Как избрахте училище след 7-ми клас

От 7 клас. И то по български е повече да свикне с формата на изпита.
Олимпиадите по био и химия - пълна издънка.
Ще целим нещо с английски и нагоре профил биология, но не е толкова важно.

Моето дете само си избра.Всъщност нямаше и особен избор, защото държеше на определени предмети, а такъв профил практически има само в едно училище. Балът и беше доста висок, желанията - 4 , написахме още две, като компромис, но с надежда да не се стига до тях. Влезе по първо желание и е много доволна (аз също).

Благодаря ви момичета

Синковецът ходи на английски 2 пъти седмично, но ще се опитам да го преместя на друго място, където да ходи веднъж седмично в събота по 4 часа, защото сега втория срок му е много трудно. Часовете са му в понеделник и сряда от 10.20 до 12.00 ч. и вторник, и сряда са му много тежки дни, защото във вторник учи за вторник и за сряда, а сряда става рано, за да донаучи за сряда и му идва в повече. Ходи на английски от 3-ти клас и си мислех в 7-ми клас да го спра и да го пусна на уроци по математика и БЕЛ, за да се подготви за матурите. Но сега се чудя, ако в 6-ти клас го пусна на английски в събота, кога да му бъдат уроците по БЕЛ и математика. Мисля за индивидуални уроци и през първия срок ще е по-лесно, когато е първа смяна. Обаче втория срок направо не знам как ще стане и да не вземе да му дойде много

Школите си правят курсовете в събота и неделя - коя през кой ден е за шестокласници трябва да го провериш. Според мен не си заслужава да се дават пари за частни уроци в шести клас, ако детето няма очевадни пропуски по текущия материал. Английският не би ми бил толкова важен, защото няма да се явява на изпит по английски в седми клас, а на изпити по БЕЛ и мат. Все някак ще избутате шестица по английски в седми клас, обаче по изпитните предмети е важно да няма пропуски и да се надгражда. Сега се сещам, че моите ходиха на английски до шести клас, после прекъснаха, и то английският им беше през седмицата, стандартен курс, а не през почивните дни.

Дъщеря ми ходи само на български и мат. И танци вечер, но сега ги спряхме. Първа смяна е този срок и някои дни я виждам, че е много изморена. Даже ляга да спи следобед и аз я оставям.

В моя случай исках да дам на децата си възможността да избират информирано. За целта им трябваха както достатъчни знания, така и достатъчно свободно време. Плюс спорт за да са здрави. Което означаваше читаво училище, в което да научават всичко нужно на достатъчно добро ниво, за да им остава свободно от учене време. Уроци за кандидатстване имаха само в 7-ми клас, само в събота или неделя, и само по БЕЛ.
И досега съм уверен, че за децата е по-важно да имат свободно време, отколкото да ходят на допълнителни уроци.
ПС Висенето пред компютърна игра, телевизор или социална мрежа е по-скоро загубено, отколкото свободно време за мен.

читавото училище си е читаво училище, а  подготовката за изпитите е друга бира. Кой как ще организира ежедневието на детето си е въпрос на негови собсствени приоритети. В шести клас си ходеха на всякакви извънкласни занимания, но в седми спряха всичко, освен свиренето, и то участваха само в коледния и великденския концерт. Подготовката за кандидатстването и текущото учене за удостоверерието си бяха натоварващи, плюс ходенето на олимпиадите. В осми клас си подновиха част от извънкласните неща, както и започнаха нови в гимназията и извън нея.  Играеха си компютърни игри, имаха си постоянна групичка и така си почиваха.

 Малко деца знаят какво и защо да изберат. То и аз доста се колебаех. На този етап мисля, че сме избрали възможно най-правилното. Сега ,когато сме го обсъждали казва, че не е вярвал че ще може да влезе там и затова като първо желание искаше да избере друго. Детето е боец по принцип и състезател, но това което учат и начинът, по който го учат дава възможност за съмнения. Нормално е на 14 години да не си наясно защо, и кога това което се учи ще ти трябва. Познавам доста хора, които на 40 не могат да се справят с тест на 14 годишни, въпреки че имат зад гърба си образование и практика. За матурите го подготвях основно аз. При него курс би бил само губене на време. Той имаше нужда от индивидуална работа, не заради изпуснат материл, а заради затруднения с осмислянето.Втория срок включих и един час седмично учител по математика, главно за самочоувствие, щот тя непрекънснато го хвалеше, но така и не беше наясно с кого с имаше работа. Има деца,като моето, с които трябва работа с повече обратна връзка и това, че е решил 20 задачи без грешка за час, не значи че на другия ден ще реши и една. Допълнителните занимания ако са важни за детето не бих ги спирала. Моето дете е състезател и е свикнало да е в залата всекидневно по няколко часа. Не е спирал от 6 годишен, не спря и в 7 клас. Два три часа на ден не са проблем изобщо. На уроци по английски не съм го давала изобщо. Английският е достатъчно здраво застъпен в учебната програма, а след 7 клас пък много здраво. Ако няколко часа на ден не са му достатъчни, не знам как 2 часа седмично ще го направят по справящ се с езика.

Хм, в СМГ престоят на децата е доста по-дълъг от този в другите училища. Докато нашите приключваха след 14.00 и се прибираха ежедневно към 15.00 часа,  а в някои дни и към 17.00, на мои колежки децата в същата възраст всеки ден към 13.45 вече си бяха у дома. Това при първа смяна.
Като добавиш и частните уроци или школа по английски за тези, които посещават (а това са почти всички деца от класа), и школа по математика в училище, (отново почти всички деца от класа я посещават), никак не мога да кажа, че са имали много свободно време. Просто подготовката за НВО по математика се случва в училище заради това, че имат 9 часа седмично математика, вместо 4 часа.

Ходенето на школи е въпрос не само на необходимост, но и на лично виждане за обучението. В това отношение съм на мнението на Андариел, изказано по-горе.

Призма,
Както знаеш, СМГ беше избор на малкия. Не мой.
Факт е, че като изключим математиката, подготовката в СМГ беше недостатъчна.
Пораженията още си личат по литература (частта български беше ок), човек и природа и особено по география.
Въпреки това, предпочетох да му дам свободно време, вместо да го пращам на частни уроци или школи (изкл. тази по математика в СМГ - пак по желание на дребния). Традиционно забранявах всякакво допълнително решаване на задачи в къщи. Често се прибираше късно, защото оставаше да рита топка със съученици в двора на СМГ.

Свободното време не е само почивка, а и възможност за изграждане на самостоятелна личност. Със собствени възгледи, цели и желания и мотивация да ги постига. В дългосрочен план, това е далеч по-ценно от допълнителните знания, според мен. Принципът за свободата на избора, ме накара и да приема СМГ. Донякъде. Признавам си, че ако не беше Томова, вероятно щях да си плюя на принципите и да сложа вето.

Има и известна доза късмет с АК. Английския му беше добър още в 4-ти клас, а сега ще го полират до блясък така или иначе. Литературата и сложиха едно рамо в 7-ми клас в неделното подготве за НВО. Сега ще му смъкнат кожата в АК и мисля, че ще запълнят грозно зеещите ями.
Географията обаче ще се наложи да я учим на практика през ваканциите. Същото важи за трудовото обучение.

Собствени, собствени на детето, но доколкото не противоречат на възгледите на родителя. Няма какво да се лъжем - всеки родител е ок с изборите на детето си, доколкото те не са контра на изборите на родителя за това дете, а ако се окажат контра, веднага влиза в сила друго правило.

Въпросът е в това да сме полезни на родителите с по-малки ученици.
Според мен е необходима задълбочена и системна подготовка + постоянен контрол на напредъка и усвояването на знанията и ако те не се случват в училище, било заради неудачен учител, било заради малък брой часове по предмета, е добре тези дефицити да се компенсират със школи.
Като пример ще дам БЕЛ. Бях доволна от учителката ни, но с хораруима, който е предоставен, нямаше как да се слува това, което ставаше в часовете по математика /ежеседмични контролни, класни дълги по 90 минути, чести изпитвания/. От 6 клас детето пое на школа по БЕЛ, 8 деца в група,  там им даваха домашни, проверяваха се, и това се отрази положително. Ходеше ведъж в седмицата за час и половина /2  учебни часа/ от октомври до април, от месец май нататък спря, защото графикът ни се размина. Не беше кой знае какво усилие, но детето се чувстваше по-уверено, а това ни позволи в 7 клас да изберем школа с по-малък хорариум /3 учебни часа, вместо 4 часа и отгоре, каквито школи избраха част от съучениците/.

