За децата и купищата от играчки

  • 2 006
  • 52
Всеки родител иска най-доброто за своето дете, иска то да е щастливо. Затова се стреми да му купува всичко, което пожелае. В резултат детската стая е препълнена с играчки, а детето въпреки това е пощуряло от скука и отново хленчи за разрешение да поиграе на телефона или таблета… Познато ви е, нали?

Големият брой играчки не носи непременно повече радост за децата, а дори може да ги накара да скучаят. Защо се получава така?

Колко са важни играчките за децата?

За малчуганите играчките не служат само за забавление. Децата учат най-добре чрез играта, а играчките са инструментите за постигане на тази цел. Всяка от тях е средство за обучение, дори ако става въпрос за малката кукла или набора кубчета. За развиващата роля на играчките е писано много. Едва ли има родител, който да не е чувал за значението на игрите и играчките за физическото, интелектуалното и социално-емоционалното развитие на децата. Затова е важно да се купуват предимно такива играчки, които ще запазят интереса на децата за дълго време и ще ги запознаят ефективно със света около тях.

Защо родителите купуват прекалено много играчки на децата си?

Причините за това са няколко:

•   Много родители се страхуват, че децата им може да изостанат от връстниците си, ако не притежават най-новите играчки. Водени от желанието да им осигурят най-доброто, те лесно се поддават на импулса да купуват все повече и повече.

•   Ролята на рекламите също е от значение. Производителите и търговците на играчки знаят как да ги рекламират така, че да накарат родителите непрекъснато да купуват.

•   Някои родители не могат да отказват на исканията на децата си, дори когато те са неразумни.

Какви опасности крие прекалено големият брой играчки?

Играчките са нещо много хубаво. Но родителите не бива да забравят, че всичко, което е прекалено, носи повече вреда, отколкото полза. Или казано накратко: твърде голямото количество играчки може да повлияе негативно върху развитието на детето.

•   Прекалено многото играчки превъзбуждат сетивата
Забелязали ли сте как подреденото работно място ви помага да се концентрирате по-добре? А безпорядъкът намалява производителността и концентрацията? Същото важи и за децата, които имат твърде много играчки. Те не могат да се възползват пълноценно от тях, защото вниманието им се отклонява в различни посоки.

•   Големият брой играчки влошава качеството на играта
Хлапетата се губят сред изобилието от играчки, това им пречи да се концентрират. Според проучване на американски учени децата, които взаимодействат с по-малко предмети, мислят по-креативно. Те изучават една играчка дълго време, измислят различни комбинации и сюжети. А това повишава концентрацията им и развива тяхната креативност. Твърде многото играчки ограничават въображението, защото тогава децата се фокусират повече върху броя им, отколкото върху качеството на играта, което всяка играчка поотделно може да предложи.

•   Наличието на прекалено много играчки намалява тяхната стойност в очите на детето
Красотата на това да имаш по-малко играчки се крие в това, че децата се научават да ги ценят, да ги пазят и да бъдат благодарни за това, което имат. Точно обратното на консуматорското мислене, което превзема живота ни.

•   Твърде многото играчки увеличават скуката
Ако оставим очите на децата да се преситят сред морето от играчки, ще попречим на въображението им да създаде особената магия на детската игра. Това вече не е игра, а просто разглеждане на различни предмети. Децата с по-малко играчки разчитат на своята креативност, за да разнообразят играта си и това не им позволява да скучаят.

•   По-малкият брой играчки учи децата да бъдат по-находчиви и креативни
Децата се учат да правят повече неща с по-малко предмети. А това е много полезно умение за времето, когато вече ще са пораснали.

Колко играчки са нужни на детето?

Няма научни данни, които да установят точното количество играчки, затова да разгледаме приблизителния брой, установен в резултат на проучвания сред родителите.

Във възрастта между 3 и 12 години около 15% от децата играят с 1 до 4 играчки едновременно, 44% – с 5 до 10, 10% – с 11 до 15 и 11% – с 16 до 20. Това означава, че повечето деца играят средно с 10 или по-малко на брой играчки.

Когато забележите, че детето ви пренебрегва другите играчки, като се фокусира само върху най-новите, това показва неговия праг на внимание към тях. Разбира се, не е нужно да се придържате стриктно към конкретна бройка, по-добре наблюдавайте как играе детето ви и се съобразете с неговата индивидуалност.

Съвети към родителите

Определянето на оптималния брой играчки е само една част от решението. Има и други важни аспекти, които трябва да бъдат взети под внимание, за да осигурите възможно най-доброто развитие на детето, без да задръствате дома си.

•   Купувайте играчки, които осигуряват свободна, разнообразна игра. Това ще стимулира креативността на децата. Не купувайте играчки, които сами вършат цялата работа. Електронните играчки със специални бутонни функции не оставят много място за развитие на въображението. Децата са тези, които трябва да контролират и ръководят играта през цялото време.

•   Продажбата на старите играчки е едно от решенията да ограничите броя им и да осигурите място (а и средства) за новите. Струва си да продадете или подарите онези играчки, които детето вече не използва и към които не е привързано. Можете също така да ги обменяте с приятели и познати.

•   Ротацията на играчките е добро решение да избегнете непрекъснатото купуване на нови. Това може да стане, като част от играчките временно се приберат. След известно време ги върнете и приберете останалите. Така мозъкът на детето ги възприема като нови, а на вас няма да ви се налага да купувате все повече и повече…

•   Купувайте висококачествени играчки. Играчките, изработени от евтини материали, обикновено не издържат толкова дълго и често са по-малко забавни за игра.

•   Не се страхувайте да отказвате. Да се водят най-малките деца по магазините за играчки не е добра идея. Те искат всичко, което видят, плачат, тръшкат се, не възприемат обясненията на родителите… Нужно ли е да се провокират детските сълзи? Но от 5-годишна възраст децата вече могат да бъдат научени, че макар рафтовете да са пълни с всевъзможни неща, не сме длъжни да купуваме всичко, което видим. Това е моментът да започнете да учите детето на самоконтрол.

•   Роднините могат да бъдат неутрализирани. Чудесно е, ако имаме роднини и приятели, които са готови да инвестират пари в щастието на нашите деца. Но не е задължително това да става само с помощта на купища играчки. Предложете им идеи и насочете вниманието им към друг вид подаръци – книги, театър, концерт

