Кюретаж и забременяване след това - тема 75

Зия, радвам се , че си добре Чудех се къде изчезна ? Всичко ще е наред с теб и малката беболинка  
Представям си и аз каква паника ще съм , ще се успокоя сигурно чак към 32 седмица ...
Целувки

Даааа, розовичко предпочитам Не че бих върнала и синьото
Зия, благодаря, че ме успокои по въпроса с херпесите. Това ми е голям дерт и имах нужда да "чуя" точно това
От все сърце ти желая безпроблемна и лека бременност до края

Зия, постът ти наистина ме впечатли. Безпроблемно до финал ти желая с цялото си сърце!
Със сигурност нито една от нас няма да бъде спокойна след преживените загуби.
Събирам и аз розовко, въпреки че предпочитам синичко, но не отказвам какъвто и да е прашец 🍀❤

Ето от мен син ритлив прашец за желаещите

 

Зиа, от личен и професионален опит ти споделям, че след раждането не настъпва така мечтаната свобода от тревожните мисли и травмата на предишна загуба. Дори, напротив, жените преживели перинатална загуба с предишна бременност са с над 4 пъти увеличен риск от следродилна тревожност и депресия, както и от трайни емоционални нарушения на отношенията с децата, съпрузите и т.н.

Тези неща не минават и не се решават с писане с отчетните или с мълчане. Затова и смятам,че е критично нужно да има тема за бременни, а след това и за майки, минали през това. Това, което споделих аз е главно съжаление, че цялото присъствие на бременните след загуба във форума се концентрира в тази тема. И макар че всеки казва как това е перфектно, темите и вълненията на жена, което и предстои или преди седмица е минала кюретаж, на тази която вече година след загубата не се получава пак и на бременните в различни етапи от притесненията, са коренно различни. Неволно, едните могат да наранят и предизвикат тревога у другите. За да намери една бременна след загуба подкрепа, не ми се струва много удачно ежедневно да съпреживява загубата на новозаписващите жени и да започва отново паниката, че никой не е застрахован. Обратното, не знам коя опитваща се да забременее месеци подред след загуба не е изпитвала тъга и завист, освен радост, при поредния положителен тест. Всичко това са нормални човешки емоции.

Според мен, добре е да има места, в които бременните от нашата тема да идат не вместо, а в допълнение на тази тема и на отчетните, за да могат да се дискутират там трудните и тежки страни на бременността след загуба. Както и радостта, надеждата и всичко друго.

Зиа, на теб лично ти пожелавам сила, смелост и подкрепа. Минала си през много, а трудното тепърва предстои. Ако искаш, може да си поговорим какво ми помогна на мен за преодоляване на травмата, какви техники и неща намерих, които наистина поне малко успокояват ума и душата.

Благодаря ви А пък моята розова панделка в началото за синя я гласяха докторите Та... наистина открих, че няма никакво значение за мен... вярвам, че и при вас ще е така. Стискам палци на всички... Коледа идва, ще имаме още нови бременелки и потвърдени тупкащи сърчица. По - напредналите, не е лошо да пишат от време на време как са.
Някой се тревожеше, че тъкмо очаква зелена светлина за бебеправене, а има инфекция. Не забравяйте, че в крайна сметка в началото, поне първите седмици няматекръвен контакт с бебчето. Друг е върпосът как антибиотициет влияят на качестввото на материала. Един месец си струва в тази връзка. А дали ще изскочи нещо друго? Не го мислете, ако има изяснени проблеми, които са под контрол и се овладеят инфекциозните процеси, не се спирайте и да чакате всичко да е съвсем перфектно, защото не е сигурно, че може да стане такова. Ако на мъничето му е писано,ще се задържи и при затруднени условия .
Някъде прочетох за черна менструация.... по принцип съсирената кръв е черна, а оскъдността на теча ме навежда на мисълта за моя проблем след К със слепналата от К шийка, с което моята М беше станала адски болезнена и сега като се сещам не беше толкова силна като преди, и  определено беше по - тъмна. Най - добре е лекар да види, за да не се развие инфекция.
Еленна, вероятно си права за много от момичетата тук. Аз споделих личен опит, защото  наличието на успели в темата ми даде сили в началото и незнайно защо вярвам, че мешаната скара помага. Съгласна съм и за съпреживяването, но ми напомня колко ми помогнаха всички тук.  Благодараря от сърце на всяко момиче... и успелите, и борещите се и тези, които като мен трептят като крехки пламъчета на течение през периода на бременност. Наиситна се моля да не наранявам никого с факта, че очаквам бебче, а точно обратното, защото тук са жени , които искат рожби с цялото си сърце и всяко едно тупкащо сърце е плод на много обич, болка и желание. 

Аз мисля, че е не е необходимо да има някакво изкуствено или фанатично разделение на "преди" и "след." На мен също когато съм била на дъното са ми действали добре много истории на успех. Но, признавам си, ако ще да съм единствената направила го публично, а не в лични съобщения, че когато четях тук през 2014, преди да имам дете, на моменти ми идваше прекалено тежко да влизам и да виждам нови тестове, вълнения с ритничта и т.н. тъй като дори не можех да стигна дотам, камо ли да разбера емоционалната натовареност на тези етапи. След това пък, когато стигнах и до тях, се чувствах отново, че далеч не им е мястото тук и макар да съм споделяла, не можех да се откъсна от някои емоции включително и нетипичното за мен суеверие.

Зиа1, Елена ,  разплаках се , момичета 😂думите ви са важни за всяка преживяла загуби, за всяка чакаща рожба! 😍 Всяка позитивна дума или съвет са важни , всички тук знаем как сме преживяли празнината, страха ,  надеждата!  Аз сега имам половин година за размисъл , почивка от всякакви емоции, писах ми че мм замина в чужбина, отначало постоянно си виках " О ужас скоро ставам на 40,  време няма " , сега се успокоявам,  така е трябвало да  стане , дано съдбата е благосклонна и ме дари с бебче , макар и малко по късно , уморих се всичко да планувам,   презастраховам и в крайна сметка ,  пак загуба!  Понякога нещата просто не зависят от нас ! На всички бременелки, силно стискам палчета само хубави емоции и Лека бременност 😀! Диди , какво стана , още ли чакаш ?😃

Зия, мен лично изобщо не ме наранявате с това, че очаквате бебче всички бременни в тази тема. Напротив. Вдъхвате ми вяра, че нещата ще се случат и при мен. Разочаровам се и се разкисвам за кратко единствено, когато за пореден път съм се обзавела с мц. В крайна сметка, всеки е свободен да пише в която тема се чувства най-добре. Прегръдки за всички

Еленна, приемам доводите, просто постът ти ми направи една асоциация от друга тема,  от която бях отвртатена.... Мисля че беше ....нещо си "две чертички, на пролет две протегнати ръчички" също в подразделение "искам бебе". Та някакво момиче, току що видяло двете чертички и подтикната от прекрасното заглавие на темата сподели добрата новина.... за което беше обидена и пропъдена от темата, защото видиш ли там момичетата си знаели и кътните зъби и болките, и мъките, през които са преминали, а тя нямала място там с добра новина. Та обиден беше начинът, защото, ако бебето на девойчето е желано, то отговатя и на темата, и на раздела. Никой дори не я пита от колко време опитва да има дете... момичето се извиняваше две страници преди да напусне темата.
Просто не искам това да се случва и в тази тема. Чак ме заболя... аз също малко по - рано си бях видяла двете чертички.  Не посмях да пиша в онази тема .... абсолютно нищо, не можех да преценя достатъчно изстрадала ли съм, а и не им знаех кътните зъби и изследванията. Тук момичетата също се борят със зъби и нокти да постигнат мечтата си, но я няма тази злоба /завистта е естествена за човека, но интелектът помага да се трансформира  в надежда/. Искрено се надявам до една година всички от сега присъстващите вече да не са тук, но духът на точно тази теа да се запази.

Зиа, радвам се че се включи! Прегръдки, и всичко да е наред и занапред.

Аз съм в тая тема вече година и половина, и ако не бяха постовете на бременните и мамите сигурно щях да загубя надежда вече. Аз лично се радвам на всеки положителен тест тук, защото знам че може би следващият ще е моя.

И аз се радвам супер много на всички бременни момичета:) Нито завиждам, нито се дразня ...Точно това ми дава сили , че други, преживяли същото като мен са успяли . Вярвам , че и аз о всички, които чакаме заветните две чертички  ще успеем  
П. С.  Нали по Коледа ставали чудеса !?

Elenna, не съм съгласна, че такива като нас са по-предразположени към следродилни депресии. Не плаши излишно бременните ни  и тепърва забременяващите ни момичета. Точно обратното. Имам 2 по-близки приятелки, които забременяха след тежки К и също като мен изживяха мнооого трудни бременности чисто на психична основа. Но след като родихме бяхме други хора. И капка депресия не ни застигна, бяхме толкова щастливи, че се приключи с тази 9-месечна мъка и че децата ни са живи и здрави, че нямаше никакво място или повод за тревожни мисли. Затова не мисля, че е критично нужно да се прави тема за бременни, тази е напълно достатъчно. Щом имаш желание, направи за вече родилите, но аз не бих имала потребност да се включа в такава.
Зия, стискам ти най-силните палци оставащите месеци да са ти в пъти по-леки от изминалите, и физически и психически.. Много е трудно, но ти обещавам, че като видиш съкровището, ще забравиш всички тревоги 

Зия, ти си прекрасна Благодаря ти, че те има в темата

Комала, ти може да не си съгласна, но данните и работата ми сочат точно обратното. Никого не плаша с нищо.