Той я обича, да. Само дето всеки ден я обижда и й обяснява как нищо, което тя прави, не е добро и как тя не струва като човек. Всеки Божи ден нейните деца ще слушат баща си, ще му вярват и накрая като поотраснат и те ще обиждат майка си и ще вярват колко е смотана. Как не го вижда авторката и как не й се иска да бяга веднага?
И в този случай, за мен не е важна тя - тя може да реши, че това е нормално, поносимо и да остане, но това решение го взема тя и тя ще търпи последиците. За мен важни са децата - те не могат да вземат решение, те зависят от решението на майка им. И ако на за друго, нека авторката много сериозно се замисли какво бъдеще предлага на децата си, ако остане с баща им. Бъдеще, изпълнено със страх, побоища/неминуемо/ и несигурност. Защото ще дойде момента, в който бащата ще посегне и на децата - сигурна съм. Нищо, че сега "трепери" над тях. Това ли иска майка им? Ако тя е готова да се "жертва" в името на любовта си, трябва ли да обрича и децата?
Зависимостта не е оправдание да не си тръгне. Тя не е зависима - млада, здрава, работеща. Колкото и ниски да са й доходите - ще се справи. Има фондации, асоциации, към които да се обърне, ако няма към кого другиго - поне първоначално - там ще й окажат подкрепа - подслон, храна, дрехи, ще й дадат правни и др.съвети...
Авторке, не обричай децата си на насилие, един ден те ще се превърнат в насилници или жертви - за цял живот. Нямаш това право! Вземи се в ръце и направи това, което смяташ за правилно, без да се поддаваш на чувства и емоции. Трудно е, но не невъзможно. Успех!
