Дреме ли ви?

  • 612
  • 28
Ама честно. Пука ли ви за проблемите на другите, особено на онези, които не са ви близки или са направо непознати? Яде ли ви вина, неудобство, че се чувствате кофти и искате да се оплачете, но някъде има някой с по-голям проблем от вашия и затова мълчите?
Всъщност някой опитва ли се да ви затвори устата и да омаловажи проблема ви? Няма значение какъв е.
На мен взе да ми идва в повече, щото. И аз имам проблеми и ако някой няма да слуша за моите или ще ме обвинява - то и аз не искам да слушам за чуждите неволи.
Като цяло споделянето на проблемите напоследък ми се струва едно надцакване кой е по-прегазен от живота. Няма значение дали някой може да помогне, всъщност целта изобщо не е някой да помогне, а да се изгради най-жалният жертвен образ. Кавър на ‘не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле’, гарниран с жажда за внимание. Вижда се и е неприятно.
Честно си казвам - мен не ме интересува.
Виж целия пост
# 1
Дреме ми, понякога даже се сещам, докато си правя нещо у нас - какво ли прави този човек, как ли се справя.
После като видя, че е едностранно, се дразня. И много мразя някой да ми омаловажава, като пандемия е.
И да, степенувам проблемите. Смятам, че сравнително обективно. Когато някой има по- сериозен, мога да отстъпя, но когато моят е по- сериозен, очаквам същото. Не че се случва.

Скрит текст:
По горната причина се обидих на един човек и това беше началото на края на нашето зараждащо се приятелство. От там насетне всичко започна да ме дразни. Обади ми се и каза, че биопсията му е злокачествена. Мислих го, поревах си и се оказа, че това не е така. Че той си мислел, че ще е. А буквално ми каза, че са му дали резултатите.
Виж целия пост
# 2
Ако много близък не иска да ме изслуша за моите проблеми, ще се замисля колко всъщност ми е близък.
Иначе тук, във форума, си има от години тема за оплаквания, в която по-голямата част от абсолютно непознати потребители са изключително добронамерени. Тази тема ми е отдушник. Слава Богу и в реала има на кого да помрънкам. И да, интересувам се, ако някой има проблем дали мога с нещо да помогна. Получавала съм помощ от най-неочаквани места. Нещо като "Предай нататък".
Виж целия пост
# 3
Всеки човек има проблеми. Преживяваме ги по различен начин. За близките ми пука, разбира се. Аз съм контактна и често пъти хора , с които не съм близка, може да ми споделят нещо. Не го приемам толкова навътре, но и не мисля, че е чак някакво надцакване кой е по-зле.

Ето сега сме на почивка и собственичката на къщата, в която сме ми каза, че детето й има здравословен проблем и са по лекари тези дни. Не ми е близка, позната ми е. Стана ми мъчно за проблема на детето и се надявам да се оправи.
Виж целия пост
# 4
За някои хора ми дреме, а за други не. Когато мога, изслушвам, независимо дали и колко ми е близък човекът. Гледам да помагам колкото мога.

Взаимност не очаквам, защото много хора са ме изслушали и са ми помогнали, а аз на тях не съм. Помагам на хора и животни в нужда.

Оплаквала съм се тук, но за спорта. Доскоро живеех във Франция, където всеки недоволства и се оплаква от нещо. ОК ми е, но аз съм по-непретенциозна, а не обичам да ме занимават с незначителни неудобства.
Виж целия пост
# 5
Дреме ми и на мен, ама за качествените хора в живота ми.
Иначе описаното го разбирам. Някои хора просто обичат да се изкарат кой е по-по-най-зле, но отдавна махнах тия хора в живота си.
Никаква емпатия нямат, те може да са се уболи но карфичка, ти без ръка да си останал. Те не могат да го преживеят, ама теб нищо ти няма, ще се "оправиш".
Ако имаш нужда от помощ или нечие рамо да поплачеш, няма ги. Ако спаделиш нещо, всичко се изкарва към тях, те са центърът на вниманието, те са по-зле, несапсяеми, велики, специални.
Към такива хора не трябва да ти дреме. Направо ги махаш от живота си и оставяш хората, способни на истинско разбиране и емпатия, да бъде взаимно.
Едит: виж една по-стара тема за пиявицине в живота ни, имаше доста аналогични неща
Виж целия пост
# 6
Въобще не ми дреме за проблемите на хора, които не са ми роднини. Нямам намерение да си затормозявам мозъка с излишни неща. Оплаквам се само пред роднини.
Виж целия пост
# 7
Получавала съм помощ от най-неочаквани места.
Всъщност, като се замисля, и аз съм получавала в повечето пъти или от непознати или от неочакван за мен човек, който хич не ми се води близък. А от тия редовните оплаквачи с набодената ръка от карфичка- не. Те се скриват, когато от тях се очаква нещо.
Виж целия пост
# 8
Това, което съм забелязала аз, е че много рядко нещата са 50 на 50, но все пак има някакво житейско равновесие. Като даваш на някого, много рядко получаваш реципрочното от същия човек, но пък се появява друг, от когото да го получиш и на когото не си дал съответното.
Виж целия пост
# 9
Не става дума толкова за реципрочност, колкото че има един тип и става все по/разпространен, който съвсем искрено се обижда от чуждите проблеми. Няма значение дали той се е убол, или е счупил крайник, дали другите са си смазали палеца с чук, или са им открили рак. В неговата вселена той е онеправдан страдалец, а другите се справят и сами и не им се полага подкрепа. Точно тази идея за заслуга заради неудобство ми е странна. Странно ми е как минава през времето и пространството - някаква случка от началното училище се представя като актуален проблем и изисквания в в късните 30 пред човек, срещнат онзи ден. Странно ми е и как има разлика чий е проблемът - когато е героят, светът свършва; когато е някой друг - неговото е театър.
Виж целия пост
# 10
Дреме ми и не се отучих от това. Изслушвам и направо си съпреживявам чуждите проблеми. Осъзнавам, че това не е мое, но ми тежи и ме разплаква. После започвам да мисля човека с дни и да се интересувам как да му помогна, но това започна да ме изтощава. Трябва да спра.
Виж целия пост
# 11
Дреме ми, но при мен не зависи от човека, а от проблема. Например ако близък се оплаква от дребен проблем, а чужд човек се оплаква от сериозен проблем, е много вероятно да се притесня и да се ангажирам с втория, а не с първия.
Виж целия пост
# 12
При мен проблемът е в мен, че трудно се оплаквам, трупам го в мен и не мога да го споделя. Добре, че е оплакваческата тема, че като видя зора го изливам там. Дали ми дреме зависи за кого става въпрос.
Виж целия пост
# 13
Дреме ми и често се улавям, че ги мисля и се товаря с чужди съдби и проблеми. Но, това си е до натура.
Понякога не искам да виждам, чувам и преживявам, натоварвам се ужасно, опитвам се да си мисля за моите проблеми, но още не съм се научила да се изключвам с копче.
В същото време хората, които са вечните жертви ме дразнят.
Виж целия пост
# 14
То всъщност, това, че те изслушват/прочитат, хич не значи, че на някой му дреме за нечии проблеми. Да, понякога човек има нужда да си изприказва проблемите, за да си подреди картинката в главата си, понякога с друга цел го прави, различно е. Хората, които изслушват, също го правят с различни цели. Има доста хора, които не само, че изслушват без изобщо да им дреме, ей така, чисто по клюкарски, но има и такива, които се кефят, докато уж те изслушват, че си зле, носи им някакво удовлетворение. Само погледнете темите, в които се коментират с дни, седмици и месеци трагедии с убити, изнасилени, малтретирани и пр.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия