За бебета и деца от 0+ месеца: Бързи въпроси и отговори, съвети - 49

Публикувана: 31 окт. 2015, 08:11 ч.
Последно мнение: 11 фев. 2016, 14:37 ч.

57 788
763

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се предава варицелата и какви са рисковете за бебето, ако двете деца имат кратък контакт?
Какви са симптомите на зъбоникненe и дали сънливостта може да бъде един от тях?
Какви са причините за повръщането на бебето след кърмене и как може да се справим с това?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се предава варицелата и какви са рисковете за бебето, ако двете деца имат кратък контакт?
  
  Варицелата се разпространява главно чрез респираторни капчици. Дори при кратък контакт съществува риск за бебето, тъй като варицелата има инкубационен период от 3 седмици и може да се развие след контакта.
- Какви са симптомите на зъбоникненe и дали сънливостта може да бъде един от тях?
  
  Симптомите на зъбоникне включват хапане на всичко, чесане на венците, плач, раздразнителност и сънливост. Сънливостта може да бъде свързана със зъбоникненето, но е важно да наблюдавате и други симптоми за изключване на други причини.
- Какви са причините за повръщането на бебето след кърмене и как може да се справим с това?
  
  Повръщането на бебето може да бъде причинено от рефлукс, който е често срещан при малките деца. За да се справите с това, уверете се, че бебето е оригнато и го държите изправено за известно време след хранене. В някои случаи може да се наложи консултация с гастроентеролог.
- Кога може да започне да пие вода едно бебе и как да го научим да пие от бутилка?
- Какви са причините за сънливостта на бебето и дали това е нормално?

# 345 29 дек. 2015, 17:36 ч.

Здравейте, пак съм аз - този път без конкретен въпрос, а по-скоро в търсене на "златен" съвет по оцеляване. Ако някой е минал през това, всяка окуражителна дума ще ми е добре дошла в този момент. Историята ще сложа в скрит текст, за който му се чете. Накратко: откакто се роди нашия едномесечен мъник, той все страда ли, страда от т.н. тих рефлукс или ГЕР.

Скрит текст:

Първо дете ми е и като всички леко неориентирани, след известни мъки с кърмене и АМ, си мислех, че сме намерили правилната схема за хранене на малкия. Той все плачеше, все неспокоен, все кисел. Всеки ми обясняваше как те бебетата били така - плачели, нормално било, да съм свиквала. После пък на 2-рата седмица всички, включително и аз, си мислехме, че са започнали коликите. Бебче така зверски плачеше, изпъваше се, удряше с юмручета, пищеше...

Давах капки (естествено без резултат). След седмица на Инфакол, от който само се запече, реших, че няма смисъл да тровя детето и ги спрях. Колики - израсвали ги децата, реших - ще проявя търпение Tired

Само че търпението ми бързо се изчерпа след като детето прекара 2 дена в зверски рев и крясъци, без да мога да го успокоя, със периоди от сън от по час- два (когато е напълно изтощен от викане и ритане). Събуждането - задължително с писък и неутешим рев.

Престраших се и отидохме на педиатър. Там получихме диагнозата тих рефлукс. Бебето не повръща, а гълта млякото обратно. Но киселините, които остават, изгарят всичко по пътя си. Получихме ново мляко и уговорката - след седмица ако няма подобрение - лекарства. Естествено, наклоненото легло и млякото не направиха "чудо" и вчера получихме лекарство, от което засега сме само по-зле. Утре отиваме за второ мнение. Но нямам големи надежди. Тук докторите следват схеми, утвърдени от лекарские колегии и болниците. С др думи, шансът да предложи нещо различно е минимален.

Психологически - мисля че това е един малък ужас за всички в семейството. Да гледаш как такова малко същество се мъчи така зверски 24/7 и да не можеш да направиш нищо (или почти нищо), ме докарва до тиха лудост. Държа се пред бебето, но в моментите, в които баща му ме отменя, просто рухвам психически. Не знам как да му помогна, не мога да спя, не мога да ям, не мога да мисля рационално. Излишно е да ви казвам, че не се чувствам добър родител, виждайки как страда и единственото, което мога да направя е да го гушкам. Чета истории на хора, множеството, от които споделят, че проблемът отминава около годинка. И изпадам в още по-голям ужас, защото трябва да се върна на работа много преди това Cry

Знам че майчиството е изпитание, и има много по-тежки болести, но това не ме кара да се чувствам по-добре. Още повече когато наоколо познати се убиват да ми препоръчват неща от сорта на чай от копър и мушкато, като лек за всички болежки на малкия. Други пък цъкат с език как давам такива лекарства на такова малко бебе. А аз съм физически и психически на ръба, гледайки го как страда всеки ден и всяка нощ.

Ако някой има съвет - било то за мен или за бебчето - или иска да сподели как се е справил с детенце с ГЕР, ще съм ви благодарна. bouquet