Поисках развод на мъжа си. Причината е в непрестанни изневери от негова страна. Според мъжа ми нямало нищо такова, въобразявала съм си, той бил жертва, някаква искала да го натопи, че той имал семейство, а тя била жертва на развод и тази случка не била причина да си разваляме семейството.
Мъжът ми е много манипулативен човек. В момента говори, че съм щяла да причиня сериозни травми на детето ако се разделим. Непрекъснато подарява на детето играчки и му носи подаръци, в момента живеем разделени. Роднините му постъпват по същия начин, дори мамят детето с играчки, от което то е като облъчено, непрекъснато говори за купуване, за играчки, за пари да се купуват играчки.
В същото време мъжът ми продължава с този начин на живот, без никакви угризения и чувство на вина.
С развод той не е съгласен, въпреки че аз смятам да подам молба.
Чувствам се като параван, който той използва, за да крие мизерния си двуличен живот.
Въпросът ми е: как да отуча детето от това да чака непрекъснато играчки и да говори за тях ? То говори за пари да се изкарват, за да му се купуват много играчки и непрекъснато иска да ходи в магазини за играчки, защото всеки бил длъжен да му купува и аз съм била лоша като не съм позволявала.
По какъв начин да повлияя и на мъжа си и роднините си да не му говорят непрекъснато за играчки, защото явно, че не разбират или разбират, но просто манипулират детето и ме тормозят по този начин. Как да се държа с такива манипулативни хора, които мислят само за своите интереси ? Те винаги са се месели в семейните отношения, нещо повече, мислеха, че моето семейство е тяхно - аз бях обезличена за сметка на майката и сестрата, а сега се опитват да прилъжат и детето. Може да говори от време на време с тях, но през това време вместо да го питат какво учи в училище, му казват, че отиват до магазина да му купуват играчки. Непрекъснато говорят за играчки пред него. Вече дотам стигнахме, че то започна да ми вика, че не съм го обичала, защото не съм му купувала играчки. А то не е лишено от нищо, всякакви играчки има. Обяснявам, че е важно отношението, вниманието, обичта, но детето не разбира. Заговори ли някой за играчки, то става като облъчено просто и забравя всичко. И чужд човек да го примами с играчки, то ще отиде, въпреки че много съм говорила да не ходи при чужди хора.
Явно чувства липсата на баща си, но не смятам да оставам при човек, който изневерява без никакви угризения и погазва по този начин всичко, което съм направила за семейството. Все пак имам достойнство и чест, които са несъвместими с постъпките на този човек спрямо мен.
Какво бихте ме посъветвали ?