Днес в зората на утрото синът ни вдъхна първата си глътка въздух в живота си и видя белия свят в родния си дом, в хола, до камината, под акомпанимента на мека музика и птичи песни. Там аз, жена ми и Бог бяхме единствени свидетели на свещенният акт на раждането. Тя в ръцете на любимия си, аз подкрепяйки я с окуражаващи думи. През време на това тя сменяше позите, остави се на природната интуиция да я води до края. Резултата -- никакви разкъсвания (за дете 3.5кг!), пъпната връв нормална и раждане с главата напред. Детето изплака веднага, после се успокои и заспа. Не сме го тормозили да го мерим, къпем, режем пъпната връв и му капем разни капки. Най-важното беше то да легне върху гърдите на майка си, да се успокои след дългото пътуване от топлото й сърце, докато аз държах плацентата високо за да се източи. Засука веднага (противно на разбиранията, че трябвало да минат 12 часа), много спокойно.