Учи ли българското училище децата да мислят и как е по други места ...

  • 24 336
  • 330
# 15
Ученето, като дейност, може да бъде и интересно, и приятно. И следва да бъде такова, поне в по-голямата си част.
На мен ми е било и ми е.
На децата ми - също.
Което зависи почти изцяло от учителя по конкретния предмет - дали и как ще го направи такова. Качествата му се проявяват дори при некадърен учебник и програма. Но обратното не се получава /при добри учебници и програма един некадърен и/или ленив учител може всичко да скапе./.
Малкият ми син е сега в пети клас и повечето предмети са му интересни. Когато обяснява защо, винаги започва с това, как интересно преподава учителят. 
...
Мисленето не е самостоятелен предмет, но може и трябва да се развива както вкъщи, така и в училище, където един ученик прекарва по-голямата част от съзнателния си ден. Когато една брънка от триадата ученик-училище-семейство се скъса, всичко отива на майната си. Затова не е добре да се товари само едната страна.
А има какво да се направи. Виждала съм го. Виждам го и сега. Само че не на всеки му се занимава - и на родители, и на учители.
А конкретики из темите дори само в този форум има купища. /Това - по повод поста на mlv/
За мен по най-нелогичен и откровено престъпен начин в българското училище в момента и от години се учи точно родният език - камари излишна информация срещу почти пълна липса на умения и упражнения за овладяване на писмената и устна реч, обогатяване на лексиката и упражняване на четирите основни умения, заради които езикът съществува.
А точно по този предмет се учи най-добре, например, дивергентното мислене. Което е възможно и задължително да се прави още от първи клас при обсъждането на литературни произведения. Но това не става с  недомаслени тестове и гола граматика или безсмислена непотребна филологическа терминология, поглъщаща 90% от времето за тази наука.
За среден курс една преподадена на човешки език логика /с упражнения по задачите, а не само с гола безплътна теория, на която сме царе/, както и философия, етика, право, икономика са безкрайно полезни. Т.е. биха били.  Sunglasses
На децата нито им е работа, нито би следвало да е цел да ровичкат с часове из речници. За определени термини - 1-2 дневно, може, но като основна дейност - в никакъв склучай. Но проблемът в неразбираемостта на материала не са толкова термините, те се учат, колкото непоследователно предадената, суха, прекалено теоретизирана информация. Този проблем с речници не се решава. Той иска активно участие на възрастен, запознат с материята И с педагогиката - т.е. знаещ науката, както и знаещ как да я обясни на дете на съответната възраст. Предполага се, че такива специалисти са учителите, не родителите.
Материалът следва да бъде съобразен като начин на поднасяне с възрастта и средната норма на развитие на когнициите към дадения период. Иначе е абсолютно безсмислено да се губи времето на учениците.
В нашите училища определяща е инерцията, откровеният мързел на голямо количество учители и неграмотно сътворените програми. Защото един урок по предмет, от горе посочените, най-често минава в изговаряне на заучения от години урок и изпитване на това, кой колко най-близо до преподаденото ще го преповтори. Гоним и количество оценки. Без обсъждане на идеи, без дебати, без сравнения, без аналогии. Тук мислене няма. Има реализация на когницията памет. Хубаво е това, но е недостатъчно. Бива за основа, но за градеж нагоре - не.
За да имат време учениците да "мислят", трябва да не им се запълва времето изцяло с научаването на нова информация, вкл. терминология. Малко повече баланс не би навредил. У нас гоним количество като луди. За сметка на качество, улягане на новото и ... мислене върху него.
В тази връзка пък престъплението в образованието ни е по математика - всеки ден нов урок, без време за решаване на дори пет задачи в клас. Без часове за упражнение. Ако с детето не се работи вкъщи, по този предмет, то затъва още в пети клас. Това е не само ненужно, а и направо вредно. Какво мислене? Децата нямат време дори да решават обикновени примери, ка-моли задачи, които предполагат такова.

Виж целия пост
# 16
Изказаната теза от Бояна не е съвсем реалистична за днешната действителност. Едно дете прекарва в училище често повече часове от работен ден за възрастен индивид. В прогимназиална и гимназиална степен пък дори да не са по цял ден, обемът е толкова голям (не казвам сложен, моля да се отбележи), че отново работния ден на един ученик надвишава с доста този на възрастния индивид.

Съгласна съм, но със смилане от родител няма да има мислене. Само това казвам.
А и по повод поста на Джуди, която е много права – обикновено родителят не е специалист по съответната наука, нито е педагог, нито може да бъде едновременно в ролята на родител и учител, и затова в нуждата от такъв подход виждам проблема с мисленето. Дори учебниците да са калпави, а такива има и в другите страни, учителите биха могли да компенсират и това е тяхна работа, не на родителя.
И е ясно, че ако те не я свършат родителят ще трябва да я върши,  няма да тропа с крак и да остави детето си неуко, но ето това е, което според мен скапва нещата. Не системата, а липсата на система с ясно разпределени отговорности. Това е идеята на моите коментари по темата. Няма как да има мислене щом децата не могат да учат самостоятелно каквито и да са учебниците, или уж системата. Мисленето е самостоятелно само. Всичко останало е преповтаряне, наизустяване. Поне за мен.

И безумното количество материал също, а и ми е интересно как толкова много материал реално не води до това българските деца да са по-напред в материала по съответните науки от тези в други системи, които залагат на повече преговор и преповтаряне, т.е. по-малко нови уроци? (Сравнявам постоянно напредъка по българската и френската системи и по математика, и по основните предмети българската програма е назад, за мое огромно учудване. Отделно и децата са с една година по-големи на възраст в съответния клас)


И съвсем по темата нещо положително от френската система – учи се философия от първи клас. Върви като Граждански морал и етика, но понеже наистина е философия това са часове на дебати и разсъждения по етични и други въпроси. В тези дебати няма правилни отговори, търсят се отговори с логика. Виждам "Браво" в графа "Променил мнението си след дебата". Това е нещо наистина положително, но се опасявам, че ако тук го въведем ще премине също в наизустяване на поуки и правила, което не е идеята всъщност. Идеята е да се мисли.
Виж целия пост
# 17
За последното направо завиждам - от първи клас децата да се учат да изразяват и защитават мнение. Това е моята мечта за нашата образователна система. Но за осъществяването й е нужен капацитет, желание, работа.
Тази дупка не може да се запълни по никой начин. Ако ще и в първи клас да се смъкне умножението по математика, изучаването на конвекцията и сложните изречения по БЕЛ.
 
Цитат
И безумното количество материал също, а и ми е интересно как толкова много материал реално не води до това българските деца да са по-напред в материала по съответните науки от тези в други системи, които залагат на повече преговор и преповтаряне, т.е. по-малко нови уроци?

Точно защото е много и без време за улягане, затова децата не съумяват да го овладеят.
Ако ми изсипят 50 нови думи на чужд език, аз няма да го науча по-добре, в сравнение с това, да имам по 20, които обаче да прочета, чуя, напиша, кажа в няколко различни текста текста за същото време.
Примерът е произволен. Може да се даде от сферата на всяка учебна дисциплина.
Виж целия пост
# 18
Тук философия се учи в 8 клас. Учителите не са подготвени да сведат материала до 13-14 до 15 годишни и масово за децата в 8 клас беше шок-нищо не разбират.  Вече свикнаха някак, но по-често отново се иска наизустяване, защото има изпитване някакво за оценка. По места оценки пишат на участие, дебат, но трябва и писмено доказателство за оценка, та спускат и писмени работи. Но за децата е трудно и неразбираемо. Морал и етика ще учат в по-горен клас.
Виж целия пост
# 19
За последното направо завиждам - от първи клас децата да се учат да изразяват и защитават мнение. Това е моята мечта за нашата образователна система. Но за осъществяването й е нужен капацитет, желание, работа.
Тази дупка не може да се запълни по никой начин.
Донякъде може да се запълни.
https://www.helikon.bg/191181-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0% … %D0%BA%D0%B0.html
Но се съмнявам да стане скоро част от програмата в ДУ...
Виж целия пост
# 20
За последното направо завиждам - от първи клас децата да се учат да изразяват и защитават мнение. Това е моята мечта за нашата образователна система. Но за осъществяването й е нужен капацитет, желание, работа.
Тази дупка не може да се запълни по никой начин.
Донякъде може да се запълни.
https://www.helikon.bg/191181-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0% … %D0%BA%D0%B0.html
Но се съмнявам да стане скоро част от програмата в ДУ...

Ежко, под "не може да се запълни" имам предвид, че не може с настоящата програма - вид предмети и съдържание.
Иначе е ясно, че има какво да се направи. И съм го виждала на практика как става преди амнайсет години у нас. Затова, пиша, че се искат специалисти и работа. И двете са ни кът.
По литература в четвърти клас, например, винаги сме имали седмично домашно да напишем отговор на зададен от учителката въпрос. Точно съчинение-разсъждение беше. И след като тя ги провереше, избираше интересни за обсъждане в класа съчинения. Да ти кажа - голяма полза имаше от туй нещо.
А най-хубавите ми спомени в това направления бяха от часовете по философия, етика и социология в 11-ти клас. Учителката разказва за поредната школа, например, след което започвахме да разискваме, да сравняваме с други, да изразяваме мнение кое и защо ни или не ни допада.
Обсъждали сме конкретни текстове по социология.
А по етика - там е направо бездънно море за пълнене на делвата на това начинание.
Примери давам само. При това с неща, които вече са били реализирани тук.
Виж целия пост
# 21

 
Цитат
И безумното количество материал също, а и ми е интересно как толкова много материал реално не води до това българските деца да са по-напред в материала по съответните науки от тези в други системи, които залагат на повече преговор и преповтаряне, т.е. по-малко нови уроци?

Точно защото е много и без време за улягане, затова децата не съумяват да го овладеят.
Ако ми изсипят 50 нови думи на чужд език, аз няма да го науча по-добре, в сравнение с това, да имам по 20, които обаче да прочета, чуя, напиша, кажа в няколко различни текста текста за същото време.
Примерът е произволен. Може да се даде от сферата на всяка учебна дисциплина.
Това ясно, но имам предвид, че самата програма като уроци не стига по-напред от френската. Имах опасения основно по математика, защото българите се славим с добра школа, но с учудване видях, че и по математика материала е доста назад. Традиционно беше обратното. И сега не твърдя, че френският метод на изучаване на математика е по-добър, вероятно не е, защото българчетата пак са по-добри математици, ако съдим по резултатите от световни олимпиади и тн. Вероятно това е останало в математическите училища, наистина не знам, затова и питам.
Иначе бях потресена като видях, че в началните класове учат Търновската конституция, а все още нямат никакво понятие как изобщо е организирано държавното управление. По история като цяло тук винаги се е учело много хаотично и без връзка със световната история, а и без много мисъл. Лично на мен историята ми беше безумно скучна до 5-ти клас, когато започнах да чета исторически романи и да разбирам за какво изобщо става въпрос. След това ми стана любим предмет, та мога да си представя днешните деца колко трудно учат история преподавана по начина, по който им се преподава.


smetanapalata, честно казано, това, което учат изобщо не е философия, а по-скоро история на философията и наистина за 13 годишни не е лесно. Иначе философия може да се учи и в детската градина. Това е именно обучение по мислене, по това да разсъждаваш логично и да защитаваш някаква позиция, да разбираш света и хората. Просто философски въпрос е "Мама шеф ли ми е? И ако не ми е защо тя ми казва какво да правя, а не решавам сам?". Етиката, естетиката, реда, морала, всичко е философски въпрос и тези въпроси имат съвършено елементарни измерения, които са достъпни за всяка възраст. В първия час по философия в гимназията учителя, който беше преподавал преди това в немско училище, започна с казуса "Ако мине безумно красив младеж в много скъпа кола и ви хвърли листче с номера и каже да му звъннете ще му се обадите ли?". Бяхме клас от 24 момичета и наистина разгледахме етиката и естетиката на случая с голям интерес. Иначе и тогава програмата беше доволно тъпа, тип история на философията. В учебника имаше и Кант, напълно неразбираем за всеки, който не е над 3-ти или 4-ти курс в университета, а и тогава пак доволно неразбираем. И тези неща учихме, но поне вече бяхме разбрали идеята на философията, за да можем да разберем и тях, а не да преповтаряме неща. Късмет с учител, а системите, когато са наистина системи, не разчитат на това. Добрият и талантлив учител е само бонус.
Виж целия пост
# 22
Естествено, че трябва смилане. То е все едно на всеки от нас да му сервират печено 120-килограмово прасе и да му кажат, че трябва да го изяде за един ден.  то зъби няма да му останат на човек от дъвчене. Задачите и материалът, който се дава на децата на тази крехка възраст е твърде голяма и жилава хапка за тях, затова трябва някой възрастен да им го сдъвче и да им го сложи в човките, ако иска пиленцета да оцелеят. Иначе може и направо пържолата да сервираме на бебе с два зъба.
На всичко отгоре, най-субективно ми прави впечатление, че днес все повече деца имат много слаби знания за света, защото на практика те не познават бита - за тях млякото идва от магазина, а не го дава кравата. В това отношение децата от село са напред с материала, защото те щат-нещат, участват във всички стопански и домашни дейности на село. Те и съвсем физически минават през тях, затова и физически са по-координирани - нещо, което тук при всичките записваници на танци и спорт, няма как да се постигне. Движението дава смисъла.
Виж целия пост
# 23
Затова казвах в началото, че цялата история с мисленето, както и разказването, идва от вкъщи. Ако се говори за логиката на нещата, дори да не виждаш лично откъде идва млякото ще имаш навика да се запиташ и няма да мислиш, че идва от кутията в магазина.
Така едно дете на 8 веднъж ми разказва за единия дядо, втория, третия...Слушам го и го питам този третия дядо на кого е баща. Защото единия е на баща му, другия на майка му, а третия? Той първо каза, че просто също му е дядо и после като се разговорихме хубаво се разбра, че вероятно е баща на единия от двамата наистина дядовци, т.е. прадядо. Ето, има го и не знае какво е. Та може и някой да е на село или да има нещо пред очите и като не е свикнал да мисли за това кой откъде идва и кое откъде идва, да не знае и пак да не мисли за това. Просто е така и толкова.
Виж целия пост
# 24
Учи ги на различни неща.
Да мислят би трябвало да могат сами. Т.е. да си вадят изводите от всичко което преживяват и да опознават различни хора, структури и системата в която живеем. Училището и е огледало - схема, шеф, оценка, награда/постижение.  Би трябвал ода учи също и как влияе прилагането на @софт скилс@ , но май българското не учи на това.
Виж целия пост
# 25
Затова казвах в началото, че цялата история с мисленето, както и разказването, идва от вкъщи.


Подкрепям това мнение.Всичко започва от вкъщи.
Не може да се разчита само на институциите.
Виж целия пост
# 26
Скрит текст:
... имам предвид, че самата програма като уроци не стига по-напред от френската. Имах опасения основно по математика, защото българите се славим с добра школа, но с учудване видях, че и по математика материала е доста назад. Традиционно беше обратното. И сега не твърдя, че френският метод на изучаване на математика е по-добър, вероятно не е, защото българчетата пак са по-добри математици, ако съдим по резултатите от световни олимпиади и тн. Вероятно това е останало в математическите училища, наистина не знам, затова и питам.
..
В България е голяма ножицата - в някои МГ /не са много, 3-4 са/ се учи много усилено математика. Състезателите са от там.
В останалите училища децата масово от пети клас не хващат нищо. В края на този клас са я яко закъсали. Тук-там има по някое дете, което дължи нивото си на извънучилищна подготовка, обаче.
Вчера са върнали на малкия контролни върху първите уроци на обикновени дроби - ми само две деца имат отлични оценки /при това 5,5 и 5,75/ и това - в началото на учебната година, когато материалът още не се е натрупал. Работя с детето - всеки ден за математиката отделям по 10 минути поне, да обясня отново урока /както писах - всеки ден са с нов/ и лично да проверя домашното, за да видя дали и какво не е схванало. Снощи сам ме помоли да му го обясня. Ако не отделях и той щеше да е в кюпа със сигурност.
Програмата ни не се интересува изобщо от целите на образованието. А те са постигане на едно що-годе средно ниво на овладяване на материала от масата. Ако не се изпитва тестово със заграждане на готови отговорчета и не се позволява съвсем официално да се преписва и подсказва по контролни и изпити, тогава щеше да лъсне голата истина какво ниво тази маса е достигнала. А то никак не е завидно.
В случая изобщо не са интересни постиженията на единиците деца - те са плод на усилена извънучилищна подготовка. Мерило за една образователна система е нивото на масата. И то такова, каквото е постигнато без извънучилищната подготовка на родителите и курсовете и уроците. Но ние не смеем да направим обективно общо измерване. От страх. Който хич не е неоснователен.

Цитат
Имах опасения основно по математика, защото българите се славим с добра школа, но с учудване видях, че и по математика материала е доста назад.
Какво имаш предвид с това, че материалът бил доста назад? В смисъл като сравниш програмите, бългаска и френска, за даден клас, излиза, че по едната система е взет повече материал?
Питам, т.к. не съм запозната с френската система изобщо. Как е устроено там обучението по математика? В смисъл - как е обяснено - нов урок се взема и после упражняват ли отделно? Как се получава там?
Много би било полезно да се снима страница с урок по математика, с упражнителните задачи. Ако имаш такава възможност, ще съм много благодарна.
...
ТежкО на държава, която оставя образованието, включващо И възпитание, И мислене, само на родителите. За тях е ясно, че не се предполага да са специалисти. Родител може да стане всеки. Докато учител - не. Макар че относно последното у нас пак не е така.
В добрите образователни системи отговорността е поделена и се поема в съществената си част точно от училището. То затова и съществува. Ако ли не изпълнява тази си функция - от него просто няма смисъл в този му вид. Освен да се ползва, както е по много места у нас, като безплатна дневна забавачница.
Виж целия пост
# 27
Честно да ти кажа, дори съм благодарна на системата, че все още оставя повечето неща, които си описала, в ръцете на родителите. Така поне има шанс за повече деца да се откъснат от нивото на четворката. Като родител не искам системата да ми обяснява колко е загрижена за децата ми и затова иска да прекарват цялото смислено време през светлата част на денонощието в нея, "за да не скитат по улиците".
Това, което е описала Бандерата е точно дресировка като при мишките - стимул-реакция, стумул-реакция-наказание, стимул-реакция-награда. За да станат децата удобни за логаритмуване. Мислене - стига им толкоз - стимул-реакция.
Виж целия пост
# 28

...
ТежкО на държава, която оставя образованието, включващо И възпитание, И мислене, само на родителите. За тях е ясно, че не се предполага да са специалисти. Родител може да стане всеки. Докато учител - не. Макар че относно последното у нас пак не е така.
на всякъде е така.

кои са добрите според теб?
Виж целия пост
# 29
...
Това, което е описала Бандерата е точно дресировка като при мишките - стимул-реакция, стумул-реакция-наказание, стимул-реакция-награда. За да станат децата удобни за логаритмуване. Мислене - стига им толкоз - стимул-реакция.

Да.
Аз познавам човек,  пълен отличник от у/ще и уни . Без майтап. Като винаги си е учил уроците и почти не се е занимавал с друго . Много е свестен. Но каквото и да направи, ако не получи външна оценка за него той не може да си го оцени сам и одобри. т.е. В службата ако не го похвалят или не го споменат при свършена работа ... се започва с лутане какво не е наред. В живота колкото и да има все гледа другите и винаги трябва да има външен критерий за постиженията. Т.е. това с оценките може да се прилага, когато първо децата са научени да мислят, оценяват и преценяват добре. Както и на самооценка и самоопределяне.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия