Преди няколко месеца летях до Будапеща. В самолета имаше и едно момче със слухови апарати, падна му се мястото на аварийния изход. Там има аварийна врата и ако седиш там, при нужда трябва да асистираш на останалите пътници да напуснат самолета през този изход, Има си и указания и на тях пише да помолиш да те преместят, ако мислиш, че не можеш да асистираш по някаква причина. Та момчето таман се настаняваше на мястото си един стюард му каза (доста грубо и без обяснения) да се премести другаде, където иска. Същевременно остави другия пътник на тази редица да си седи там. Стори ми се странно и след това попитах разни други хора с увреден слух дали им се случвало. Казаха ми, че авиокомпаниите ги е страх да слагат хора с увреден слух там, защото могат лесно да си загубят апаратите и да не чуват инструкции. На мен не ми се е случвало да ме местят от това място, но аз съм с дълга коса, не се виждат слуховите ми апарати като при мъжете. Причината ми се струва абсурдна; също толкова лесно може при авария да ти падне куфар на главата и да не можеш да асистираш. Да не говорим, че не всеки със слухов апарат е глух като камък, с извинение, има голям диапазон на слуховите възможности на слухопротезираните. Абсурдно е и защото на това място може да се е паднал и човек с други, невидими проблеми или пък някой, който говори само някой индийски диалект и не може да се разбере с персонала в случай на авария. Наистина ми стана гадно.
Другото, което чух докато разпитвах, е, че често авиокомпаниите на искат да качват повечко хора с увреден слух на един и същи полет, незнайно защо.
Как ви се струва?