Именно, не е кой знае какво усилие ходенето на школа за няколко часа от шести клас.
1. Главният ми съвет към родителите, които сега започват да се пекат на огъня е да не вярват на успокояващи приказки как щом в училище всичко е ок, няма нужда от допълнителна подготовка. От година на година конкуренцията става все по-сериозна, защото наборите са по-големи заради повишената раждаемост.
2. Фразата "има място за всички деца" важи само за тройкаджиите, но не и за отличниците. Отличниците се борят за една шепа места в най-добрите гимназии и там конкуренцията е за всяка точка.
3. не мислете за това как изглеждате в очите на познатите си и че могат да ви обвинят, че се поддавате на истерията и да ви приказват митове и легенди как "моето дете не ходи на уроци, пък влезе". Техните думи всъщност не са ви от помощ, а означават само едно "моето дете е умно, затова нямаше нужда от нищо, в нашето семейство сме гениални". Някои спестяват част от истината, а други директно ви гледат в очите и ви лъжат, за да се представят в по-положителна светлина. Както се казва, пилците се броят наесен, а в нашия случай през юни. Едно 99 процента от децата с космически бал са ходили на курсове и уроци със сигурност в седми клас, а много от тях и от шести клас.
4. Това, което направите в шести и седми клас с подготовката, това ще е най-важната основа за шанс за високи оценки. В университет могат да кандидатстват всяка година, но изпитите за гимназия са веднъж и определят коловоза за поне пет години напред.
5. Пийте си валидола и по-спокойно.

Това е най-добре работещият вариант за подготовка за НВО и според мен. С малко уточнение, че според детето, понякога частните уроци може да са по-добрият вариант. Особено, ако родителят няма възможност осъществява споменатия контрол. 

Контра бих сложил на "избори" от сорта на лентяйство, нездравословни зависимости, проституция, насилие. Останалото е личен избор. И правя всичко, което мога, за да е информиран. И то честно и многостранно, а не манипулативно.
Също така държа на отговорността, свързана с направения избор и останалите права на дадената личност.

Да бъда полезен е и моя стремеж.
За съжаление, в твърде много училища, подготовката най-меко казано куца. И има два избора:
Да се взема от времето на децата за допълнителна подготовка или да се преглъщат негативите. И двете решения си имат цена. За мене е по-просто да се плати за училище, което не губи времето на децата.
В противен случай, трябва да се избира. И аз приоритизирах в полза на свободното време. Обясних защо по-горе.
Ако се приоритизира в полза на допълнителната подготовка, следва да се направи компромис. Защото в денонощието има само 24 часа, от които минимум 11 са за сън и хранене. Ако 8 са за училище и транспорт от/до него, остават 5 часа. Без домашните - 4.
За тези 4 часа, кое по-напред:
- покриване на пропуските в образованието;
- подготовка за НВО (не е същото като горната точка);
- игра на открито;
- спорт ;
- участие в домакинските задължения;
- свободно време?
Да не се лъжем: школа по предмет за 1,5 часа, означава и път около 30 мин и допълнителни домашни за поне 2 часа. Един работен ден от живота на детето замина, че се не видя. Айде един по БЕЛ, ха още един по МАТ, добави и тоз английски, и на свободното време и спорта сложихме кръст. Или на домакинските задължения.
И това в борба за "шепата места" в "най-добрите гимназии"? Където продължаваме да диплим частни уроци?
И после се чудим, че добре обучените деца знаят кой университет е елитен, но не знаят коя специалност в него искат да учат? И затова избират "елитните" специалности, които са елитни днес, но не и като завършат (поради морално остаряване и пренасищане с кадри)? И се чудим, защо много от младежта мразят иначе "елитната" си кариера?
Или се чудим на многото хора с прекрасна кариера и доходи, които остават самотни? Или на големия брой разводи, защото никой от младите няма идея, откъде да похване домакинската работа?
Изборите не бива да са късогледи или натрапени...