Много трудна дилема

Съжалявамда ви разочаровам, но жени като авторката не напускат мъжете си.
Те си ги оправдават и обичат такива каквито са.
Ако един човек търси решение, той го намира. Тя не търси решение, а оправдание за себе си и за държанието на мъжа си.

Аз все си мисля, че жертвите на насилие, не го споделят дори....



Не зная, Етерея..когато сме заедно ни е весело, но явно всеки има проблеми в семейството си и мъжа все гледа да доминира. Забавни и интелигентни на пръв поглед мъже... но добре че не са ми в къщата...
С мен се държат чудесно, но не и с жените си...
Пример- събрали сме се на по бира... мъжете пият бира и си лафят, жените им търчат след децата... За мен това не е о.к
Вашите мъже отстъпват ли, когато спорите или винаги държат да са прави?

ама и ти имаш едни приятели

познавам Флоринчето от друга тема, много трезво мислеща и грижовна мама е, идея нямах, че минава през такъв ад.
веднъж ударил, път назад няма. не е простото удряне, то се преживява. но някак с удара падат и всички задръжки, губи се всякакво уважение, насилникът става по-уверен, по-нагъл и арогантен, и започва още повече да “доминира“ - обижда, заповядва, подчинява. удрянето е просто външната проява на това, че този човек вече е стигнал дъното в отношенията си с жената отсреща. той не я уважава, не гледа на нея като на равна, не изпитва съчувствие, емпатия, близост. за него жената е някой, който го е “прецакал“, излъгал, съсипал и т.н. всеки следващ удар ще е по-силен и по-безочлив. първо шамар, после ритник, накрая може да се опита да те убие. каквото и да правиш няма да му угодиш, ще става все по-взискателен и капризен. ако нещо му харесва днес, от утре ще е тъпотия да го правиш, няма да има угодия, а примката ще се затяга.

Избягвам да се намесвам в семейни драми, защото обикновено нещата стават много грозни - и виртуално, и в реалния живот. Историята тук обаче ме жегна много, защото и аз преминах през подобен проблем преди време, но без физическото насилие. Повечето от вас вече са дали адекватни съвети на авторката, но аз искам да я насоча към нещо друго. Флоринче, говори за това, което се случва - с родители, роднини, приятели, колеги. Знам колко е трудно. Знам, че мисълта за това е тежка и се страхуваш, че хората ще реагират неадекватно или ще вземат неговата страна. Но истината е, че в такава ситуация имаш нужда от здрава спасителна мрежа и хората, на които им пука за теб, ще са ти от полза. Ако все пак решиш да предприемеш действия и да предпазиш себе си и децата, има голяма вероятност мъжът ти да се озлоби и да ти вгорчи живота още повече. Тогава ще имаш нужда от цялата подкрепа, която можеш да получиш, дори и само като свидетели. Започни да се подготвяш, най-вече психически, че ако го напуснеш, ще стане още по-трудно.

Най-вероятно си права. Но това не значи, че тези жени нямат нужда от окуражаване и подкрепа. Дори на една от тях да ѝ светне, че подобни отношения са ненормални и вредни и след това да предприеме действия, пак е нещо.

И аз имам чувството, че авторката няма никакво намерение да го напусне. В постовете й долавям опит да изкара ситуацията по-розова. Според мен, целта й е била тукда й кажем, че всичко е наред и тя да се успокои, че е нормално. Най-силно впечатление ми направи, че първо е написала, че те много се обичат и чак след това разказва за ритника и шамара.

Флоринче, ако ще и в 95% от времето да е нормален, фактът че ти посяга е достатъчно показателен. А ние разбрахме, че освен физическото насилие, той ежедневно те мачка с думи. Не мога да си представя какво е постоянно да внимаваш какво говориш и как се държиш за да не го ядосаш. Не мога да си представя да получиш удари от любимия човек и то пред децата си. Не го оправдавай, че е с такъв характер и е напрегнат в работата си. Моят мъж също се изнервя лесно , не е търпелив като мен, но не би му хрумнало да ми посегне. Веднъж ме удари без да иска-шофираше назад и замахна с ръката. После 3 дни имаше угризения и ми се извиняваше. Така че едно е нервен характер, съвсем друго е физически и словесно агресивен.

Естествено, винаги аз съм правата
Шегата настрана, но никога не се опитва да доминира, да се налага, щото "е мъж" и подобни. А и двамата сме остри камъни и не е като да не спорим и да не се драчим. И никой от обкръжението ни не го прави, и аз се чудя какви са тези хора, с които общуваш, че при тях е толкова "масово".

1-во: Не мога да си представя да съм с човек, пред който ще изпитвам ужас от това какво ще кажа, какво ще направя и т.н. Така съм с  майка ми от време на време (макар, че изобщо не ев степен обиди и мачкане към мен), то и затова не живеем заедно. Въпреки, че понякога ми е много трудно сама с детето и тя би ми била от полза.
2-ро: Не мога да си представя да съм с човек, който ще ми държи сметка кога е паднало детето и защо? Че моята беше на 3години, когато падна за стотна от секундата и си разби устата. А аз магьосник да бях нямаше как да го предотвратя. За сметка на това сега умее да се катери като маймуна, кара и моето колело, а една нейна съученичка, която преди година (на 7г) караше колело с помощни. Ми тъй, де ако падне, какво ще стаене...  
3-то: Не мога да си представя да съм с човек, който изпада изобщо в състояние на ужас (по думите на авторката), когато детето пада/се удря. Винаги адски съм се дразнила на такива майки-орлици. Преди година бях в болница, трябваше да дадат на едно 3-годишно дете сироп АБ, то не искаше и се разпищя. Майката не смееше да го пипне, защото веднага дойде свекърва ѝ "какво става, защо плаче?" Накрая се намесих аз, хванах детето, докато тя му изля сиропа в гърлото, жената ме изгледа, ама нищо не посмя да ми каже. Аз не се и впечатлих особено Ама тогава бая ме хвана яд на тия хора - щото детето не искало еди-какво си няма да се прави.
4-то: Не мога да си представя да съм с човек, който ме обижда постоянно. След 3-тия 4-тия (максимум) е аут. И то, ако получа извинение, дакажем първите 1-2 е било изпускане на нерви.
5-то: Не мога да си представя да съм с човек, който ме е ударил. Веднъж. Втори няма да има.

Олеле, Авторке, разказът ти е много натъжаващ.

Този твоят "любим мъж" дето много те "обича"е едно класическо комплексирано лайно, което ако си беше позволило подобно отношение към мен, някъде щеше кротко да почива неизвестно изчезнал в забрава вече. (шега, шега, ама такива твари от добро не разбират – пробвай самозащита другия път като опита да те нарита, но с нещо остро по възможност).

Класически комплексар, изкарващ страховете и притесненията си върху теб. Унижаващ, изискващ, насаждащ чувство за вина, агресивен, арогантен бияч.
Не се заблуждавай, че е читав в моментите на "спокойствие" – това е само за заблуда. В него тлее неудовлетвореност, гняв, психария.

Щом нямате брак, аз бих на секундата организирала план по преместване – приятели, колеги, познати, включи всякакви варианти, но не стой за "барабанче" на насилника. И още – не позволявай децата ти да виждат и стават свидетели на подобни изстъпления.

Така ще храниш само повече неговата увереност, че така трябва и е правилно. По този начин той смята, че държи нещата под контрол. Болен мозък.

Връщам се да чета темата сега.

Ако авторката отиде при родителите си,то тя ще има подкрепа и защита.Особено ако има баща,брат,чичо,братовчеди,приятели....
свестни съседи дори.А в София тя е сама и той може да я тормози както си иска.
В малките градове хората се познават.Не е толкова лесно да дойде Мунчо и да ги бие всичките.
Тя писа,че той обичал децата.Ами не,не ги обича.Ако ги обичаше нямаше да им причинява този ужас -да гледат как майка им яде шамари и я ритат.

Не си виновна ти. Просто живееш с психопат.
С тия шамари и ритници любов във вашето семейство няма.
Гледай да си самостоятелна и да се отделиш.
И недей да мислиш, че си смотана. Не си такава. Смотан е мъжът ти.
Това, че не си изкарала шофьорска книжка не те прави боклук.
Много лошо ще е децата ти да отраснат с такъв баща насилник.