Всички тези съвети могат да бъдат полезни, но няма да помогнат без корекция на поведението на родителите. Какъв пример даваме ние самите на децата си? Възрастните също имаме своите играчки, с които борим скуката и с които понякога прекаляваме  – телефони, таблети, лаптопи… Важно е да учим децата как да се забавляват качествено и с помощта на личния ни пример.
Виж целия пост
# 1
Детето е на 1,8 година и вече има 3 кашоно,1 чувал,1 кош и един куп по земята с играчки и няколко големи превозни средства😅 амии,купуваме му постоянно,защото много е добричък и си го глезим ,с някои си играе постоянно ,а други пък не съм ги виждала отдавна да си играе с тях.. знам,че няма нужда от тях,но ни е единствено дете(за сега) и си го глезим за да може да ни се качва на главите от неблагодарност 🤣🤣🤣
Виж целия пост
# 2
Имаме цяла стая за игра.Като по-малък вътре имаше бънджи,пиклер,Уолкър,разни бебешки образователни от рода на дървени пъзели,играчки със звуци и т.н..Някои от тези ги продадохме,други подарихме.Най-много обича да си играе с колички (съответно почти всяка седмица се купува поне една нова),книжки-в бебешката библиотека има сигурно поне 100 и две кукли-бебета(нищо че е момче,хич не го ограничавам в играчките).
Имам играчки още от батко му(на 16 години),а също и няколко от чичо му и баща му(40+ години).Редувам ги ,за да са му интересни,но и само 1-2 колички да има пак е доволен.
Виж целия пост
# 3
Да ,именно и при нас е така,фен е на количките и разбирасе ние му угаждаме
Виж целия пост
# 4
Не знам какво е това "твърде много" играчки, но сигурно е над ТИР. Всяка играчка е мисловен стимулант, колкото повече, толкова по-добре.
Това, че се превъзбуждали не го разбрах съвсем. Все едно като застанеш пред библиотека и като отвориш торент тракер с музика и филми и да кажеш, че не е хубаво за теб, защото се превъзбуждаш, а по-добре би било да са две книги или филма.
"Неутрализирането" на роднини, продажбата на играчки, подбор на играчки на принципа да са издръжливи - тези неща издават някакви тънки сметки, но не в интерес на детето.
Децата порастват и много скоро тези, които се скръндзят да дават поводи за забавление на децата си ще установят, че децата надрастват този период и вече не се интересуват от играчки. Тогава ще бъде късно.
Виж целия пост
# 5
Аз си признавам, че много от играчките, които купуваме са моя или на таткото не сбъдната детска мечта 😂 Пробваме ги и си играем на равно с детето.
Като бяхме ние малки имахме толкова малко,  повечето от които предавани през поколенията и сега ни иска да дадем възможност на нашето дете да се наиграе и да не почувства тези липси.
С всичко горе съм съгласна, но се трупат-рожденни дни, празници, случайно минаване през Джъмбо...
Виж целия пост
# 6
Came lita ,напълно съгласна. Моят мъж примерно му пуска колата с дистанционно ,която той трябва да оправлява,защота малкия не разбира как все още и дори не се усеща ,че малкия вече е в другата стая ,а тоя моя мъж продължава да си кара количката 😂😂😂 съгласна съм също и с товя,че гледаме да имат ,това каето ние не сме,защото аз имам още 2ма братя и 1 сестра и на нашите не йм е било лесно и не винаги получавяхме всяка глезотия ,за това гледам детето ми да не жадува за играчки така както съм била аз ,че дори не само за играчките ... разбира се тук е и тънката граница детето да не стане някой глезльо,но мисля че няма да се стегне до там,защото държа на това децата да бъдат добре възпитани
Виж целия пост
# 7
Аз по принцип съм против купищата играчки, защото не виждам как ще се научи детето да си задържи мисълта върху нещо конкретно. Пък и бързо ще се научи да му писват нещата. Ако всички играчки са хубави и полезни с цел да го развиват - добре, но на пазара се продават и боклуци, които привличат внимание и се купуват. И бързо се чупят.
Като малка не съм имала тонове играчки, не съм и усещала липса. Сега детето ми има доста, повече отколкото ми се иска, защото роднини, близки и приятели му подаряват, а и ние му купуваме основно за поводи. Трупат се, няма начин. Но и не му изваждаме всичко на момента, понякога прибираме едни и ги вадим като ги е позабравил. Като порасне малко (на 1 г. и 7 месеца е сега) се надявам да не си променя мнението и да не купувам абсолютно всяка глупост, която поиска.
Виж целия пост
# 8
Аз пък си признавам, че от 18 години в къщи се пазарува лего и няма надежда да се спре с това лего! Имат цяла стая и двамата синковци и баща им и продължават да се занимават с готови сетове собствени конструкции ... Не говоря за ежедневни покупки, а за на няколко месеца по нещо ново, но интереса не спира. Така че не съм сигурна дали някои играчки са излишни щом на хората им трябват.
Леко подобно е положението с конструкциите на Revell .
Виж целия пост
# 9
С всичко горе съм съгласна, но се трупат-рожденни дни, празници, случайно минаване през Джъмбо...

Да споделя само, че не подкрепям това подаръкът да бъде само по повод. Всички сме били деца, искали сме някакви неща и като ни кажат "за рождения ден след 5 месеца" като го доживеем и мерака ни е минал и всичко и знаем, че не е приятно.
Празници като 8 март са се превърнали в някакъв празник на куртоазия и позьорство, в който пред магазините за цветя е война, а на предния и следващия ден жените не се третират като жени.
Като обичаш жена си или детето си не чакаш повод да ги зарадваш. Повод е, че ги обичаш. Налага ли се друг да ти напомня, че ги обичаш, да ти дава дата, отиде коня в ряката...

Аз по принцип съм против купищата играчки, защото не виждам как ще се научи детето да си задържи мисълта върху нещо конкретно. Пък и бързо ще се научи да му писват нещата.
Това просто не е вярно. Не може да ти писне от това да имаш подаръци, приятели, книги, анимирани филмчета, позитивни емоции. Разбира се, че има емоционална умора, но тя е следата, че сме живели, че нещо се е случило в живота ни, че сме се обогатили, че сме се развивали. Всички ние имаме приятни ритуали, които изпълняваме почти всекидневно, като почнем от това какво ядем и пием, как спим, какви забавления имаме и как разпускаме. Писнало ли ни е да ни е приятно, не можем ли да се съсредоточим като влезем в хранителна верига с 10 00 продукта?
Децата са достатъчно умни за да могат да се справят с десетина подаръка всекидневно. Те не са идиоти.
Развиването на търпение и фантазия са стимулирани от нищетата, но има и други начини да се възпитат. "Цената", която плащаме от лишения и чакане оставят белези за цял живот. Включително възмутеността как някой харчел пари, които е заработил.
Виж целия пост
# 10
Това е ваше мнение. За мен поне това угаждане за всичко и купуване на всякакви неща всекидневно не води до нищо добро. Виждам покрай мен какви стават децата с родители с такова мислене. Но всеки сам си решава.
Виж целия пост
# 11
Виждам покрай мен какви стават децата с родители с такова мислене.

Какви стават?
Виж целия пост
# 12
Непоносими в най-общия случай. Свикнали от малки да получават абсолютно всяко желано нещо.
Виж целия пост
# 13
Попаднах на тази тема и ми стана интересна, въпреки че децата ми вече не влизат в тази категория.
Съгласна съм с авторка, но тези неща ги разбират родителите едва след като децата поотрастнат.
От опит, децата играят по добре когато имат по малко играчки. Концентрират се, работи им въображението повече.
Купували сме когато им е нужно нещо, не специално по повод, но още от както бяха 3-4г откриха ваучерите и от тогава това са им желанията. После сами си избират нещо. Имат органайзери за играчки и те трябва да се събират в тях, почнат ли да не се събират значи е време да се поразкарат. Щерката беше на 4,сина на 2, когато за първи път събрахме всичко запазено и го дарихме в детската градина, от тогава сами приготвят всичко в чанта и ходим да го носим (пак преглеждам какво има)
Когато се насъбраха повече роднини около нас и почнаха с повод и без повод да им подаряват бяха спряли да се радват на играчките, да не играят толкова с тях.
Като малка, не сме имали много играчки, ама не чувствам някаква липса, та да претрупвам децата с непотребни неща.

Това са си моите виждания и моят опит, децата ми са вече на 8 и 10
П. С. Да, най вече исках да се научат, че не може да получават всичко, което пожелаят. С по малко неща се играе по качествено. И за в бъдеще много помага това умение
Виж целия пост
# 14
Непоносими в най-общия случай. Свикнали от малки да получават абсолютно всяко желано нещо.

Да кажем разглезени и егоистични. И какво общо има това с играчките? Нищо. Ако родител иска да възпита детето си да контролира своите желания, да бъде търпеливо, да уважава чуждата собственост, да споделя, има много начини да го направи.
Това, че родител купува редовно играчки не означава, че детето не може да бъде научено да чака с предстояща почивка/екскурзия, гостуване, телевизия, телефон, интернет, даже редът за ядене. Излиза, че играчките изобщо не са единствено средство да убедиш детето си, че не може да получава всичко и да свикне с тази мисъл. А дори и да купуваш много играчки, пак нищо не пречи да откажеш тази, която е неподходяща или твърде скъпа. Играчките, сами по себе си, не правят децата ужасни и непоносими.

Когато се насъбраха повече роднини около нас и почнаха с повод и без повод да им подаряват бяха спряли да се радват на играчките, да не играят толкова с тях.

На каква възраст е това? Играчките се израстват и носят удоволствие само до определена възраст. По мои наблюдения някъде към първите класове. Т.е. шансът да стимулирате вниманието и интелекта на детето си е много кратък период. Играта е изключително важна за развитието на висшата нервна система, не случайно само част от висшите бозайници са способни на такава дейност. С тях детето се учи на алгоритмично мислене, овладява триизмерното мислене, цветовете, законите на термодинамиката, безброй неща. Никой не може да ме убеди, че дете ще научи повече за света и себе си с една играчка вместо с 10 играчки.
В първи клас 90% от играчките, които са имали, вече няма да провокират никакво желание за игра. Защото вече са изпълнили своята мисия. Ако броим от бебешката възраст (3-годишни) до 3-ти клас, имате 7 години играчки.

Да, най вече исках да се научат, че не може да получават всичко, което пожелаят.
Това е много лесно да се научат. Даже деца с много богати и щедри родители винаги ще поискат да отидат до Луната, да живеят в Дисниленд и да имат жирафи в двора.
Споделям какво видях веднъж. Дете плаче. Майка му, моя позната, го пита защо. То се мъчи да скрие. Накрая става ясно, че детето искало някаква скромна играчка, но е научено да търпи, да се лишава, че трябва да има рожден ден или нещо такова. Страхотен "урок".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия