Авторката звучи всъщност като доста даваща си сметка за нещата, т.е. реалист. С малко помощ мисля, че би могла да намери правилен път.
Много трудна дилема
- Публикувана: 24 окт. 2017, 10:57 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2017, 18:23 ч.
# 886
3 ноем. 2017, 11:15 ч.
Да се сравнява историята на авторката на тази тема и история на Мелания Тръмп е абсурдно. И не, не става въпрос за пари. Става въпрос за имидж, власт и това, че името на Мелания ще остане в историята на САЩ и на света, като една от първите дами. Защото и Джаки Кенеди е яла дървото заради всичките връзки на мъжа си и най-вече заради тази с Мерилин Монро, която дори не е била тайна, но не е мръднала от него. И си е останала в историята, като една от най-стилните първи дами на САЩ
Ето тук пише и за останалите му връзки
https://profit.bg/svezho/zhenite-na-dzhon-f-kenedi/
Нито пък Хилари Клинтън гъкна, когято целия свят гръмна заради Бил Клинтън и Моника Люински. Че даже го и защити. Защо според теб? Защото Бил е бил най-милия и предан съпруг на света? Или защото брака й с него й помогна и тя да изгради политическа кариера.
Та, като цяло едва ли има жена на президент, която да има смелостта на нашата Юлия Плевнелиева, да напусне мъжа си точно, когато е станал президент
Не става въпрос за сравняване на Мелания с авторката, става въпрос за търпенето на унижения, като цяло, и зависимостта или независимостта, като предпочитание. Значи едни търпят заради пари, други заради слава, а трети, като авторката - не трябва да търпят? Едни, въпреки, че са независими - търпят, а други - не са независими, но и не трябва да търпят? Пак повтарям, без значение какво точно е унижението - унижението си е унижение.
Виж целия пост
Искаш да кажеш, че причината винаги е "пари" ли? На мен Мелания не ми изглежда тъпа или пропаднала, нито пък боса, или пък неуважаваща себе си жена - има си професия, имидж, парички, имоти, не идва от бедно семейство (иначе кретеняка Доналд нямаше да се покаже с нея). Ама целия свят стана свидетел, на униженията които тя му търпи.
В случая съветваме авторката на независимост, ама тя ще остане буквално на гол тумбак.
На мен Мелания не ми изглежда тъпа или пропаднала, нито пък боса, или пък неуважаваща себе си жена - има си професия, имидж, парички, имоти, не идва от бедно семейство (иначе кретеняка Доналд нямаше да се покаже с нея). Ама целия свят стана свидетел, на униженията които тя му търпи. В случая съветваме авторката на независимост, ама тя ще остане буквално на гол тумбак.
Да се сравнява историята на авторката на тази тема и история на Мелания Тръмп е абсурдно. И не, не става въпрос за пари. Става въпрос за имидж, власт и това, че името на Мелания ще остане в историята на САЩ и на света, като една от първите дами. Защото и Джаки Кенеди е яла дървото заради всичките връзки на мъжа си и най-вече заради тази с Мерилин Монро, която дори не е била тайна, но не е мръднала от него. И си е останала в историята, като една от най-стилните първи дами на САЩ
Ето тук пише и за останалите му връзки
https://profit.bg/svezho/zhenite-na-dzhon-f-kenedi/
Нито пък Хилари Клинтън гъкна, когято целия свят гръмна заради Бил Клинтън и Моника Люински. Че даже го и защити. Защо според теб? Защото Бил е бил най-милия и предан съпруг на света? Или защото брака й с него й помогна и тя да изгради политическа кариера.
Та, като цяло едва ли има жена на президент, която да има смелостта на нашата Юлия Плевнелиева, да напусне мъжа си точно, когато е станал президент
Не става въпрос за сравняване на Мелания с авторката, става въпрос за търпенето на унижения, като цяло, и зависимостта или независимостта, като предпочитание. Значи едни търпят заради пари, други заради слава, а трети, като авторката - не трябва да търпят? Едни, въпреки, че са независими - търпят, а други - не са независими, но и не трябва да търпят? Пак повтарям, без значение какво точно е унижението - унижението си е унижение.
# 887
3 ноем. 2017, 14:51 ч.
Според мен човек сам трябва да реши дали иска или не иска да търпи физически, психически тормоз или унижение във всякаква форма. Защото всеки знае собственото си състояние и ще си носи отговорността за действията или бездействията. На нас тук ни е лесно да даваме съвети, но истината е, че всеки дава съвет от собствената си гледна точка. Но авторката най-добре си знае положението и най-добре може да прецени кой съвет да приеме и кой не. Както и ще може сама да реши дали да си тръгне или е готова да продължава да търпи тормоза, който й се налага, с мисълта, че се случва рядко и ще продължи, докато децата пораснат, като се успокоява, че с мъжа й се обичат много и не могат един без друг.
Виж целия пост
Не става въпрос за сравняване на Мелания с авторката, става въпрос за търпенето на унижения, като цяло, и зависимостта или независимостта, като предпочитание. Значи едни търпят заради пари, други заради слава, а трети, като авторката - не трябва да търпят? Едни, въпреки, че са независими - търпят, а други - не са независими, но и не трябва да търпят? Пак повтарям, без значение какво точно е унижението - унижението си е унижение.
Според мен човек сам трябва да реши дали иска или не иска да търпи физически, психически тормоз или унижение във всякаква форма. Защото всеки знае собственото си състояние и ще си носи отговорността за действията или бездействията. На нас тук ни е лесно да даваме съвети, но истината е, че всеки дава съвет от собствената си гледна точка. Но авторката най-добре си знае положението и най-добре може да прецени кой съвет да приеме и кой не. Както и ще може сама да реши дали да си тръгне или е готова да продължава да търпи тормоза, който й се налага, с мисълта, че се случва рядко и ще продължи, докато децата пораснат, като се успокоява, че с мъжа й се обичат много и не могат един без друг.
# 888
4 ноем. 2017, 16:36 ч.
Влизам да споделя последните събития- засега съм при родителите си с децата, но за момента това е временно решение. Обясних му много ясно на мъжа ми, че ако още веднъж се случи същата издънка от негова страна, ще го напусна. Той е напълно наясно с това колко много е сгафил, но ми каза, че не би могъл да се контролира... спрямо децата е такъв...
Ще трябва обаче да се върна в София, поне докато си стъпя на краката. Мисля да следвам съветите ви и тихо и кротко да се подготвя за раздяла (как гадно звучи само). Чувствам се много гадно, че действам така, но мисля, че така е най-добре
Виж целия пост
Ще трябва обаче да се върна в София, поне докато си стъпя на краката. Мисля да следвам съветите ви и тихо и кротко да се подготвя за раздяла (как гадно звучи само). Чувствам се много гадно, че действам така, но мисля, че така е най-добре
# 889
4 ноем. 2017, 16:41 ч.
Ако на него не му е възможно да се контролира(!?), раздялата е единственото правилно решение за мен. Но сигурна ли си, че след същата, той съвсем няма да изперка и да започне да те тормози?
Виж целия пост
# 890
4 ноем. 2017, 16:45 ч.
Поне е бил честен. Не те е излъгал. Щом и той ти го казва - повярвай му! Явно не може да се контролира. Подготвяй се както си решила и успех!
Виж целия пост
# 891
4 ноем. 2017, 16:54 ч.
Гадно е, защото си го обичала този човек (и вероятно още го), но обич на тази цена не си заслужава. Щом ти казва "не може да се контролира", то децата са само параван.
Няма нищо гадно в мисълта ти и плановете да се разделиш с него. За мен е "инстинкт за оцеляване" – не си само ти, за психиката и живота на децата също си отговорна, както и той (който не можел да се контролира заради децата). Това е несъстоятелно и съвсем временно оправдание от негова страна. Щом го е осъзнал, какво предлага като решение за овладяване на гнева – склонен ли е да се лекува. Защото подобно поведение е за лечение. Ако смята, че "ще му мине" и "си е такъв за децата" – още по-зле. Тогава никога няма да се промени.
Успех и ведрост, Флоринче.
Виж целия пост
Той е напълно наясно с това колко много е сгафил, но ми каза, че не би могъл да се контролира... спрямо децата е такъв...
Ще трябва обаче да се върна в София, поне докато си стъпя на краката. Мисля да следвам съветите ви и тихо и кротко да се подготвя за раздяла (как гадно звучи само). Чувствам се много гадно, че действам така, но мисля, че така е най-добре
Ще трябва обаче да се върна в София, поне докато си стъпя на краката. Мисля да следвам съветите ви и тихо и кротко да се подготвя за раздяла (как гадно звучи само). Чувствам се много гадно, че действам така, но мисля, че така е най-добре
Няма нищо гадно в мисълта ти и плановете да се разделиш с него. За мен е "инстинкт за оцеляване" – не си само ти, за психиката и живота на децата също си отговорна, както и той (който не можел да се контролира заради децата). Това е несъстоятелно и съвсем временно оправдание от негова страна. Щом го е осъзнал, какво предлага като решение за овладяване на гнева – склонен ли е да се лекува. Защото подобно поведение е за лечение. Ако смята, че "ще му мине" и "си е такъв за децата" – още по-зле. Тогава никога няма да се промени.
Успех и ведрост, Флоринче.
# 892
4 ноем. 2017, 17:01 ч.
Много добре си го решила. Раздялата не е задължителна - ако нещата с времето станат по-спокойни и ти се чувстваш добре не е задължително да предприемаш тази крачка. Но е добре да си подсигуриш гърба, за да си по-спокойна във всеки един момент, ако решиш да сложиш край. Стискам ти палци и ти пожелавам успех в това начинание. Ако имаш нужда от съвети, подкрепа или някакви идеи пиши тук. Сигурна съм, че всяка една от нас ще е насреща
Виж целия пост
Влизам да споделя последните събития- засега съм при родителите си с децата, но за момента това е временно решение. Обясних му много ясно на мъжа ми, че ако още веднъж се случи същата издънка от негова страна, ще го напусна. Той е напълно наясно с това колко много е сгафил, но ми каза, че не би могъл да се контролира... спрямо децата е такъв...
Ще трябва обаче да се върна в София, поне докато си стъпя на краката. Мисля да следвам съветите ви и тихо и кротко да се подготвя за раздяла (как гадно звучи само). Чувствам се много гадно, че действам така, но мисля, че така е най-добре
Ще трябва обаче да се върна в София, поне докато си стъпя на краката. Мисля да следвам съветите ви и тихо и кротко да се подготвя за раздяла (как гадно звучи само). Чувствам се много гадно, че действам така, но мисля, че така е най-добре
Много добре си го решила. Раздялата не е задължителна - ако нещата с времето станат по-спокойни и ти се чувстваш добре не е задължително да предприемаш тази крачка. Но е добре да си подсигуриш гърба, за да си по-спокойна във всеки един момент, ако решиш да сложиш край. Стискам ти палци и ти пожелавам успех в това начинание. Ако имаш нужда от съвети, подкрепа или някакви идеи пиши тук. Сигурна съм, че всяка една от нас ще е насреща
# 893
4 ноем. 2017, 17:08 ч.
Аз съм адски много благодарна на всяка една от вас за съветите и подкрепата. Дадохте ми сили и кураж да действам. Съжалявам ако темата ми е станала повод и арена за спорове и дрязги. Със сигурност ще продължа да пиша, защото честно казано ще имам нужда от смелост, за да постигна това, което съм решила!
Виж целия пост
# 894
4 ноем. 2017, 17:12 ч.
Абсолютно. Що за наглост? Значи, знам, че аз съм крив, ама не мога да се контролирам 
А нещо да иде на терапия по повод невъзможността си да се контролира? Не, нали? Хич няма и да се върна при такъв, Боже, побеснях само като го прочетох. Кретен.
п.п. А вашите какво мислят по въпроса?
Виж целия пост
Ако на него не му е възможно да се контролира(!?), раздялата е единственото правилно решение за мен.
А нещо да иде на терапия по повод невъзможността си да се контролира? Не, нали? Хич няма и да се върна при такъв, Боже, побеснях само като го прочетох. Кретен.п.п. А вашите какво мислят по въпроса?
# 896
4 ноем. 2017, 17:38 ч.
Ах, да ми каже на мен, че не можел да се контролира.... и го срещам челно с дезирото.
Да чуе моята версия на песента out of control.
Тоя пък много насериозно се е взел.
Виж целия пост
Да чуе моята версия на песента out of control.
Тоя пък много насериозно се е взел.
# 897
4 ноем. 2017, 17:49 ч.
Според мен това, че мъжа й й е казал, че не може да се промени е най-хубавото в случая. Защото можеше да й сваля звезди, да й се кълне, че повече няма да постъпва така, да й обещава, че ще се промени и т.н. и т.н. И тя да повярва и да живее с надеждата за по-добри дни месец след месец, година след година. И накрая пак нищо. Защото повечето от нас тук, които сме разведени знаем, че мъжете често обещават да се променят, но почти никога не успяват да го направят.
Така че авторката вече си знае, че нещата ще си останат същите. Сега е време просто да реши какво да прави от тук нататък, за да промени живота си щом не иска да продължава да живее по този начин. Поне няма да си изгуби времето в очакване на нещо, което няма да се случи.
Виж целия пост
Така че авторката вече си знае, че нещата ще си останат същите. Сега е време просто да реши какво да прави от тук нататък, за да промени живота си щом не иска да продължава да живее по този начин. Поне няма да си изгуби времето в очакване на нещо, което няма да се случи.
# 898
4 ноем. 2017, 17:54 ч.
Така е.
Успех мила, не се предавай и не забравяй! Не бъди жертва и не търпи.
Заради децата и заради себе си, махай се колкото можеш по - скоро.
Виж целия пост
Този човек не те обича.
Така е.
Успех мила, не се предавай и не забравяй! Не бъди жертва и не търпи.
Заради децата и заради себе си, махай се колкото можеш по - скоро.
# 899
4 ноем. 2017, 20:31 ч.
Успех и от мен !
Най-доброто решение е това. Трябва си време , за да направи човек като теб, следваща стъпка. Все пак , носиш отговорност и за две малки деца.
Твоята история ми напомни за сходна такава на моя приятелка - не беше стигнало чак до побой пред децата , но изтрещяване и унижение , отделно ревност , без причина , имаше. Тя в този момент реши , че ще го напусне "някой ден". И той го разбра. Толкова категорично му го е показала , че от този момент, вече 10 години , няма ексцеси. Отстрани са перфектното семейство. Но тя спря да го обича и уважава. Това никога не се върна у нея. Не можа да му прости. Сигурна съм , че когато децата отлетят , и тя ще си тръгне. Не съм я питала директно. Но съм повече от убедена , че така ще стане.
Към авторката - нека този човек спре да ти бъде проблем. Спреш ли да му трепериш и да му се огъваш и да му угаждаш / защото този тип насилници нямат угодия/ , ще спреш да се задушаваш .
Сила , и съхрани нервите и усилията си за децата. Този изобщо не заслужава обичта ти. Нито уважение , нито отношение , нито нищо .
Виж целия пост
Най-доброто решение е това. Трябва си време , за да направи човек като теб, следваща стъпка. Все пак , носиш отговорност и за две малки деца.
Твоята история ми напомни за сходна такава на моя приятелка - не беше стигнало чак до побой пред децата , но изтрещяване и унижение , отделно ревност , без причина , имаше. Тя в този момент реши , че ще го напусне "някой ден". И той го разбра. Толкова категорично му го е показала , че от този момент, вече 10 години , няма ексцеси. Отстрани са перфектното семейство. Но тя спря да го обича и уважава. Това никога не се върна у нея. Не можа да му прости. Сигурна съм , че когато децата отлетят , и тя ще си тръгне. Не съм я питала директно. Но съм повече от убедена , че така ще стане.
Към авторката - нека този човек спре да ти бъде проблем. Спреш ли да му трепериш и да му се огъваш и да му угаждаш / защото този тип насилници нямат угодия/ , ще спреш да се задушаваш .
Сила , и съхрани нервите и усилията си за децата. Този изобщо не заслужава обичта ти. Нито уважение , нито отношение , нито нищо .
Препоръчани теми