Много трудна дилема

Lаdу Stаrdust, извинявам се за моите традиционно дълги постове, пускам ги в скрит текст, когато не са по същество. Но стана ясно, че почти няма въпрос, по който да няма 2 мнения, вкл. за това дали можеш или не можеш да си "оптимизираш" жилище, ясла, училище и г.т. И хората, които твърдят, че можеш, са майки, че и на 2 деца. Така че според мен нека се навлиза в детайли, стига да са по темата, за да може авторката да си прецени чий съвет да послуша. На мен ако някой ми каже, че лесно се сменя ясла в София дори при нисък доход, просто няма да взимам мнението му предвид и за останалите неща. 

"Ако трябваше и да го водя и да правя същото за още едно дете, щях да се гръмна." - не разбирам с какво Ви подразни мнението ми, при положение, че казваме едно и също нещо. Аз пеш не съм го водил/взимал 1 година, че да се оплача, развивах хипотетична история, но базирана на истински случаи. Пък и си е мой избор дали да се изразявам в стил "щях да се гръмна". Аудиторията не може ли просто като пише "скрит текст" да не цъка или поне да не чете, щом ѝ е дълго на аудиторията как пиша?

А за малкото населено място и аз съм съгласен, но много зависи от условията, при които са родителите там. Ако са в малка къщичка с две пенсии от по 200лв. и е от по-западнал тип населеното място, наистина не знам...

Да, с едно дете съм, с 2 е още по-трудно, но не смятам, че е невъзможно. Има варианти едното дете да стои при мама, а другото при баба, докато авторката си стъпи на краката самичка или и двете при родителите ѝ, ако имат физическа и материална възможност да ги гледат.

Живях първата година сама без детето на квартира с нова работа и в началото ниско платена. В центъра на София, при една самотна баба (много сладка, мила и чиста бабичка), за малко пари като наем и в стара сграда. Важното беше да е близо до офиса ми. Тогава имах ново начало и на този етап желанието да успея във всичко беше по-силно от всякакви пречки.

Детето гледаха родителите ми в друг град, които са млади и работеха тогава още. Ходеше на детска градина, а родителите ми го завеждат на градина и айде на работа. Но в малкия град това не представлява особена трудност, както спомена Абсурт. Разстоянията се вземат пеша за 15 минути, а и такситата до скоро бяха по 2-3 лв. да те закарат до другия край на града. Дори и с лична кола е ок за малък град. градини също се намират по-лесно.

Втората година доходът ми се покачи и се преместих в квартал (Изток, понеже твърдиш, че има различни Софии), който смятах за подходящ да отглеждам детето си и ми харесваше. Преди да наема апартамента, много внимателно проучих квартала, детски градини, инфраструктура, училища, среда, транспорт. Как и за колко време бих стигала пеша или с транспорт до детска градина, работа, до вкъщи.

След това набелязах желаните от мен детски градини в квартала и започнах регулярно и настойчиво обикалянето им (по-точно посещения и тел. разговори с директорките). Пусках молби, ходих на лични разговори, хем да огледам градините, хем персонала. На много места ми отказаха, но на едно директорката след второто или третото ходене, излезе голям човек и ми каза – няма място, но ще взема детето и успях без връзки, без подкупи. Може би е било късмет, не знам. Но не стана наготово, а след настойчиви разговори. За следващата учебна година в градината.

Много ви плашат тези логистики с тичането ей. А какви по-страшни неща има.