И нашата среща завърши - има няма, почти работен ден откарахме. И както се сещате времето пак не ни стигна, та си доприказвахме на тротоара пред заведението. Е то на изпроводяк е най-сладко 
Заформи се голяма и шумна компания, с чуждестранно участие
Започвам по часовниковата стрелка: ЯЖКА, АЙША, ДИДИА, ЛУСИ, ШПУНЦИ, СВЕТЪЛЧО, МАРИНА, МАЯ, ЗДРАВКА, ЕМА ( сватята ) и ФЛО. ДЕБОРАНА мина и замина като вихрушка, но всички й се зарадвахме-и тези, които вече сме я виждали, и тези които сега я видяха за пръв път. Всеобщо мнение е, че Деборана най-добре се римува със Сладурана! Намерила си е заслуженото място в нашите сърца 
На неуморната преводачка Здравчето, специално благодаря Сватята ми е очарована, във всеки един момент знаеше какво се говори на масата и й беше много приятно и интересно.
ЛУСИ както обикновено ни донесе нещо за душата-много вкусни сладки и соленки. Луска, пак да направиш и да ни донесеш
Обади ни се ТУТИ. Каза да ви предам, че много се е затъжила за нас и много ни обича. Чувствата ни са взаимни, миличка.
Вчера разбрах, че Нанси е спечелила специална награда за написано от нея есе. Знаете, че Тути е скромен човек и колкото и да се радва и гордее с постижението на внучката си, едва ли би се похвалила. Много искрено я помолих да ми позволи да сложа тук есето, за да видите и вие какви талантливи деца имаме. Благодаря ти Тути, че ми разреши
Спирам до тук, следващите да продължат
Дописвам, защото съм чешматка.
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ ВИКТОРИИ В КОМПАНИЯТА!
Виж целия пост
Заформи се голяма и шумна компания, с чуждестранно участие
Започвам по часовниковата стрелка: ЯЖКА, АЙША, ДИДИА, ЛУСИ, ШПУНЦИ, СВЕТЪЛЧО, МАРИНА, МАЯ, ЗДРАВКА, ЕМА ( сватята ) и ФЛО. ДЕБОРАНА мина и замина като вихрушка, но всички й се зарадвахме-и тези, които вече сме я виждали, и тези които сега я видяха за пръв път. Всеобщо мнение е, че Деборана най-добре се римува със Сладурана!
Намерила си е заслуженото място в нашите сърца На неуморната преводачка Здравчето, специално благодаря
Сватята ми е очарована, във всеки един момент знаеше какво се говори на масата и й беше много приятно и интересно.ЛУСИ както обикновено ни донесе нещо за душата-много вкусни сладки и соленки. Луска, пак да направиш и да ни донесеш
Обади ни се ТУТИ. Каза да ви предам, че много се е затъжила за нас и много ни обича. Чувствата ни са взаимни, миличка.
Вчера разбрах, че Нанси е спечелила специална награда за написано от нея есе. Знаете, че Тути е скромен човек и колкото и да се радва и гордее с постижението на внучката си, едва ли би се похвалила. Много искрено я помолих да ми позволи да сложа тук есето, за да видите и вие какви талантливи деца имаме. Благодаря ти Тути, че ми разреши
Скрит текст:
Приятно четене.Ето и самото есе:
„Отворих книгата на 84 страница и…”
Бягство от реалността
(есе)
Отворих книгата на 84 страница и от там изскочи Тя. Протегна ръка в тъмното, за да се увери,че няма да се блъсне в някой предмет и застана в ъгъла на стаята. Опитах се да различа силуета й тъй като настолната лампа не хвърляше светлина в тази част на стаята. Срещнах погледа й, две блещукащи очи, които се бяха вперили в мен и очакваха нетърпеливо да разберат какво действие ще предприема.
Познавах я. Все пак препрочитах тази книга за пореден път, за да се уверя, че като неин автор съм се справила добре. Все още не беше завършена. Държах я на шкафчето си до леглото и в дъждовните нощи,под звънливия глас на капките, добавях по още една страница. И така отново стигнах до тази 84 страница. Плашеше ме. Знаех какво ще се случи, защото аз бях писала онези редове,но не предполагах, че моята героиня някога ще поиска да се приюти в реалността…
84 страница беше пътуване, в което Тя съвсем смело ме завлече. Държеше ме за ръка, беше истинска. Умът ми не разбираше какво се случва. Той само наблюдаваше как момичето ме водеше през тъмните стаи докато не стигнахме до двора на къщата. Имах странното усещане, че сънувам,но знаех,че съм будна в същото време. Тези разсъждения ме объркаха и всяха смут в мозъка ми, зави ми се свят и последното,което помня е прегръдката на тревата под мен, която ме погълна в недрата на земята.
Отворих очи и над мен стоеше Тя,отново взираща се в мен в тъмното. Милваше лицето ми с копринено нежните си ръце. Погледнах я въпросително, не осъзнавах какво става, това не се случваше в книгата…
Тогава Тя заговори и чувах думите й като шепот, носещ се по вятъра:
-Не се плаши. Няма да те нараня, а напротив, аз съм тук, за да ти помогна. Мога да прочета мислите ти, знам, че действието в момента не се развива така, както ти го написа. Но повярвай ми, имаш нужда от моята помощ. Спомни си първата страница от книгата, когато ме създаде. Аз съм твоето друго Аз, всъщност подобреното ти Аз, идеализираният образ, в който искаш да се превърнеш. В момента аз не съществувам в реалния свят, не аз съм героинята, която излезе от 84 страница, а ти си тази, която влезе в собствената си книга. Намираме се в главата ти. Тук сме затворени и двете. Усещам същите емоции, които изпитваш и ти. Чувам същите гласове, живея с теб и всеки ден ти нашепвам идеи за следващата страница. Всеки ден ти помагам, когато се наложи да вземеш трудно решение, аз съм също онази твоя интуиция, в която ти толкова вярваш. Виждаш ли, няма нужда да се боиш от мен.
Бях втрещена от това, което чух,попитах я:
-Но защо искаш да ми помогнеш? Какво ми има?
Отново гласът й стигаше до мен като ехо:
-Чувам мислите ти-знам, че се обвиняваш. Знам, че се мразиш, не минава и ден без да си кажеш,че си затворник в това тяло. Не разбираш какво се случва, усещаш,че не си създадена за този свят, но всеки път щом споделиш това свое твърдение с някого, ти биваш отхвърлена и наранена, наречена луда. Виждам, че оптимизмът и желанието за живот те напускат. Вкопчила си се в тази книга и изграждаш избавлението си чрез моя образ. В 84 страница героинята, тоест аз и в същото време ти, умира. Мислеше да напишеш края, да затвориш и оставиш книгата с 85 страници, а след това да отнемеш и своя живот, там в реалността.
Няма да ти позволя да го направиш. Аз съм твоята творческа същност, онази, която държи нощем ръката ти и пише заедно с теб новото приключение. Аз съм и онази художничка, която избира цветовете за палитрата ти и прави дръзките щрихи с четката върху платното. Аз съм усмихната личност, която говори всеки ден с хората, съветвам ги. Аз съм любознателна,нетърпелива за непознатото, ентусиазирана, честна, отговорна. Но не забравяй, такава ме създаде ти, така че моята личност живее в твоята, следователно ти си такава, ти си писателката,художничката, усмихнатата приятелка, психоложката… Да, ти си различна, но това не трябва да те плаши, а напротив, да те вдъхновява да излееш своята емоция върху хартията, за да помогнеш на другите хора да разберат твоя свят. Бъди промяната. Живей!
Събудих се. Лежах на леглото си, книгата беше захлупила лицето ми, отворена на 84 страница. Ентусиазъм, палитра, усмивка, емоция, психология, промяна, вдъхновение, живот… Тези думи кънтяха в главата ми. Грабнах писалката и нахвърлих всеки бегъл спомен от разговора ми с Нея, по-скоро с Мен.
84 страница не беше краят. Тя ме тласна към новото начало. Вече бях убедена,че не съм луда, не съм шизофреничка, не страдам от липса на внимание или всяка друга диагноза, която лекарите ми поставяха. Аз съм друга, може би не създадена да угаждам и да се вписвам в този свят, а да го променям, да покажа своя, различния.
Затворих книгата. Погледнах през прозореца. Заслушах се в нежния танц на дъжда. Клепачите ми бавно спуснаха завеса пред очите ми и отново потънах в мрака.
Изгубих се…
Следва продължение
Това е Hug
„Отворих книгата на 84 страница и…”
Бягство от реалността
(есе)
Отворих книгата на 84 страница и от там изскочи Тя. Протегна ръка в тъмното, за да се увери,че няма да се блъсне в някой предмет и застана в ъгъла на стаята. Опитах се да различа силуета й тъй като настолната лампа не хвърляше светлина в тази част на стаята. Срещнах погледа й, две блещукащи очи, които се бяха вперили в мен и очакваха нетърпеливо да разберат какво действие ще предприема.
Познавах я. Все пак препрочитах тази книга за пореден път, за да се уверя, че като неин автор съм се справила добре. Все още не беше завършена. Държах я на шкафчето си до леглото и в дъждовните нощи,под звънливия глас на капките, добавях по още една страница. И така отново стигнах до тази 84 страница. Плашеше ме. Знаех какво ще се случи, защото аз бях писала онези редове,но не предполагах, че моята героиня някога ще поиска да се приюти в реалността…
84 страница беше пътуване, в което Тя съвсем смело ме завлече. Държеше ме за ръка, беше истинска. Умът ми не разбираше какво се случва. Той само наблюдаваше как момичето ме водеше през тъмните стаи докато не стигнахме до двора на къщата. Имах странното усещане, че сънувам,но знаех,че съм будна в същото време. Тези разсъждения ме объркаха и всяха смут в мозъка ми, зави ми се свят и последното,което помня е прегръдката на тревата под мен, която ме погълна в недрата на земята.
Отворих очи и над мен стоеше Тя,отново взираща се в мен в тъмното. Милваше лицето ми с копринено нежните си ръце. Погледнах я въпросително, не осъзнавах какво става, това не се случваше в книгата…
Тогава Тя заговори и чувах думите й като шепот, носещ се по вятъра:
-Не се плаши. Няма да те нараня, а напротив, аз съм тук, за да ти помогна. Мога да прочета мислите ти, знам, че действието в момента не се развива така, както ти го написа. Но повярвай ми, имаш нужда от моята помощ. Спомни си първата страница от книгата, когато ме създаде. Аз съм твоето друго Аз, всъщност подобреното ти Аз, идеализираният образ, в който искаш да се превърнеш. В момента аз не съществувам в реалния свят, не аз съм героинята, която излезе от 84 страница, а ти си тази, която влезе в собствената си книга. Намираме се в главата ти. Тук сме затворени и двете. Усещам същите емоции, които изпитваш и ти. Чувам същите гласове, живея с теб и всеки ден ти нашепвам идеи за следващата страница. Всеки ден ти помагам, когато се наложи да вземеш трудно решение, аз съм също онази твоя интуиция, в която ти толкова вярваш. Виждаш ли, няма нужда да се боиш от мен.
Бях втрещена от това, което чух,попитах я:
-Но защо искаш да ми помогнеш? Какво ми има?
Отново гласът й стигаше до мен като ехо:
-Чувам мислите ти-знам, че се обвиняваш. Знам, че се мразиш, не минава и ден без да си кажеш,че си затворник в това тяло. Не разбираш какво се случва, усещаш,че не си създадена за този свят, но всеки път щом споделиш това свое твърдение с някого, ти биваш отхвърлена и наранена, наречена луда. Виждам, че оптимизмът и желанието за живот те напускат. Вкопчила си се в тази книга и изграждаш избавлението си чрез моя образ. В 84 страница героинята, тоест аз и в същото време ти, умира. Мислеше да напишеш края, да затвориш и оставиш книгата с 85 страници, а след това да отнемеш и своя живот, там в реалността.
Няма да ти позволя да го направиш. Аз съм твоята творческа същност, онази, която държи нощем ръката ти и пише заедно с теб новото приключение. Аз съм и онази художничка, която избира цветовете за палитрата ти и прави дръзките щрихи с четката върху платното. Аз съм усмихната личност, която говори всеки ден с хората, съветвам ги. Аз съм любознателна,нетърпелива за непознатото, ентусиазирана, честна, отговорна. Но не забравяй, такава ме създаде ти, така че моята личност живее в твоята, следователно ти си такава, ти си писателката,художничката, усмихнатата приятелка, психоложката… Да, ти си различна, но това не трябва да те плаши, а напротив, да те вдъхновява да излееш своята емоция върху хартията, за да помогнеш на другите хора да разберат твоя свят. Бъди промяната. Живей!
Събудих се. Лежах на леглото си, книгата беше захлупила лицето ми, отворена на 84 страница. Ентусиазъм, палитра, усмивка, емоция, психология, промяна, вдъхновение, живот… Тези думи кънтяха в главата ми. Грабнах писалката и нахвърлих всеки бегъл спомен от разговора ми с Нея, по-скоро с Мен.
84 страница не беше краят. Тя ме тласна към новото начало. Вече бях убедена,че не съм луда, не съм шизофреничка, не страдам от липса на внимание или всяка друга диагноза, която лекарите ми поставяха. Аз съм друга, може би не създадена да угаждам и да се вписвам в този свят, а да го променям, да покажа своя, различния.
Затворих книгата. Погледнах през прозореца. Заслушах се в нежния танц на дъжда. Клепачите ми бавно спуснаха завеса пред очите ми и отново потънах в мрака.
Изгубих се…
Следва продължение
Това е Hug
Спирам до тук, следващите да продължат
Дописвам, защото съм чешматка.
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ ВИКТОРИИ В КОМПАНИЯТА!
Устоях обаче.
И в София и във Варна и в Кубрат.
, ще дописвам.