По-добре сама, отколкото с насилник.

Флоринче, ти си жертва на домашно насилие. Психологическо и физическо, вероятно и икономическо.
Трябва да спасиш себе си и децата си от него.
Все пак си имаш работа в София, не може ли да изпратиш децата при родителите си в малкия град, докато си стъпиш на краката и намериш изгодна квартира в София. Докато си сама не можеш ли да си потърсиш нова работа, с по-добро заплащане, както и да поработиш нещо извънредно за да започнете нов живот с дечицата?
Посъветвай се с адвокат, право на издръжка имат децата със сигурност, но наистина при липса на брак не можеш да останеш в жилището му с децата.
При всички положения трябва да се махнеш от този човек, и то веднага, няма да се оправи.
Ще ти е трудно, но ще се справиш, желая ти успех!

Аз не виждам проблем да се върнеш при родителите си всеки бяга в голямия град ама като се набъкаш в една гарсониера и даваш по 250 лв за нея и отделно другите разходи и 1000 да взимяш все тая няма да стигат.При майка ви и баща ви ще е по добре те ще ви помагат децата са ви малки ще имате нужда от тях няма да плащате наем най-малко.А за курсовете не се притеснявай те ще съберете средства и ще изкарате.
И НЕ забравяйте незаменими хора няма,има незабравими.

Спрете да се опитвате да накарате авторката да направи едно или друго. Тя сама трябва да вземе решение какво иска да прави и колко драстично да е то и тогава да ѝ се дадат прагматични съвети.

На второ четене - предложението да го напусне веднага не е толкова лесно изпълнимо, защото е свързано с:

- тя да си напусне работата и вероятно да я загуби
- децата да загубят мястото си в държавните детски градини/яслите, където са приети
-всички да си сменят напълно начина на живот и контекста, което ще е огромен стрес за децата, за нея и изобщо е доста негативен развой за всички.
- ако остане под наем в София - не може да ги кара на детска
- ако остане с партньора си и търси помощ заради домашно насилие - това е някакъв вариант, някой го беше предложил, но доколкото знам е наистина напълно символична помощта на институциите и на НПО-тата в такава ситуация. не мисля, че има опасност да почне да я бие всеки ден - не им е такава ситуацията. Но ако се намеси полиция, ще има жестоки скандали, ще я мачка обижда и унижава постоянно, което напълно ще я срине психически.

Така че чисто прагматично - авторката на темата разбра в общи линии какво мислят доста от потребителите и какви мнения по въпроса за случилото се преобладават - с изключение на 1-2 в общи линии всички намират действията на партньора за недопустими и за нещо, което не може да бъде търпяно повече.

От тук насетне тя трябва да реши в каква насока иска да подходи - дали да организира някакси по-плавно напускането си или на момента да предприеме мерки, които ще стигнат и до него по един или друг начин (ваденето на медицинско и консултацията с НПО като Анимус не е необходимо да стигат до него, така че е добре да си ги направи за всеки случай, каквото и да реши).

След като каже в каква посока иска да тръгне като цяло, може да ѝ се дадат прагматични съвети как да го организира. Напр. за мен оптимален вариант е да иде при близки хора в София, които могат да помогнат и с карането на децата, но не знам дали има такива изобщо.

Аз на нейно място, ако нямам никакви други опции освен напълно деструктивно бягство, бих се свил (очевидно не е нещо нетипично) и бих планирал бягство, което да не е напълно деструктивно за мен и децата ми - бих изкарал шофьорска книжка, бих опитал да сменя работата и бих споделил с родители и близки приятели за ситуацията, с надеждата да ми помогнат. И бих действал тогава, когато имам някакъв ясен и мислено "разписан" план, с който се чувствам ОК, план малко по-детайлен от "БЯГАЙ! БЯГАЙ НАДАЛЕЧЕ!", защото ако трябва да го приложа това за себе си в описаната ситуация, честно казано няма да знам откъде да започна...