Аз съм неверник, защото мисля, че ако нещо не се беше случило, не мога да знам какво друго би могло да се случи, затова и не мога да направя сравнение.
Други обаче вярват и са благодарни на случващото се. Случайност ли е, трябвало ли е да се случи или е можело да се случи по хиляди други начини и пак да е благоприятно за нас?
не забравяйте да пратите
линк към рецептата на Лале в дъжда за тук:
Готварската книга на "Искам да кажа..."
(11), (12), (13), 14, 15, 16, (17), (18), (19), (20)
(21), (22), (23), (24), (25), (26), (27), (28), (29), (30)
(31), 32, (33), (34), (35), (36), (37), (38), (39), (40)
(41), (42), (43), (44), (45), (46), (47), (48), (49), (50)
(51), (52), (53), (54), (55), (56), (57), 58, (59), (60)
(61), (62), (63), (64), (65), (66), (67), (68), (69), (70)
(71), (72), (73), (74), (75), (76), (77), (78), (79) (80),
(81), (82), (83), (84)

), едни оформени крака, хубав мъж, обаче аз твърдо на позиция. След като поддадох, на четвъртия месец живеехме заедно, на шестия бяхме сгодени. Защото знаех, че това е той, сега 6 години по-късно съм си все така влюбена загубена
Съдба ли е, случайност ли е, каквото и да е, ме е отвело до човека за мен, толкова е лесно всичко с него, мислим еднакво, мечтите ни са в една посока, не ми се е налагало да правя никакви компромиси за връзката ни. Иначе той е овен, аз стрелец. По-огнена съм, емоционална, не мисля като имам нещо за изразяване като емоция, той си е огнен също, но е по-спокойният и балансиращ във връзката ни. За емоциите говоря, иначе нещата ги решава джаста-праста, аз повече мисля. Ако беше емоционално като мен, сигурно щяхме да се запалим един друг

Беше овършал повечето от компанията и още знайни и незнайни моми. Но няколко пъти се случи да разговаряме за по- дълго време и неусетно започнах да търся сините му очи сред останалите. И така вече 22 години 
, да са ви живи и здрави дъщерите
