Учи ли българското училище децата да мислят и как е по други места ...

Иначе всичко се решава в клас, а ако има неразбрали урока могат да ги задържат половин час от обедната почивка за повторение. Това е чудесна практика, защото все пак през деня децата още са сравнително свежи и е по-лесно учител да им обясни, отколкото след това родителя да се налага да преподава вкъщи. Дават домашни, зависи от учителя, но като цяло от 1947-ма със закон е забранено да се дават домашни, които да изискват помощ от родителя. Това е, за да не задълбочава социалното неравенство между децата, които имат по-образовани родители и останалите.
Това е на теория, на практика зависи от училището, учителите, както навсякъде.
Като българка за мен е огромен минус, че често няма учебници или яснота по какво се учи. Аз купувам едни сборни учебници и помагала с материала за всеки клас, за да се ориентирам какво точно учат, но пак е възможно да има разминавания. За родители, които искат да оставят всичко на училището и не държат на особени постиженния вероятно е не е минус. Французите не се напрягат от временни неуспехи на детето и дори до миналата година голям процент от децата спокойно бяха оставяни да повтарят. Като казвам голям е между 10 и 15%, което е световен прецедент. Сега са решили, че е твърде скъпо и прекратяват тази практика, но го споменавам като пример за отношението им нещата. До колеж, т.е. до 6-ти клас, няма оценки в класическия смисъл, а само степен на овладяване на съответното знание или умение. Доста подробни са оценките, но не се гледа с трепет на тях като у нас. После в колежа вече започва драмата с оценките и нещата са на друг принцип, но да не задълбаваме излишно, темата е за мисленето все пак.