Автор: Кристина Бреда Антониадес
Понякога поглеждам към сина си по средата на някой пристъп на плач (негов, не мой) и се усещам почти сигурна, че е узнал тайната ми. В крайна сметка е разбрал, че идея си нямам какво точно правя. Нищо чудно, че изпада в истерия. И аз щях да рева, ако добруването ми беше в ръцете на абсолютен новак, колкото и обичлив и добронамерен да е той.
Ако можеше да ме разбере, бих му казала: "Да, може и да съм неопитна, но сега знам много повече, отколкото в деня, в който те донесох вкъщи от болницата." И бих била права. През почти деветте месеца откакто той се роди придобих зашеметяващо количество знания за това как се гледа бебе. Естествено, пътят от неопитен до сравнително добре действащ родител е пълен с препятствия, но съм сигурна, че двамата със сина ми някой ден ще си спомняме и ще се смеем на всичко това. Или ще плачем. Но поне ще сме оцелели почти незасегнати след безбройните хранения, безсънните нощи, къпанията и пристъпите на плач (негови И мои). За всички по-неопитни и от мен, ще се радвам да споделя какво научих дотук като родител на първо дете.
Храненето на бебето не е толкова просто, колкото си мислите.
Ако смятах, че само аз съм толкова объркана по отношение на храненето на бебе, щях да си мълча и да се правя, че всичко ми е ясно. След като говорих с други майки обаче, открих, че въпроси като кога точно трябва да храниш бебето, колко трябва да изяжда и дали могат да се нарушат режимите могат да докарат всеки нов родител до умопомрачение. Кърмещите майки, например, знаят, че трябва да минат приблизително три часа между храненията през първите месеци на бебето ( хранещите с адаптирано мляко вероятно са чули, че периодът между храненията може да е малко по-дълъг, тъй като формулата се усвоява от стомаха по-бавно). Ами ако трите часа са минали, а бебето продължава да спи? А ако вече са минали четири или пет часа? Да го събудим ли? ( "Да събудиш спящо бебе? Луда ли си?!" - крещи лишеният ви от сън мозък) Ако не го будим, колко дълго да го оставим да спи? Колко често реално има нужда да яде? И как да разберем точно колко мляко изсуква едно кърмено бебе? (На хранещите с адаптирано поне този проблем им е спестен).
Поне веднъж седмично мислех с абсолютна убеденост, че синът ми плаче постоянно, защото не му стига кърмата. Оказа се, че не е така, но това не ми пречеше да стигам почти до лудост от притеснение по този въпрос. Поне в първите дни за майка на първо дете храненето е пълно със загадки.
Сигурно си мислите, че животът става по-лесен, когато детето прояде овсените ядки и твърда (е, пасирана) храна. Но грешите. Твърдата храна води със себе си още повече въпроси: Колко храна е нужна на детето? Доколко разнообразна да бъде? Кога може да започне да яде от нашата храна и как да преодолеем парализиращият страх, че ще се задави с нещо? Нашият педиатър ни препоръча да започнем захранване на 4 месеца, но някои лекари препоръчват да се изчака до шестия, когато организмът ще е по-подготвен за това. Казаха ми да изчакам до осмия месец и тогава да захраня с месо, защото бебешкият стомах трудно ще усвои протеините (естествено, разбрах го след като бях дала вече малко пилешко на горкото бебе). Американската Педиатрична Асоциация си има насоки за хранене на бебетата (оформени като книги, които можете да си поръчате). Насоки има и в много книги за отглеждане на деца, но и към тях трябва да се подхожда с известна гъвкавост. Най-общо казано, бебетата толкова много се различават индивидуално в това колко и кога да ядат, че гъвкавостта по отношение на правилата е даже препоръчителна.
Приспиването на бебето може да ви държи будни цяла нощ
Ако сте чели нещо за гледане на бебета, знаете, че повечето специалисти са против бебето да бъде свиквано да се приспива с люлеене, носене, гушкане. Нарушаването на това правило може да накара бебето да свикне винаги да заспива така, както сте го приучили. Е, даже да не е завинаги, ще ви се стори точно така, докато разнасяте в 2 през нощта осем килограмово десетмесечно бебе.
Разбирах идеята, но и аз попаднах в същия капан. Преди да се усетя, имах осем месечно бебе, което се буди да яде на всеки два часа и после за нищо на света не иска да заспи само. Беше ми писнало и трябваше да приема факта, че синът ми ще трябва да се научи да заспива сам, а това ще е придружено известно време с рев (и безсъние и болка за мен и съпруга ми). Въпреки че има редица методи, ние избрахме този, при който бебето не се взема, веднъж сложено в леглото му. (Влизахме в стаята му на всеки 10-15 минути да го успокояваме с потупване по гръбчето, но честно казано, това май само го разяряваше още повече). Първата нощ първо плака цял час и после по 15- 20 минути за няколкото пъти, които се буди същата нощ. Втората нощ плака около 20 минути след като го сложих в леглото му и само по няколко минути по време на нощните събуждания. На третета нощ плака няколко минути на лягане и се буди съвсем нарядко през нощта. Беше мъчение (повече за нас, отколкото за него) през първите две нощи, но проработи. Е, донякъде. Няколко седмици по-късно има нощи, в които спи като ангел и такива, когато се буди с рев. Въпреки това ние вече успяваме да поспим по повече от два часа, което си е блаженство.
Ако не ви понася мисълта да стоите и да гледате как бебето реве, има някои методи, които не включват принципа остави го да се нареве ( Книгата The secrets of a baby whisperer на Трейси Хог и Мелинда Блау предлага такива методики)
Притесненията за спящото бебе също могат да ви държат будни
Сякаш не е достатъчно трудно самото приспиване на бебето, а веднъж заспало, пред родителите му изникват нови проблеми. Как да се справим със страха, че нещо ужасно може да му се случи докато спи? Първите два месеца прекарах много време над леглото на сина ми да наблюдавам дали диша, дали гърдите му помръдват, дали трепват пръстчетата му всичко, което би ме убедило, че той е добре. Въпреки че този страх вероятно е съвсем естествен и до известна степен характерен за всички родители, той също може да е стресиращ и да ви държи будни през ценните минути, в които бихте могли да наваксате за безсънието си.
Въпреки че се тревожех, ме успокояваше увереността ми, че не нарушвам предписанията за безопасност по време на сън. Бебето ми спеше по гръб, в леглото си, без възглавници, без дебели одеяла и плюшени играчки, така че поне правех всичко възможно да намаля рисковете. (А и често си напомнях, че всъщност тези рискове са доста малки).
Млади родители, помнете, че ще дойде ден, в който тези страхове ще отшумят, само за да бъдат заместени от други, обаче. Но поне няма да се страхувате от най-лошото че бебето няма да се събуди от здравия си сън.
Да успокоите плачещо бебе може да ви коства повече търпение, отколкото притежавате
Тъй като новородените имат ограничен репертоар дейности, плаченето често върви заедно с яденето и спането. Не съм очаквала, че ще се чудя какво точно да правя, когато бебето ми плаче. Ще го взема, ще му сменя памперса, ще го нахраня, или и трите заедно и той ще спре да плаче, нали? Ами и да, и не. Зависи. Относно храненето и спането има различни теории по въпроса какво да правим, когато бебето плаче. Като се започне от практикуващите привързано родителство, които смятат, че родителят трябва незабавно да откликва на бебето и да прави това, което би го утешило, и се стигне до другия полюс на подкрепящите строг режим на хранене и спане. Според Американската академия по педиатрия няма вероятност едно бебе да се разглези, ако се откликва незабавно на всеки негов плач, поне не и до навършване на 6 месеца. Но мненията за това как точно да откликнем варират. Въпреки че самата аз съм за относително бързото откликване на нуждите на детето, няма да споря в полза на нито една теория. Просто трябва да сте наясно, че има различни теории и да следвате тази, която чувствате най-близка. (Трябва да сте наясно и с това, че винаги ще има доброжелатели, които да ви уверяват, че разглезвате бебето си, ако винаги откликвате незабавно на нуждите му, а други ще ви обвинят, че го пренебрегвате, ако не хукнете моментално да го нахраните или успокоите).
Бебешките нокти могат да се превърнат в кошмар.
Малко неща са в състояние да разплачат съпруга ми, но това почти се случи, когато той клъцна малко кожа от пръста на бебето, докато режеше ноктите му (не нарочно, разбира се). Бебето изпищя, майка му направи гримаса, а баща му се чувстваше виновен дни наред. Тъй като вече го бях порязвала (и затова прехвърлих задължението на по-стабилният ми в ръцете съпруг), знаех много добре каква травма е и колко бързо може да се случи. Не само че бебешките пръсти са съвсем мънички, но и ноктите са тънки като хартия, а бебетата шават точно когато се каните да режете. Въпреки, че се изкушавате да зарежете цялата работа и да оставите ноктите да си растат, това не е решение. При все че изглеждат безобидно, бебешките нокти са учудващо остри. Сигурна бях по едно време, че синът ми крие някъде в кошарката си пила за нокти и нощем ги пили, докато не станат остри като бръснач. Просто ноктите са толкова тънки, че лесно се отчупват и оставят нащърбени ръбчета, които лесно одраскват деликатната бебешка кожа. Чак след две сериозни одрасквания прочетох, че е най-добре ноктите да се режат докато бебето спи. (Разбира се, тогава рискувате да събудите спящото бебе, което си е нещастие от друг вид, но поне няма да клъцнете пръста на детето си).
Къпането може да е както удоволствие, така и стряскащо преживяване
Къпането се нарежда точно до рязането на нокти и меренето на температура с ректален термометър по скалата за травмиращи родителите неща. Мисълта да потопите вашето малко фъстъче във вана, корито, мивка или друг съд не е толкова плашеща. Проблемът е как да му държите главата над водата и как после да извадите това мокро, въртящо се вързопче и да го облечете без да го изпуснете. Достатъчно стресиращо, за да ви откаже от гумените патета завинаги. Към втория си месец обаче, бебето вероятно ще почне да обича къпането, а вие ще сте вече толкова опитни, че хлъзгавото бебе няма да ви плаши както преди. Въпреки че според някои родители кухненската мивка е с идеални размери и височина за къпане на бебе, аз къпех сина си в бебешка ваничка върху масата в трапезарията. Ваничките са приятно наклонени, така че бебето да не ляга съвсем, въпреки че първите месеци си е трудно да го придържате така, че да не сяда. Винаги отбелязвам помощта на съпруга ми, който придържаше сина ни докато аз го сапунисвах.
Дилеми по обличането
Това вече е лесно, а? Време е да вкарате в употреба всички малки сладки дрешки, които складирате откакто видяхте положителния тест за бременност. Да, обличането на бебето може да е забавно, но да решите колко облечено или съблечено да е, е трудната част. Отне ми около три месеца да се науча да определям до каква степен трябва да е облечено бебето. От страх да не настине, обикновено го навличах, а после пък се безпокоях, че му е топло. Решението: няколко ката дрешки. (пластове) И бързо пипване на бебето по кожата ще ви подскаже дали му е топло или студено, а със сигурност ще си проличи, ако изпитва дискомфорт (ще плаче или ще се върти)
Трудно е да запазите здрав разум, когато детето е болно
Когато синът ми беше съвсем малък, често се тревожех, че ще лепне някой отвратителен микроб, който ще увреди незрялата му имунна система. При всичките тия хора, които искаха да го прегръщат, целуват и гушкат, беше неизбежно да лепне нещо. Като по чудо, нищо не прихвана, освен лека настинка, от която му се запуши носа (а аз се вманиачих в това да чистя секретите от носа му). Към шестия месец всичко, което докопаше, отиваше в устата му и бях убедена, че нещо неприятно ще се случи. Засега, въпреки играчките за дъвкане, които падаха по подове на ресторанти и погълнато незнайно какво количество мъх от килима, синът ми изглежда забележително здрав. Което само доказва, че бебетата са по-издръжливи, отколкото мислим. А може би просто, въпреки играта на сляпо на моменти и множеството съмнения, ние сме много по-добри в ролята си на родители, отколкото сме мислели.
Кристина Бреда Антониадес е писател на свободна практика и майка на 9 месечният Василий. Пише за Дискавъри, Discоvеry Hеаlth Оnlinе
Превод от английски език: daffodil
Понякога поглеждам към сина си по средата на някой пристъп на плач (негов, не мой) и се усещам почти сигурна, че е узнал тайната ми. В крайна сметка е разбрал, че идея си нямам какво точно правя. Нищо чудно, че изпада в истерия. И аз щях да рева, ако добруването ми беше в ръцете на абсолютен новак, колкото и обичлив и добронамерен да е той.
Ако можеше да ме разбере, бих му казала: "Да, може и да съм неопитна, но сега знам много повече, отколкото в деня, в който те донесох вкъщи от болницата." И бих била права. През почти деветте месеца откакто той се роди придобих зашеметяващо количество знания за това как се гледа бебе. Естествено, пътят от неопитен до сравнително добре действащ родител е пълен с препятствия, но съм сигурна, че двамата със сина ми някой ден ще си спомняме и ще се смеем на всичко това. Или ще плачем. Но поне ще сме оцелели почти незасегнати след безбройните хранения, безсънните нощи, къпанията и пристъпите на плач (негови И мои). За всички по-неопитни и от мен, ще се радвам да споделя какво научих дотук като родител на първо дете.
Храненето на бебето не е толкова просто, колкото си мислите.
Ако смятах, че само аз съм толкова объркана по отношение на храненето на бебе, щях да си мълча и да се правя, че всичко ми е ясно. След като говорих с други майки обаче, открих, че въпроси като кога точно трябва да храниш бебето, колко трябва да изяжда и дали могат да се нарушат режимите могат да докарат всеки нов родител до умопомрачение. Кърмещите майки, например, знаят, че трябва да минат приблизително три часа между храненията през първите месеци на бебето ( хранещите с адаптирано мляко вероятно са чули, че периодът между храненията може да е малко по-дълъг, тъй като формулата се усвоява от стомаха по-бавно). Ами ако трите часа са минали, а бебето продължава да спи? А ако вече са минали четири или пет часа? Да го събудим ли? ( "Да събудиш спящо бебе? Луда ли си?!" - крещи лишеният ви от сън мозък) Ако не го будим, колко дълго да го оставим да спи? Колко често реално има нужда да яде? И как да разберем точно колко мляко изсуква едно кърмено бебе? (На хранещите с адаптирано поне този проблем им е спестен).
Поне веднъж седмично мислех с абсолютна убеденост, че синът ми плаче постоянно, защото не му стига кърмата. Оказа се, че не е така, но това не ми пречеше да стигам почти до лудост от притеснение по този въпрос. Поне в първите дни за майка на първо дете храненето е пълно със загадки.
Сигурно си мислите, че животът става по-лесен, когато детето прояде овсените ядки и твърда (е, пасирана) храна. Но грешите. Твърдата храна води със себе си още повече въпроси: Колко храна е нужна на детето? Доколко разнообразна да бъде? Кога може да започне да яде от нашата храна и как да преодолеем парализиращият страх, че ще се задави с нещо? Нашият педиатър ни препоръча да започнем захранване на 4 месеца, но някои лекари препоръчват да се изчака до шестия, когато организмът ще е по-подготвен за това. Казаха ми да изчакам до осмия месец и тогава да захраня с месо, защото бебешкият стомах трудно ще усвои протеините (естествено, разбрах го след като бях дала вече малко пилешко на горкото бебе). Американската Педиатрична Асоциация си има насоки за хранене на бебетата (оформени като книги, които можете да си поръчате). Насоки има и в много книги за отглеждане на деца, но и към тях трябва да се подхожда с известна гъвкавост. Най-общо казано, бебетата толкова много се различават индивидуално в това колко и кога да ядат, че гъвкавостта по отношение на правилата е даже препоръчителна.
Приспиването на бебето може да ви държи будни цяла нощ
Ако сте чели нещо за гледане на бебета, знаете, че повечето специалисти са против бебето да бъде свиквано да се приспива с люлеене, носене, гушкане. Нарушаването на това правило може да накара бебето да свикне винаги да заспива така, както сте го приучили. Е, даже да не е завинаги, ще ви се стори точно така, докато разнасяте в 2 през нощта осем килограмово десетмесечно бебе.
Разбирах идеята, но и аз попаднах в същия капан. Преди да се усетя, имах осем месечно бебе, което се буди да яде на всеки два часа и после за нищо на света не иска да заспи само. Беше ми писнало и трябваше да приема факта, че синът ми ще трябва да се научи да заспива сам, а това ще е придружено известно време с рев (и безсъние и болка за мен и съпруга ми). Въпреки че има редица методи, ние избрахме този, при който бебето не се взема, веднъж сложено в леглото му. (Влизахме в стаята му на всеки 10-15 минути да го успокояваме с потупване по гръбчето, но честно казано, това май само го разяряваше още повече). Първата нощ първо плака цял час и после по 15- 20 минути за няколкото пъти, които се буди същата нощ. Втората нощ плака около 20 минути след като го сложих в леглото му и само по няколко минути по време на нощните събуждания. На третета нощ плака няколко минути на лягане и се буди съвсем нарядко през нощта. Беше мъчение (повече за нас, отколкото за него) през първите две нощи, но проработи. Е, донякъде. Няколко седмици по-късно има нощи, в които спи като ангел и такива, когато се буди с рев. Въпреки това ние вече успяваме да поспим по повече от два часа, което си е блаженство.
Ако не ви понася мисълта да стоите и да гледате как бебето реве, има някои методи, които не включват принципа остави го да се нареве ( Книгата The secrets of a baby whisperer на Трейси Хог и Мелинда Блау предлага такива методики)
Притесненията за спящото бебе също могат да ви държат будни
Сякаш не е достатъчно трудно самото приспиване на бебето, а веднъж заспало, пред родителите му изникват нови проблеми. Как да се справим със страха, че нещо ужасно може да му се случи докато спи? Първите два месеца прекарах много време над леглото на сина ми да наблюдавам дали диша, дали гърдите му помръдват, дали трепват пръстчетата му всичко, което би ме убедило, че той е добре. Въпреки че този страх вероятно е съвсем естествен и до известна степен характерен за всички родители, той също може да е стресиращ и да ви държи будни през ценните минути, в които бихте могли да наваксате за безсънието си.
Въпреки че се тревожех, ме успокояваше увереността ми, че не нарушвам предписанията за безопасност по време на сън. Бебето ми спеше по гръб, в леглото си, без възглавници, без дебели одеяла и плюшени играчки, така че поне правех всичко възможно да намаля рисковете. (А и често си напомнях, че всъщност тези рискове са доста малки).
Млади родители, помнете, че ще дойде ден, в който тези страхове ще отшумят, само за да бъдат заместени от други, обаче. Но поне няма да се страхувате от най-лошото че бебето няма да се събуди от здравия си сън.
Да успокоите плачещо бебе може да ви коства повече търпение, отколкото притежавате
Тъй като новородените имат ограничен репертоар дейности, плаченето често върви заедно с яденето и спането. Не съм очаквала, че ще се чудя какво точно да правя, когато бебето ми плаче. Ще го взема, ще му сменя памперса, ще го нахраня, или и трите заедно и той ще спре да плаче, нали? Ами и да, и не. Зависи. Относно храненето и спането има различни теории по въпроса какво да правим, когато бебето плаче. Като се започне от практикуващите привързано родителство, които смятат, че родителят трябва незабавно да откликва на бебето и да прави това, което би го утешило, и се стигне до другия полюс на подкрепящите строг режим на хранене и спане. Според Американската академия по педиатрия няма вероятност едно бебе да се разглези, ако се откликва незабавно на всеки негов плач, поне не и до навършване на 6 месеца. Но мненията за това как точно да откликнем варират. Въпреки че самата аз съм за относително бързото откликване на нуждите на детето, няма да споря в полза на нито една теория. Просто трябва да сте наясно, че има различни теории и да следвате тази, която чувствате най-близка. (Трябва да сте наясно и с това, че винаги ще има доброжелатели, които да ви уверяват, че разглезвате бебето си, ако винаги откликвате незабавно на нуждите му, а други ще ви обвинят, че го пренебрегвате, ако не хукнете моментално да го нахраните или успокоите).
Бебешките нокти могат да се превърнат в кошмар.
Малко неща са в състояние да разплачат съпруга ми, но това почти се случи, когато той клъцна малко кожа от пръста на бебето, докато режеше ноктите му (не нарочно, разбира се). Бебето изпищя, майка му направи гримаса, а баща му се чувстваше виновен дни наред. Тъй като вече го бях порязвала (и затова прехвърлих задължението на по-стабилният ми в ръцете съпруг), знаех много добре каква травма е и колко бързо може да се случи. Не само че бебешките пръсти са съвсем мънички, но и ноктите са тънки като хартия, а бебетата шават точно когато се каните да режете. Въпреки, че се изкушавате да зарежете цялата работа и да оставите ноктите да си растат, това не е решение. При все че изглеждат безобидно, бебешките нокти са учудващо остри. Сигурна бях по едно време, че синът ми крие някъде в кошарката си пила за нокти и нощем ги пили, докато не станат остри като бръснач. Просто ноктите са толкова тънки, че лесно се отчупват и оставят нащърбени ръбчета, които лесно одраскват деликатната бебешка кожа. Чак след две сериозни одрасквания прочетох, че е най-добре ноктите да се режат докато бебето спи. (Разбира се, тогава рискувате да събудите спящото бебе, което си е нещастие от друг вид, но поне няма да клъцнете пръста на детето си).
Къпането може да е както удоволствие, така и стряскащо преживяване
Къпането се нарежда точно до рязането на нокти и меренето на температура с ректален термометър по скалата за травмиращи родителите неща. Мисълта да потопите вашето малко фъстъче във вана, корито, мивка или друг съд не е толкова плашеща. Проблемът е как да му държите главата над водата и как после да извадите това мокро, въртящо се вързопче и да го облечете без да го изпуснете. Достатъчно стресиращо, за да ви откаже от гумените патета завинаги. Към втория си месец обаче, бебето вероятно ще почне да обича къпането, а вие ще сте вече толкова опитни, че хлъзгавото бебе няма да ви плаши както преди. Въпреки че според някои родители кухненската мивка е с идеални размери и височина за къпане на бебе, аз къпех сина си в бебешка ваничка върху масата в трапезарията. Ваничките са приятно наклонени, така че бебето да не ляга съвсем, въпреки че първите месеци си е трудно да го придържате така, че да не сяда. Винаги отбелязвам помощта на съпруга ми, който придържаше сина ни докато аз го сапунисвах.
Дилеми по обличането
Това вече е лесно, а? Време е да вкарате в употреба всички малки сладки дрешки, които складирате откакто видяхте положителния тест за бременност. Да, обличането на бебето може да е забавно, но да решите колко облечено или съблечено да е, е трудната част. Отне ми около три месеца да се науча да определям до каква степен трябва да е облечено бебето. От страх да не настине, обикновено го навличах, а после пък се безпокоях, че му е топло. Решението: няколко ката дрешки. (пластове) И бързо пипване на бебето по кожата ще ви подскаже дали му е топло или студено, а със сигурност ще си проличи, ако изпитва дискомфорт (ще плаче или ще се върти)
Трудно е да запазите здрав разум, когато детето е болно
Когато синът ми беше съвсем малък, често се тревожех, че ще лепне някой отвратителен микроб, който ще увреди незрялата му имунна система. При всичките тия хора, които искаха да го прегръщат, целуват и гушкат, беше неизбежно да лепне нещо. Като по чудо, нищо не прихвана, освен лека настинка, от която му се запуши носа (а аз се вманиачих в това да чистя секретите от носа му). Към шестия месец всичко, което докопаше, отиваше в устата му и бях убедена, че нещо неприятно ще се случи. Засега, въпреки играчките за дъвкане, които падаха по подове на ресторанти и погълнато незнайно какво количество мъх от килима, синът ми изглежда забележително здрав. Което само доказва, че бебетата са по-издръжливи, отколкото мислим. А може би просто, въпреки играта на сляпо на моменти и множеството съмнения, ние сме много по-добри в ролята си на родители, отколкото сме мислели.
Кристина Бреда Антониадес е писател на свободна практика и майка на 9 месечният Василий. Пише за Дискавъри, Discоvеry Hеаlth Оnlinе
Превод от английски език: daffodil