Много трудна дилема

И аз си мисля, че Флоринчето не е нищо от нещата, които мъжът ѝ се опитва да ѝ вмени. Някой в началото каза, че я познава от друга тема и е чудесна майка. Ествествено това никой не го прочете и отчете! Сигурна съм, че ще направи най-доброто за децата си, но няма как да стане от днес за утре. Първата стъпка е предприета, не е малко.

Да разбираме, че нямаш нищо против зет ти да "отупа" дъщеря ти, ако нещо не се вписва в стандартите му?

.

Eстесвено че не е - убедена съм, че всеки смотаняк е станал такъв, защото някой някога го е пречупил и го е накарал да повярва, че за нищо не става и с нищо не се справя, че е зависим. Затова жената я късат на шофьорския изпит и седи на неудовлетворителна позиция в работата - защото всички очакват от нея, че ще се провали и тя се проваля, просто защото не смее да повярва в силите си. Обикновено майките вършат тази работа (чупенето на душата) още в детска възраст, а като впоследствие се нахендриш на мъж-олигофрен, който да те досмаже, ето ти картинка за чудо и приказ. На авторката трябва да ѝ се помогне да излезе от ролята на жертвено агне, не знам точно как, но от това положение е малко трудно сам да се хванеш за косата и да се издърпаш от блатото.

Така си поднесла примера, че не се забелязва хумура, а и предвид темата, в която след подобна на твоята ситуация, жена е била физически наранена е нелеп.

Happy_mommy, ти си жертва на същите спекулации и манипулации, както и авторката на темата... Както виждаш, лесно е да се изкривява истината и да се вменяват истини ...особено на разстроени или обидени хора.

Блъскането на врати и деца определено не се вписва в моя стандарт.  А след това не да се извиниш, а да се изрепчиш, съвсем.

Въпросът е, защо трябва да го тупаш,  а не си тръгнеш?
Обаче и двамата стоят. Мъжът 'и не може да я понася, а нещата са стигнали до там, че тя каквото и да направя, той все така няма да я понася. Тя яде ритници, но говори за любов. Човек не може да бъде спасен от самия себе си и против волята му.

Това, в което аз не вярвам е, че за всички не съществуват хора, които ги изкарват извън кожата им. Същите може в други очи да са прекрасни, но в точно определени да са съвсем други. Не вярвам и, че някой ще търпи ежедневно друг, който не може да търпи изобщо и това не те прави психопат насилник,  нито другия малоумен, дразнещ и лош човек. Тук аз ще кажа стига бе. За всеки един човек съществува друг, който го изкарва извън равновесие и изкарва най-лошите му черти. Драмата настава, когато такива са заедно постоянно, какво остава да имат семейство.
Имам приятелка, която не може да каже една дума с нормален тон що се отнася до бившия 'и мъж. Дори, когато говори за  него изпада в амок,  а когато 'и се налага да говори с него не съумяват да запазят никакви адеквантни граници. С мен например или в компания и т.н., аз никога не съм я чувала да повишава тон. Познаваме се от много години. Принципно е много дзен, изключително спокоен и възпитан човек. В сегашната си връзка също не съществуват драми и състояния, които да имат нещо общо с миналата. Вероятно за бившия 'и е луда истеричка,  но за мен тя никога не е и не би била такава. За мен тя е прекрасен, отдаден, коректен човек и страхотна майка, но в очите на бившия мъж, вероятно е същинско зло.
Има хора, които просто не трябва да бъдат заедно и толкова.

С бившите често е така Пък и това минава. Не е задължително да са живяли в скандали. Просто около раздялата и известно време след нея стават изцепките и хората губят човешкия си образ, докато комуникират с другия.

В никакъв случай едно семейство и отношенията в него не трябва да се сравняват с отношеия между бивши.

Те за това са бивши, защото са съществували, именно в подобни токсични отношения - скандали и неразбирателство като естествена част от ежедневието.

Да, исках да кажа, че невинаги са били все токсични. Но е дошъл такъв момент и са се разделили.

Семействата, които са заедно, не трябва да си причиняват ежедневни лоши отношения, полза няма.

А изритване в гърба се вписва в стандартите ти?

Изтрих последните си постове, защото доста неадекватни мнения се появиха по повод на тях. Роузи, ти вече прекаляваш със странните си включвания. Най-добре е да поспреш малко

Тяхната връзка е била абсолютно токсична и раздялата е адекватното решение в случая и резултат на тези отношения.
Никой не тръгва с бой в една връзка, но когато нещата се объркат до такава степен, за мен лично няма друг вариант и аз в случая на авторката не виждам бъдеще.
Изхождайки и от себе си има определен тип хора, които не мога да изтърпя и 30 мин. Не бих пребила никой, освен ако лично  не бъда нападната и с цел да се защитя, колкото мога. Не общувам и ежедневно с такива, избягвам ги и не ги искам наоколо. Нямам желание да се променям,  заради такива, нито искам това от тях.  Но ако са ми в полезрението постоянно ще агресирам и още как. Едно от нещата, които ненавиждам е да ми се изпитва търпението, което не ме прави социопат, психопат, насилник и там каквото си искате. И съм абсолютно убедена, че това се отнася за всеки.
Вероятно съществуват хрисими хорица, които търпят и приемат всичко и всички, но със сигурност не са повечето такива.

О, на мен търпението също не ми е силна страна. Една от причините да напусна предната си работа бяха няколко флегматични шматки, дето все трябва да ги чакаш да се натуткат, знам, че е идиотско, но мен ме изкарваше извън нерви. Е, не съм ги била. Като не ме устройваше, хванах си шапката и довиждане.