

та какво остава на 2 -3 год.
Снощи лекаря който застъпи на смяна, го хванах на къс пас да си поговорим, защото супер много ме изнервиха другите. Поисках да ми разпечата изследванията и да коментираме диагнозата, не пътеката. Защото я приеха по пътека за гнойна ангина и му викам каква и е диагнозата и за какво я лекуваме. Той- гнойна ангина и аз- бактериална или вирусна. Той - бактериална. И аз тогава му казах, че тя гной няма/той и видя гърлото и потвърди, че не е гнойна ангина/ и никой не ни взимал намазка, че да предположи каква ангина имаме, освен че на своя глава единствено пуснах стрептококов тест и беше отрицателен. И той каза, че е пуснал широкоспектърен антибиотик и не би трябвало да има проблем. Тогава му обясних за моя случай, как от широкоспектърен антибиотик бяха резистентни бактериите и направих зверски пансинуит от едно гърло и хрема
Гледа ме мига, вика - права си ,пропуск е, ще пратя сестра , макар че е трябвало преди да пуснем вливката
Дойде сестрата с едно тампонче и вика на Ивейн- хайде сега отвори уста
Тя естествено стисна колкото може устата и тя ми вика, отвори и устата ,че да взема секрет/те хора или ми се подиграваха или са малоумни/. Питах я - шпатула, нещо има ли, тя ли ще я държи аз да бъркам или по -скоро е логично да е обратното.
Натисна я нещо, бръкна, но по -скоро обра секрет от зъбите , а не от гърлото. Утре ще я водя пак в моята си лаборатория най-вероятно да си и вземат хубаво секрет.
А най-големият майтап беше като дойдоха сутринта смяната - сестрата и лекарка на визитация. Седят, отворили едни листи и четат ли какво пише. Сестрата диктува какво е за Ивейн- антибиотик, банка/отказана/ и урбазон. Седи лекарката- вика ах урбазон , при мен урбазон не пише. Гледа пак сестрата, вика пише, снощи е назначен от лекаря/при което си спомням разговор, ходих до кафето за чай и чух от манипулационната лекаря да обяснява как така и така ВСИЧКИ напоследък с ларингити и тонзилити почнали да правят спазми и да им включат и урбазон/. И викам- да ви реша спора , отказвам ви го
След около час вече се събуди дребното и тръгнах да му отварям пакет с кроасанчета от нощното шкавче и гледам една спринцовка с прозрачна течност и игла. Отивам да питам какво е това- никой не знае, ни сестри , ни никой
Гледаха ме все едно разпространявам нелегални вещества. И сега като се замисля е бил прословутият урбазон най-вероятно.
Мъжът , после като ходи да говори с лекарите да ни изписват и после идва и вика- всички те знаят като тази, която отказа урбазона
Ивейн не кашля и и направихме тест за антибиотика, каква беше тази чудесия с урбазона, не знам. Аз отказах и банките с глюкоза, ама те явно имаха зор за урбазон. Историята продължи и днес сутринта, като дойде сестрата сутринта и вика- назначен е коремен ехограф
Айде пак чудесии, няма да ви казвам в какви дискусии влезнах защо, ама....направих го, то не пречи. После се разбра де, като дойде лекарката на визитация- имала левкоцити в урината. Викам и как няма да има- тя не е мита 3 дни. Даммм, няма топла вода , иначе частна болница де.....пари взимат колкото искаш, едно от пътеката и отделно доплащаме......
Книгата вече си я свалих, ще започна да я чета съвсем скоро. Днес чух коментар от кумците, дошли ни на гости за 1/2 час - какъв дивак бил и защо не съм му давала някакво хомеопатично за успокояване
Тия хора толкова ли не се усещат, че има неща, които не бива да казваш, и които нараняват..... Съгласна съм, че правилният подход зависи от детето, от родителите му, от средата, от начина, по който е било гледано досега..... и вероятно докато стигна аз до верния за нас подход, то вече ще отмине и проблемът... или поне се надявам все някога да отмине 
