й поведение-спи спокойно и си играе.
Тя по принцип е залепена за мен, трудно приема нови хора, не мога да я оставя на никой, търси ме постоянно, тръгна ли да излизам от стаята почва да мрънка.
Ще се радвам да споделите вашите преживявания с адаптацията в яслата с дечица на такава възраст. Поздрави!
Не казвам че беше лесно сега започвам изцяло нова работа (намирането и при положение, че има определено дискриминация към хората с малки деца по интервюта беше също много трудно) , но не съжалявам изобщо. 
. Та относно адаптацията...сравнително бързо свикна . Със събуждането си започваше с уговорките, че не иска да ходи. Аз и обяснявах колко е хубаво, разпитвах я всеки ден какво са правили. Казах й, че е кака , а каките са силни и не трябва да плаче. Сутрин понякога като я оставям мрънка и нарежда "каките силни..аз няма плачам" 
. Плаче и като я взимам , но за минута-две 
. След това все едно нищо не е станало. Но аз постоянно и говоря и обяснявам колко и хубаво и как мама трябва да ходи на работа. И че винаги идвам и я взимам . И така... дано свикнете по-бързо. Много е трудно да знаеш, че детенцето ти е изплашено, самотно и тъжно , а ти не си до него. Първите дни плаках, когато я оставях. Но те трябва да знаят, че имат отговорности -ходене на градина, след време на училище. Няма мърдане 