Ситуация "между чук и наковалня"....събитие с приоритет.

Това не е вярно. И в други теми съм писала – ние празнуваме, посрещаме гости и ходим на гости единствено в заведения. Избор има, стига да има желание.

В София?

Абе вий не разбрахте ли че хората са си решили точна дата и заведение и точка. Ся', че детето имало състезание тогава - ми голяма работа, нали разбрахте - не й било първото, к'во толко' ако не отиде? Ще отиде на друго Важното е да го 'обработим' достатъчно и само да каже, че не иска да ходи на състезание /като гледам вече е имало разговор в тази посока/ , имат още време да го дооткажат, вменявайки му вина, че не подкрепя тати и след като детето реши да пренебрегне себе си и труда си в името на родителския егоизъм, защото така го възпитават - родителите ' ше си отдъхнат и ще обясняват как детето видиш ли се отказало от републиканско и няколко години труд, понеже самО така решило  .  Жал ми е за това детенце!
Авторката няколко пъти беше попитана /и не само от мен/ дали няма шанс след състезанието някой да прибере с кола детето и да го докара в ресторанта да за подкрепя баща си? Макар че то едва ли ще иска вместо да се изкъпе  и легне да виси на маса ама това е друг въпрос. Но авторката удобно избягва отговорите всички въпроси, които не й изнасят.

Като малка ме спряха от важно състезание за мен поради причини на родителя. Няма да уточнявам с подробности, само ще кажа, че са минали... смятам на ум... над 12 години и още го помня и ме е яд. Вече отдавна този спорт ми е любителски, но все се питам защо трябваше да ми се вменява вина и да бъда манипулирана сама да се откажа от нещо, в което ме биваше и за което бях тренирала. Не знам дали така ще стане и в случая с авторката, но на нейно място вместо да се правя на ощипана госпожица, щях сериозно да се замисля как ще се чувства детето, застопорено на масата, докато конкуренцията и приятелите й се състезават. Мен ме боли при мисълта, сериозно -
натъжавам се. На моите дърти почти 25 години ми е гадно като изпусна любителско състезание, какво остава за дете, което тренира сериозно и изпуска републиканско.

Посочи ми индиректна обида !
И как се разбира тона на човек от писането му ? Или да прочетем мнение, което не съвпада с нашето се смята за обида ?

Леле, Гугъл, сериозно ли си само на 25? Първо, че това 76 в ника ти ме обърка и бях убедена, че си ми набор, ами и разсъжденията ти са доста по-зрели от на доста по-възрастни хора

Колеги, следя темата и мненията с интерес. Искам да ви попитам обаче нещо, чакам честно и откровено да ми кажете - ако въпросът беше зададен от мъж, и касаеше юбилей - 50 години на жена му, какви биха били съветите ви?

Същото мнение щях да имам😉
Недоумявам майката защо в момента се прави на шокирана тийн, след като тя и мъжът й са разубедили детето, че сега и "те го пренебрегвали в спорта напоследък", с пренебрегване няма да стигне до републиканско.
Хайде да е заключват тая тема, че щом и аз се ядосах...пфууу голям юбилей, голямо чудо, но не бяха заведения, дати и празненства, голяма подкрепа ще падне от детето😩😩😩

Да постъпи като мъж – да премести празника на друга дата, за да могат хем да присъстват на състезанието на детето, хем и да празнуват всички заедно.
А ако е невъзможно – да обясни на жена си, че децата растат, желанията (и кефа) на родителите постепенно престават да са с приоритет, в живота им се появяват по-важни неща – приятели, състезания, забавления, образование... Простите неща от живота.
А някой слънчев ден детето дори си хваща пътя и си тръгва от дома.
Стига родителите от егоизъм да не му попречат, разбира се. Ама тогава темата директно отлита в СО. 

Мнението ми щеше да е същото. Ако ММ ми е организирал парти по случай 50 годишния юбилей, щях да го пратя с детето на състезание, а аз да си празнувам с гостите.
Ако пред мен стоеше дилема дали парти или състезание, тръгваме на състезание без никакво чудене. Партито щеше да почака колкото е нужно. Безусловно подкрепям дъщеря си, особено що се отнася до спорт и в моите очи тя ще вижда, че съм горда от това, което прави и винаги може да разчита на нашата подкрепа - финансова, физическа и морална.

Едва ли ако юбилея беше на майка, въобще щеше да се стигне до такива дилеми.

Същите, много ясно. Живот и здраве аз като ставам на 50 синът ми ще е на 14, ако има състезание в същия ден категорично ще го подкрепя да иде, грам не виждам какво точно интересно ще види в едно празнуване на маса с възрастни. А така ми се иска да се увлече в някакъв спорт, че ако това стане ще го подкрепям не на 100, а на 200%.

Благодаря! След 2 седмици ги правя въпросните 25, сега съм в Сатурнова дупка.

Аз мисля, че цялото писане е излишно, защото се вижда, че авторката игнорира като невъзпитани коментарите на всички и се хваща възмутено за 2та коментара на кръст, в които изобщо не става дума за темата, а за това колко е страшно да пуснеш тема. Ясно е колко умисъл хвърля върху проблема наистина.
Детето се е отказало, защото е  малко и все още няма волята да се изправи срещу мама и тати, и да рискува да ги обиди. Много ми е интересно след 3-4 години в пубертета дали подобна ситуация ще мине така "леко".
До републиканско не се стига с щракане на пръсти. Това са сериозни състезания, които са шанс и вратичка към още по-сериозни състезания и титли. Дори да не спечели призово място, самото участие е голяма точка.
На мястото на родителите аз щях да се тревожа, че с всички тия драми и дилеми детето може да отиде с кофти настройка и да се представи по-зле на състезанието, мислейки как сигурно в момента татко й се сърди и не му е угодила. Предусещам, че големия юбилей ще мине и замине, ама детето още дълго време ще мисли за републиканското, а нищо чудно да не го забрави въобще без значение дали ще го спомене на глас отново. Не знам от какъв зор някои хора поставят децата си в положение, в което нито да пренебрегнеш 5-годишния си труд, нито да засегнеш родител. Такова решение е прекалено комплексно за 10-годишно дете, а и за възрастен. Обърквате я да се чувства виновна, че цени усилените си тренировки и старанието, което е положила вместо да се гордее със себе си.

Фактът, че авторката и мъжът ѝ категорично отхвърлят възможността да сменят датата на празнуването с аргумента, че в цяла София не могат да намерят ресторант, в който да направят резервация за следващия уикенд, е повече от показателен за техните приоритети. Излишно е да я убеждаваме да подкрепи детето си.  Но точно толкова е излишно и тя да опитва да убеждава нас, че не поставя празненството пред интересите на детето си.

Лошото е това събитие да не стане прецедент и за други. Особено пък ако детето започне превантивно да се отказва от някои неща, за да е "на разположение" на родителите си. Именно заради чувството за вина.