Кюретаж и забременяване след това - тема 75

  • 47 319
  • 740
# 555
Комала, ти може да не си съгласна, но данните и работата ми сочат точно обратното. Никого не плаша с нищо.
Доообре, твоите данни по-добре знаят. Просто направи въпросните теми щом мислиш, че са толкова нужни, и толкова, достатъчно се обяснява по въпроса вече.
Виж целия пост
# 556
Много би ми се искала тези, които ми пишат на лични да се осмелят да напишат тук споделеното. Но, разбирам ги защо не могат.

Познавам много жени, за които раждането е било изцеление. Познавам повече, за които е било нов кръг от ада. не виждам смисъл да се правим, че това го няма. Тази статия дава повод за размисъл. Целият сайт на Фондация "Макове за Мери" има много хубави и полезни ресурси, както и контактите на други места и групи за подкрепа: http://poppies-for-mary.org/%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81 … %BD%D0%B0-%D0%B1/

Не съм предполагала, че ще настъпи такъв бунт, с това, което споделих. Нито съм казала някой да напуска, да не пише, или пък да ходи да се мести, където и да било. След време ще пусна тема и ще си пиша само аз там значи след като друг няма нужда. Няма да е първата такава въш форума.
Виж целия пост
# 557
Ама прави каквото си искаш, всеки си казва мнението, какъв бунт . Нови теми се пускат много лесно, въобще не ти е нужно одобрение от мнозинството тук.
Виж целия пост
# 558
Комала, ти може да не си съгласна, но данните и работата ми сочат точно обратното. Никого не плаша с нищо.
Ако не са си преживели траура, нормално...
Виж целия пост
# 559
Да, Надин, за съжаление много жени не успяват да обработят мъката по ред причини, а и посланията тип "като забременееш/родиш, всичко се забравя," не помагат. Поне не на всички, има хора, които наистина това много им помага, в допълнение с времето и след това собствения успех или дете.
Виж целия пост
# 560
Никой не казва, че забравяш! Никога няма да спра да тъгувам по моето загубено бебе! Тъкмо беше започнало да рита силно, риташе дори и по време на раждането! Това е голяма мъка за мен и никога няма да го забравя или преживея. Но не изпаднах в депресия като родих след това живото и здравото си дете. Само се помолих в нея да има частица и от загубената й сестричка и плаках от щастие, не от мъка.
Виж целия пост
# 561
Различните хора различно възприемат и реагират на едно и също събитие. Не може да се обобщава, че всички изпитват дадена емоция, както и обратното, просто защото всички имаме различен бекграунд, среда, в която живеем, и разбиране. Ако някой се чувства по-добре в тази тема, то на друг ще му е по-добре в тази, която предлага Елена. Няма лошо. В крайна сметка целта е една и съща, но подходът ще бъде различен. Въпрос на лично усещане за нещата.
Целувки за всички Heart
Виж целия пост
# 562
За щастие, Комала, големият процент новородили, не изпадат в депресия или тревожност; става дума за доста по-малко от една трета дори, от всички. Сред тях обаче има непропорционален брой жени, които са страдали от безплодие или аборти; както и такива с други емоционални травми. Просто хормоните и голямата промяна отключват всичко това. Добре е лекарите да подготвят бременните - всички бременни - за това, за ранните симптоми на тези състояния, за да могат жените да получат навременна адекватна помощ. Имаме напредък в това отношение, но малък.
Виж целия пост
# 563
Добре, Елена, направи тази група и всеки ще пише там където има нужда. Просто ми се стори много погрешно да започнеш да обясняваш на момичетата тук, как ще родят и вероятно ще изпаднат в депресия.

Цитат
Познавам много жени, за които раждането е било изцеление. Познавам повече, за които е било нов кръг от ада.

Цитат
За щастие, Комала, големият процент новородили, не изпадат в депресия или тревожност

Последно?
Виж целия пост
# 564
Аз познавам много жени, които търсят професионална помощ. Съответно, моята непропорционална извадка идва от този процент от всички, които страдат от тези проблеми. Не виждам кое е объркващо в случая, те двата цитата не са в противоложност. Моите познати не са целия свят.
Виж целия пост
# 565
Има и един такъв момент (поне в Бг) всички ти обясняват как трябва да де разсейваш.... да не мислиш за станалото... а точно по този начин траурнаа реакция се удължава (дори с години)
Всички около мен почнаха да ми говорят как се случват такива неща... да не плача...
За щастие не ги послушах, наревах се едно хубаво (2 седмици ревах нон стоп, беквално), оставих се да изживея мъката до край и след месец и нещо бях готова за нов опит. Никога няма да забравя, че съм загубила близнаците си (дори скоро си поревах за тях), но си изживях мъката до край, колкото и тежко да беше. Може би и това ми помогна да не съм кърбо от нерви с настоящата ми бременност. Естествено и аз си имам притесненията, но в нормални гранци.
Виж целия пост
# 566
Да, Нандин, наистина хората много омаловажат проблема. Повечето, защото не знаят какво да кажат, искрено искат да помогнат или ги е страх. Някои, защото въобще не са наясно, ама колкото да кажат нещо. И аз като теб много плаках всеки път и се оставих да се разпадна на съставните си части. Това много ми помогна, но си носих страховете, а всеки неизбежен проблем от бременността допълнителни го изкарваше на показ. Ако можех да върна времето назад ...
Виж целия пост
# 567
Леле хора колко сте изписали и то по доста наболяла за мен тема! Аз лично съм минала през паническото разтройство и тревожността и според мен това си е до човек. Аз съм по-чувствителна натура и много силно изживявам всяко нещо! Не само загуби, но и много пъти факта, че се чувствам неразбрана...Аз мога да кажа, че нямам приятели. Кръгът ит познати ми е доста тесен. Просто не мога да имам празни приятелства. Или всичко или нищо. Единствената ми най-добра приятелка, с която знаем всичко една за друга, за съжаление е на 15 хил. км от мен. Други така и не успяха да преминат през цедката ми за  приятели през годините, което ми донесе повечето ми душевни терзания. Не ги виня за нищо. Сигурна съм, че аз съм доста странен и нелесен характер, но това е! Не обичам клюки и сплетни, както и подмазване и двуличие и бягам надалеч...
Но доста се отплеснах. Та исках да ви кажа, че който си е тревожен и депресивен, след една загуба, обикновено става по-зле! Пожелавам спокойствие на всяка от вас и положителни емоции! 😍🍀🌟
Виж целия пост
# 568
Аз пък се разпаднах чак преди месец, когато се оказа че последната година се въртя в кръг. Отидох при психолог и ми помогна.

И на мен много момичета ми пишат на лични. Просто не всеки е ок да си споделя проблемите с маса непознати хора, и това е съвсем нормално. Не смятам че пишат, защото не намират подходяща тема, а просто защото споделянето е нещо лично.

Ако някой реши да направи тема за rainbow babies би било чудесно. Но аз лично си мисля, че в тази група бременните са ни бонус за психическо оцеляване.

И за да се върнем обратно - някой ако има информация кога трябва да започне да се калцифицира плацентата, моля да каже. На мен 21 седмица ми се струва рано, доколкото прочетох... Не знам дали това може да е причина или следствие от инфекцията в случая с Бамболинка...
Виж целия пост
# 569
Дели, защо ти пишат на лични? Ти да не си психолог или психиатър? На мен ми изписаха навремето антидепресанти и няколко вида, които смених ме караха да се чувствам пет пъти по-зле! Презденя бях като дрогирана, а вечер не можех да спя. Беше ужасно! Накрая сеядосах и си казах, че не може това да е по-силно от мен и...мина доста време, но сега съм добре..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия