С мъжа ми се разминаваме

  • 23 129
  • 269
# 165
Нещо не ми излезе, че има нови отговори и не видях въпроса на абсурт, затова отговарям в отделен пост. Ами да, дори да работи с клиенти, ти сериозно ли смяташ, че работата с клиенти изморява повече?? Какви работи сте работили и какви деца сте гледали не знам, но аз съм правила и от двете по много, ръководя и в момента около 30 човека и пак не смятам, че се изморявам толкова, колкото като си стоях у дома с малко дете.

Ключовата дума е "малко дете" - 1 бр. Когато са две нещата са съвсем различни. И да - аз също съм работила с клиенти и вечер след работа, вкъщи на лудницата ми е идвало да запаля колата, да изключа телефона и да хвана гората. Работила съм и работа без клиенти, но с много дълго, ненормирано работно време - същата работа е.

А това, което обясних за оставянето на мъжа да си почине не съм го написала просто ей така, а защото аз точно така постъпвам. Не работя, през деня съм вкъщи, следобед проверявам домашните и изпитвам баткото, и късно следобед водя малката в парка да поиграе с децата. През това време ММ се е прибрал, починал си е на тишина вкъщи 1 - 2 часа и като се приберем вече има сили и нерви да ми помогне с вечерните ангажименти по децата до лягането им. Това не е всеки ден разбира се - все пак и времето навън е важно, но като цяло гледам да му осигуря 1 - 2 часа почивка след работа.  И това е най-малкото, което мога да направя за мъжа до мен, който се грижи за финансовото благополучие на всички, за да мога аз да си стоя вкъщи и да се грижа за децата и домакинството. Оценявам това, което той прави и затова гледам да му бъда подкрепа и опора, до колкото е възможно. Точно това посъветвах и авторката.
Виж целия пост
# 166
Сега, Контесата може да обясни как мъжът й месеци наред се е клатушкал из парка с бебе, но едва ли това се е случило в период, когато е имал множество ситуации "ден година храни". Защото към момента разправя, че той работел и събота и неделя. Та едно е да се случи естествено, друго е насила мъжът да се затрупа с ангажименти.

Това лято "лиших" децата от море, защото нямаше как. Усещах, че ако си сложим тази задача в календара, ще попречим на другите. Крадяхме по ден-два и така. Предпочитам да разменя спокойствие срещу въпросно приятен спомен от море с малки деца.
Не.
Попитах докога децата ще трябва да са на on the back burner докато баща им се е впуснал само да работи и да пести всеки лев и преживяване със семейството?

И честно ли е да е така и да се чакат децата да станат на 9-10 и тогава да им се обърне внимание,  да се ходи на почивка с тях и да се види, че и те са хора и имат желания и нужда от време с тате/мама?

Виж целия пост
# 167


Не оставам с впечатление, че положението е ден година храни. Авторката да потвърди или отхвърли предположението ми.
 
Всъщност работата на мъжа ми наистина е сезонно натоварена.По-свободен е януари и февруари,а най-натоварен пролетта и лятото.Тогава се прибира и в 22.00 и се виждаме само за малко преди да си легнем.Най-тежко ми беше тази пролет като се роди малкото.Бях след секцио,със здравословни проблеми и две деца вкъщи,а той просто продължи да си се прибира в 22.00 все едно нищо не се е променило в живота ни.Знам,че ако спре да работи ще спрат и доходите,но просто ми беше много тежко.Бабите ни живеят в съседни блокове,но не им виждаме очите.Това е трето внуче и за двете и еуфирията от първото внуче отдавна вече ги напусна и не им е интересно вече.Когато родих за първи път постоянно идваха непоканени,а сега,когато наистина имам нужда от помощ няма никой.От началото на годината повтарях на мъжа ми,че ще имам нужда от помощ след раждането,но така и не получих такава от никого.Между другото мислехме и за трето дете евентуално,но след целия този ад е просто изключено!
Виж целия пост
# 168
О, със сигурност е досадно дете което ти виси на врата постоянно. Начините това да се избегне са много. Съумели сме да го избегнем с едното дете по нашите си начини.

За да се върна към темата на авторката, не знам вече какво да я посъветвам. Проблемът им не е чак за външна помощ от терапевт. Да се оглежда дали има причини мъжът да се крие зад работата си и всъщност да не се чувства добре в семейството, а работата да му е като отдушник. Макар, че не ми се вярва според описанията.
Виж целия пост
# 169
Сега, Контесата може да обясни как мъжът й месеци наред се е клатушкал из парка с бебе, но едва ли това се е случило в период, когато е имал множество ситуации "ден година храни". Защото към момента разправя, че той работел и събота и неделя. Та едно е да се случи естествено, друго е насила мъжът да се затрупа с ангажименти.

Това лято "лиших" децата от море, защото нямаше как. Усещах, че ако си сложим тази задача в календара, ще попречим на другите. Крадяхме по ден-два и така. Предпочитам да разменя спокойствие срещу въпросно приятен спомен от море с малки деца.
Не.
Попитах докога децата ще трябва да са на on the back burner докато баща им се е впуснал само да работи и да пести вси лев и преживяване със семейството? И честно ли не да е така и да се чакат децата да станат на 9-10 и тогава да им се обърне внимание,  да се ходи на почивка с тях и да се види, че и те са хора и имат желания и нужда от време с тате/мама?



Е да де, те стават хора чак към 8-9. Преди това са като животинчета. Да, имат желания, даже огромни желания, въпросът е доколко всяко желание следва да се задоволява. Затова пък в ранните години децата имат относително прости нужди- така че животът в тия години може да е доста простичък, без изсилване, защото на практика нищо няма да помнят.

Така де, за мен е абсурт да изръсиш хиляди левове за 1, 2, 3, 4 рожден ден, като това си е направо вноска за образование и може да се инвестира.
Виж целия пост
# 170
А стига с тия рожденни дни, бе, жена, колко години не можеш да ги преживееш тия 1-2 рожденни дни от детската градина на сина ти, аман вече.
Иначе твърдението, че стават хора на 8-9 няма и да го зачеквам, то на всеки с един микрон мозък е ясно за какво иде реч.
Нагърбила си се с повече, отколкото можеш да носиш, таткото не се включва, досадно и уморено ти е, ясно ни е вече. Ама вземи си го признай пред себе си и спри да дуднеш за инстаграм-семейства, щото тука поне половината, може и повече, ни инстаграм имаме, ни снимки на семействата си пускаме, та явно не ще да е зарад това цялата работа.
По повод увеличаването на доходите, почти съм утроила своите в периода след второто майчинство и никога не съм спирала да се занимавам със семейството и децата си след работа, така че тия приказки от хиляда и една нощ, другаде ги разказвай. Не се включва мъжа ти, хубаво, не се включва, има и такива мъже. Не е нужно непрекъснато да му търсиш оправдания.
Виж целия пост
# 171
Сирен, попитай някой път щерките си дали и какво помнят и ще се изненадаш. Нашата се оказа, че помни неща от 2ата си година, които аз съм забравила вече, но тя ми ги припомня.

И пиша в тази тема, защото си имам същият мъжки екземпляр у дома минус стиснатостта.
Обича почивките и разходките, но е работохолик, а мен не ме устройва сама да гледам 2 деца у дома и вършея всичко домакинско докато той изкарва големи пари и е постоянно на работа и така. И Хасан е човек Simple Smile

Изчакай още 10ина години да правиш всичко все ти, пък и да работиш и ти и ще си поговорим доколко те топли, че имаш пари само, които все са малко, когато си такъв характер.
Виж целия пост
# 172
О, уплаших се, има да говори с психолога как не съм й направила мега купон за двете годинки, и за трите...

Таткото се включва колкото трябва, не колкото е по форумски спецификации. Да, отказва да подрежда миялната, въпреки молбата. Каза, че му идва прекалено. Измислих му други задачи. Не, няма да се сети сам да я нареди, ако ще мивката да прелива. Донякъде си го е заслужил.
Виж целия пост
# 173
На форума няма нужда да се обясняваш, честна дума.
Виж целия пост
# 174
Нещо не ми излезе, че има нови отговори и не видях въпроса на абсурт, затова отговарям в отделен пост. Ами да, дори да работи с клиенти, ти сериозно ли смяташ, че работата с клиенти изморява повече?? Какви работи сте работили и какви деца сте гледали не знам, но аз съм правила и от двете по много, ръководя и в момента около 30 човека и пак не смятам, че се изморявам толкова, колкото като си стоях у дома с малко дете.

Не съм съгласна- от собствен опит говоря.
Нищо общо няма ръководенето на 30 човека- подчинени, които не си позволяват нито да ти противоречат, нито да ти повишат тон, камо ли да ти вдигнат як скандал, с работата на брокера на недвижими имоти, например.
Нито с човек, работещ тежък физически труд, нито дори с шофьор- снабдител, въртящ 10 часа волана в трафика на София.

Виж целия пост
# 175
Ако само излезнете от партитата и забавите ще видите за какво намеквам.
Виж целия пост
# 176
Нищо не обяснявам, опитвам се да изясня темата в случая и какво се иска.

Най-вероятно става въпрос за преумора след раждане, светът ти става черен. И понякога в такива ситуации човек подсъзнателно иска още и още. Авторката каза, че е нямала много помощ, нито от баби, нито от мъжа си. Та нещата са се насъбрали и сега като че ли целият свят е срещу нея.

А мъжът й не чете мисли, не й е в главата и не го усеща това. И двамата са прави- само че нейното си иска малко почивка и да си нареди главата, не толкова да "прекарват време" или подобни. Най-добре ще е да излизат без децата.
Виж целия пост
# 177
Според мен е хубаво, че мъжът ти иска да се развива и да натрупа финансово състояние. Човекът си има цел и иска да я постигне. Мисля, че обратният вариант - ако се задоволява с малко и живее посредствен живот е много по-лошо, а повечето са такива. Подкрепи го в целта му и просто изчакай. Най-вероятно ще се наредят нещата.
Виж целия пост
# 178

Всъщност работата на мъжа ми наистина е сезонно натоварена.По-свободен е януари и февруари,а най-натоварен пролетта и лятото.Тогава се прибира и в 22.00 и се виждаме само за малко преди да си легнем.Най-тежко ми беше тази пролет като се роди малкото.Бях след секцио,със здравословни проблеми и две деца вкъщи,а той просто продължи да си се прибира в 22.00 все едно нищо не се е променило в живота ни.Знам,че ако спре да работи ще спрат и доходите,но просто ми беше много тежко.Бабите ни живеят в съседни блокове,но не им виждаме очите.Това е трето внуче и за двете и еуфирията от първото внуче отдавна вече ги напусна и не им е интересно вече.Когато родих за първи път постоянно идваха непоканени,а сега,когато наистина имам нужда от помощ няма никой.От началото на годината повтарях на мъжа ми,че ще имам нужда от помощ след раждането,но така и не получих такава от никого.Между другото мислехме и за трето дете евентуално,но след целия този ад е просто изключено!

Казваш, че ако спре да работи, доходите ще спрат.
Значи, тази опция не съществува.

Била си след секцио, не си изискала помощ- не се брои, ако си помолила с половин уста бабите.
Поискала ли си домашна помощница за по 4 часа на ден, поне докато се стабилизираш?
Той би ли ти отказал, без да го интересува, че физически си зле?

Защо не намери изход от ситуацията, а реши да тровиш и твоите нерви, и неговите, и да рискуваш отношенията ви? newsm78
Виж целия пост
# 179
Иначе правете каквото си искате, но съм виждала колко е досадно дете, което и на 9 не дава мира на възрастните и все ги дърпа за нещо.
Ама верно е адски гадно и с такова дете подире ти наистина нито една приятелка няма да иска да се вижда с тебе, а бабите ще шепнат "пас". Защото никой не може да изтърпява съвършеното лайно, което си си отгледал. Та ако има някоя, на която все ѝ отказват на поканите "да се видим, а децата да поиграят", да се сеща, че детето ѝ е от тези неприятните, които никога не са били оставяни да се занимават сами и още им трябва възрастен клоун, който да ги весели.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия