Добро утро и от мен!
Днес си поспах повечко, но гледам, че все още няма кафе. И понеже чак сега пия кафе предлагам и на вас:
И аз съм щастлива, че намерих мястото си сред вас в пространството на Бг мама
КГБ = Клуб на Готините Баби - 183.
- Публикувана: 31 окт. 2017, 15:31 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2017, 11:41 ч.
# 450
12 ноем. 2017, 09:27 ч.
Добро утро и от мен!
Днес си поспах повечко, но гледам, че все още няма кафе. И понеже чак сега пия кафе предлагам и на вас:
И аз съм щастлива, че намерих мястото си сред вас в пространството на Бг мама
Виж целия пост
Добро утро и от мен!
Днес си поспах повечко, но гледам, че все още няма кафе. И понеже чак сега пия кафе предлагам и на вас:
И аз съм щастлива, че намерих мястото си сред вас в пространството на Бг мама
# 451
12 ноем. 2017, 09:28 ч.
Добро утро !
От мен кафето .Замириса ли ви?
Честита да БГ МАМА. И аз си сърфирах из нея повече стоях в почивка на планина и други по интереси и на балкончето при вас.. Но после скокнах долу .И бум от приятелства ,които вече са много ценни за мен.
Да ви е слънчево и лежерно днес. Поне при нас е разкошен ден. Да видя дали ще се вържат на желанието ми за разходка.
Поздрав на всички!
Виж целия пост
От мен кафето .Замириса ли ви?
Честита да БГ МАМА. И аз си сърфирах из нея повече стоях в почивка на планина и други по интереси и на балкончето при вас.. Но после скокнах долу .И бум от приятелства ,които вече са много ценни за мен.
Да ви е слънчево и лежерно днес. Поне при нас е разкошен ден. Да видя дали ще се вържат на желанието ми за разходка.
Поздрав на всички!
# 452
12 ноем. 2017, 09:53 ч.
Добро утро красавици! Наспахте ли се?
Станах преди малко-гаджето на работа, а сватята още спи. Да ви нагледам, че после ще яхвам метлата. Днес съм запланувала да сваря сладко от круши, че ми се събраха и няма да можем да ги хапнем, а не ми се иска да изхвърлям. Колкото и да не исках да се разправям с дюли, ще се наложи, защото вие не ми сложихте почти никакво рамо.
Надявах се да ги раздам всичките и дюля да не остане. Е, сега ще направя малко сладко и малко желе, но за желето ми трябват ябълки, та ще трябва да се разходя и до магазина. А вие слагате ли ябълки в желето? Става по-леко и на мен така ми харесва повече. На 2 кг дюли слагам 1 кг. по-кисели ябълки.
Не знам прочетохте ли есето на Нанси, но аз го четох два пъти. Прочетох го, изчаках малко и пак го прочетох. Както дегустаторите отпиват от виното. Радвам се на това талантливо момиче! Даже се гордея с него! 
Ей, знае ли човек какво чудо отглежда!!! ТУТИ, поздрави Нанси и й предай моето възхищение! 
Момичета, желая ви спорен ден, но и не се престаравайте много, много.
Виж целия пост
Станах преди малко-гаджето на работа, а сватята още спи. Да ви нагледам, че после ще яхвам метлата. Днес съм запланувала да сваря сладко от круши, че ми се събраха и няма да можем да ги хапнем, а не ми се иска да изхвърлям. Колкото и да не исках да се разправям с дюли, ще се наложи, защото вие не ми сложихте почти никакво рамо.
Надявах се да ги раздам всичките и дюля да не остане. Е, сега ще направя малко сладко и малко желе, но за желето ми трябват ябълки, та ще трябва да се разходя и до магазина. А вие слагате ли ябълки в желето? Става по-леко и на мен така ми харесва повече. На 2 кг дюли слагам 1 кг. по-кисели ябълки.Не знам прочетохте ли есето на Нанси, но аз го четох два пъти. Прочетох го, изчаках малко и пак го прочетох. Както дегустаторите отпиват от виното. Радвам се на това талантливо момиче
! Даже се гордея с него! Ей, знае ли човек какво чудо отглежда!!! ТУТИ, поздрави Нанси и й предай моето възхищение! Момичета, желая ви спорен ден, но и не се престаравайте много, много.
# 453
12 ноем. 2017, 10:59 ч.
Фло, аз искам няколко дюли, ако може.
Ама кога да стане вземането?
Виж целия пост
Ама кога да стане вземането?
# 454
12 ноем. 2017, 11:54 ч.
Привет момичета
ДА НИ Е ЧЕСТИТ ПРАЗНИКА НА БГ МАМА
Благодарение на нея аз ви намерих и
не съжалявам за това
Фло, караш ме да се изчервявам.
А с това Нанси ти благодари за хубавите думи,
и оценката, за есето.
Ако още не е късно предлагам ти рецептата
на Креми Генчева, която е много лесна и мързелива.
Водата ми не е много като количество при варенето,
преди пасиране, но ако искаш да се направиш и желе
след "изчистването" на дюлите, прецени количеството
на око / най-точната мярка в кулинарията...../
Аз вместо мед слагам захар, а вместо пектин / че нямах /
сложих 1 с.л. от фикса за сладка на д-р Йоткер.
Не съм го варила на котлон след пасирането, а в тавичка и
във фурната до сгъстяване по желание.
Ползвам го за козуначените рула и за един много
вкусен сладкиш.
Сладкото от круши също приготвям в тава във фурната.
http://www.mycookerycollection.com/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B … 1%8E%D0%BB%D0%B8/
и още една, ако ти се занимава повечко на Ванката Пейчев
https://ipeychev9.blogspot.bg/2014/07/blog-post_30.html
спорен и слънчев да е денят ви
Виж целия пост
ДА НИ Е ЧЕСТИТ ПРАЗНИКА НА БГ МАМА
Благодарение на нея аз ви намерих и
не съжалявам за това
Фло, караш ме да се изчервявам.
А с това Нанси ти благодари за хубавите думи,
и оценката, за есето.
Ако още не е късно предлагам ти рецептата
на Креми Генчева, която е много лесна и мързелива.
Водата ми не е много като количество при варенето,
преди пасиране, но ако искаш да се направиш и желе
след "изчистването" на дюлите, прецени количеството
на око / най-точната мярка в кулинарията...../
Аз вместо мед слагам захар, а вместо пектин / че нямах /
сложих 1 с.л. от фикса за сладка на д-р Йоткер.
Не съм го варила на котлон след пасирането, а в тавичка и
във фурната до сгъстяване по желание.
Ползвам го за козуначените рула и за един много
вкусен сладкиш.
Сладкото от круши също приготвям в тава във фурната.
http://www.mycookerycollection.com/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B … 1%8E%D0%BB%D0%B8/
и още една, ако ти се занимава повечко на Ванката Пейчев
https://ipeychev9.blogspot.bg/2014/07/blog-post_30.html
спорен и слънчев да е денят ви
# 455
12 ноем. 2017, 11:56 ч.
С малко закъснение,но от сърце желая на всички малки Виктории да порастнат здрави и щастливи, да са истински победителки, като името си.
На новата дружка Ками добре дошла
Хубава неделя на всички
Не видях никъде есе на Нанси
Виж целия пост
На новата дружка Ками добре дошла
Хубава неделя на всички
Не видях никъде есе на Нанси
# 456
12 ноем. 2017, 12:48 ч.
Прочетох есето на Нанси и аз два пъти и онемях- космическо е .Това е промяна ,това е новиятживот ..Брависимо на Нанси.!!!!
Тути ,имате един самороден диамант!!!!
Виж целия пост
Тути ,имате един самороден диамант!!!!
# 457
12 ноем. 2017, 14:47 ч.
Казвам ви Привет от къщата си! Снощи след купона отидох у щерката и изкарах там до преди малко. А щях да си тръгна рано сутринта. И си направих многооо дълга разходка и съм освежена! 
Първо да кажа и добре дошла на Ками! Да се явява редовно в изповедалнята, ще ни бъде драго!
Второ и не по-малко по важност - Здраве и за внучките на Пипи и Алфея по повод вчерашния им празник!
Трето - също много важно! Специални, ама много специални поздрави за талантливата есеистка и художничка Нанси! Мило момиче, дерзай, пожелавам никога да не пресъхва вдъхновението ти!
Със здраве!
Виж целия пост
Казвам ви Привет от къщата си! Снощи след купона отидох у щерката и изкарах там до преди малко. А щях да си тръгна рано сутринта.
И си направих многооо дълга разходка и съм освежена! Първо да кажа и добре дошла на Ками! Да се явява редовно в изповедалнята, ще ни бъде драго!
Второ и не по-малко по важност - Здраве и за внучките на Пипи и Алфея по повод вчерашния им празник!
Трето - също много важно! Специални, ама много специални поздрави за талантливата есеистка и художничка Нанси! Мило момиче, дерзай, пожелавам никога да не пресъхва вдъхновението ти!
Със здраве!
# 458
12 ноем. 2017, 14:56 ч.
Следобеден привет!
ТУТИиии, жалко, че избързах. Нямам повече дюли, а до година здраве и живот ( и дано има дюли ), дали ще запомня...Е неизчерпаем източник на рецепти си. И аз ще поискам да бъда една от твоите лами 
Нанси ме зарадва освен с есето си и с прекрасните маргарити. Благодаря ти мило момиче! Подразбрах, че догодина си решила да кандидатстваш в София. Нали знаеш, че в КГБ-то няма скрито и покрито-всичко се знае 
. Не се и съмнявам, че ще се срещаме на сбирките ни. Като не може баба, ще ни навестява внучката
АЙША, дюлите ти те чакат. Добре дошла си! Ще ти пратя хабер по гълъб
Колега ИВЛИН,
КАРИ, ето го есето.
МАРИНКА, а четвърто??? Също много важно... Искам си стихотворението
Хайде и от мен със здраве. Харесвам си го това пожелание. Докато я имаше мама, тя ми го казваше...Сега аз го казвам на децата си...
ПП дописвам. Хей, Красива Бела, що не се пресрамиш и не скочиш при нас? Я ни виж колко сме ГОТИНИ. Вярвам, че ни познаваш вече. Хайде да се запознаем. Как ми харесва това Красива Бела!
Виж целия пост
ТУТИиии, жалко, че избързах. Нямам повече дюли, а до година здраве и живот ( и дано има дюли ), дали ще запомня...Е неизчерпаем източник на рецепти си
. И аз ще поискам да бъда една от твоите лами Нанси ме зарадва освен с есето си и с прекрасните маргарити. Благодаря ти мило момиче! Подразбрах, че догодина си решила да кандидатстваш в София. Нали знаеш, че в КГБ-то няма скрито и покрито-всичко се знае . Не се и съмнявам, че ще се срещаме на сбирките ни. Като не може баба, ще ни навестява внучката АЙША, дюлите ти те чакат. Добре дошла си!
Ще ти пратя хабер по гълъб Колега ИВЛИН,
КАРИ
, ето го есето. Скрит текст:
„Отворих книгата на 84 страница и…”
Бягство от реалността
(есе)
Отворих книгата на 84 страница и от там изскочи Тя. Протегна ръка в тъмното, за да се увери,че няма да се блъсне в някой предмет и застана в ъгъла на стаята. Опитах се да различа силуета й тъй като настолната лампа не хвърляше светлина в тази част на стаята. Срещнах погледа й, две блещукащи очи, които се бяха вперили в мен и очакваха нетърпеливо да разберат какво действие ще предприема.
Познавах я. Все пак препрочитах тази книга за пореден път, за да се уверя, че като неин автор съм се справила добре. Все още не беше завършена. Държах я на шкафчето си до леглото и в дъждовните нощи,под звънливия глас на капките, добавях по още една страница. И така отново стигнах до тази 84 страница. Плашеше ме. Знаех какво ще се случи, защото аз бях писала онези редове,но не предполагах, че моята героиня някога ще поиска да се приюти в реалността…
84 страница беше пътуване, в което Тя съвсем смело ме завлече. Държеше ме за ръка, беше истинска. Умът ми не разбираше какво се случва. Той само наблюдаваше как момичето ме водеше през тъмните стаи докато не стигнахме до двора на къщата. Имах странното усещане, че сънувам,но знаех,че съм будна в същото време. Тези разсъждения ме объркаха и всяха смут в мозъка ми, зави ми се свят и последното,което помня е прегръдката на тревата под мен, която ме погълна в недрата на земята.
Отворих очи и над мен стоеше Тя,отново взираща се в мен в тъмното. Милваше лицето ми с копринено нежните си ръце. Погледнах я въпросително, не осъзнавах какво става, това не се случваше в книгата…
Тогава Тя заговори и чувах думите й като шепот, носещ се по вятъра:
-Не се плаши. Няма да те нараня, а напротив, аз съм тук, за да ти помогна. Мога да прочета мислите ти, знам, че действието в момента не се развива така, както ти го написа. Но повярвай ми, имаш нужда от моята помощ. Спомни си първата страница от книгата, когато ме създаде. Аз съм твоето друго Аз, всъщност подобреното ти Аз, идеализираният образ, в който искаш да се превърнеш. В момента аз не съществувам в реалния свят, не аз съм героинята, която излезе от 84 страница, а ти си тази, която влезе в собствената си книга. Намираме се в главата ти. Тук сме затворени и двете. Усещам същите емоции, които изпитваш и ти. Чувам същите гласове, живея с теб и всеки ден ти нашепвам идеи за следващата страница. Всеки ден ти помагам, когато се наложи да вземеш трудно решение, аз съм също онази твоя интуиция, в която ти толкова вярваш. Виждаш ли, няма нужда да се боиш от мен.
Бях втрещена от това, което чух,попитах я:
-Но защо искаш да ми помогнеш? Какво ми има?
Отново гласът й стигаше до мен като ехо:
-Чувам мислите ти-знам, че се обвиняваш. Знам, че се мразиш, не минава и ден без да си кажеш,че си затворник в това тяло. Не разбираш какво се случва, усещаш,че не си създадена за този свят, но всеки път щом споделиш това свое твърдение с някого, ти биваш отхвърлена и наранена, наречена луда. Виждам, че оптимизмът и желанието за живот те напускат. Вкопчила си се в тази книга и изграждаш избавлението си чрез моя образ. В 84 страница героинята, тоест аз и в същото време ти, умира. Мислеше да напишеш края, да затвориш и оставиш книгата с 85 страници, а след това да отнемеш и своя живот, там в реалността.
Няма да ти позволя да го направиш. Аз съм твоята творческа същност, онази, която държи нощем ръката ти и пише заедно с теб новото приключение. Аз съм и онази художничка, която избира цветовете за палитрата ти и прави дръзките щрихи с четката върху платното. Аз съм усмихната личност, която говори всеки ден с хората, съветвам ги. Аз съм любознателна,нетърпелива за непознатото, ентусиазирана, честна, отговорна. Но не забравяй, такава ме създаде ти, така че моята личност живее в твоята, следователно ти си такава, ти си писателката,художничката, усмихнатата приятелка, психоложката… Да, ти си различна, но това не трябва да те плаши, а напротив, да те вдъхновява да излееш своята емоция върху хартията, за да помогнеш на другите хора да разберат твоя свят. Бъди промяната. Живей!
Събудих се. Лежах на леглото си, книгата беше захлупила лицето ми, отворена на 84 страница. Ентусиазъм, палитра, усмивка, емоция, психология, промяна, вдъхновение, живот… Тези думи кънтяха в главата ми. Грабнах писалката и нахвърлих всеки бегъл спомен от разговора ми с Нея, по-скоро с Мен.
84 страница не беше краят. Тя ме тласна към новото начало. Вече бях убедена,че не съм луда, не съм шизофреничка, не страдам от липса на внимание или всяка друга диагноза, която лекарите ми поставяха. Аз съм друга, може би не създадена да угаждам и да се вписвам в този свят, а да го променям, да покажа своя, различния.
Затворих книгата. Погледнах през прозореца. Заслушах се в нежния танц на дъжда. Клепачите ми бавно спуснаха завеса пред очите ми и отново потънах в мрака.
Изгубих се…
Следва продължение
Това е Hug
...
Бягство от реалността
(есе)
Отворих книгата на 84 страница и от там изскочи Тя. Протегна ръка в тъмното, за да се увери,че няма да се блъсне в някой предмет и застана в ъгъла на стаята. Опитах се да различа силуета й тъй като настолната лампа не хвърляше светлина в тази част на стаята. Срещнах погледа й, две блещукащи очи, които се бяха вперили в мен и очакваха нетърпеливо да разберат какво действие ще предприема.
Познавах я. Все пак препрочитах тази книга за пореден път, за да се уверя, че като неин автор съм се справила добре. Все още не беше завършена. Държах я на шкафчето си до леглото и в дъждовните нощи,под звънливия глас на капките, добавях по още една страница. И така отново стигнах до тази 84 страница. Плашеше ме. Знаех какво ще се случи, защото аз бях писала онези редове,но не предполагах, че моята героиня някога ще поиска да се приюти в реалността…
84 страница беше пътуване, в което Тя съвсем смело ме завлече. Държеше ме за ръка, беше истинска. Умът ми не разбираше какво се случва. Той само наблюдаваше как момичето ме водеше през тъмните стаи докато не стигнахме до двора на къщата. Имах странното усещане, че сънувам,но знаех,че съм будна в същото време. Тези разсъждения ме объркаха и всяха смут в мозъка ми, зави ми се свят и последното,което помня е прегръдката на тревата под мен, която ме погълна в недрата на земята.
Отворих очи и над мен стоеше Тя,отново взираща се в мен в тъмното. Милваше лицето ми с копринено нежните си ръце. Погледнах я въпросително, не осъзнавах какво става, това не се случваше в книгата…
Тогава Тя заговори и чувах думите й като шепот, носещ се по вятъра:
-Не се плаши. Няма да те нараня, а напротив, аз съм тук, за да ти помогна. Мога да прочета мислите ти, знам, че действието в момента не се развива така, както ти го написа. Но повярвай ми, имаш нужда от моята помощ. Спомни си първата страница от книгата, когато ме създаде. Аз съм твоето друго Аз, всъщност подобреното ти Аз, идеализираният образ, в който искаш да се превърнеш. В момента аз не съществувам в реалния свят, не аз съм героинята, която излезе от 84 страница, а ти си тази, която влезе в собствената си книга. Намираме се в главата ти. Тук сме затворени и двете. Усещам същите емоции, които изпитваш и ти. Чувам същите гласове, живея с теб и всеки ден ти нашепвам идеи за следващата страница. Всеки ден ти помагам, когато се наложи да вземеш трудно решение, аз съм също онази твоя интуиция, в която ти толкова вярваш. Виждаш ли, няма нужда да се боиш от мен.
Бях втрещена от това, което чух,попитах я:
-Но защо искаш да ми помогнеш? Какво ми има?
Отново гласът й стигаше до мен като ехо:
-Чувам мислите ти-знам, че се обвиняваш. Знам, че се мразиш, не минава и ден без да си кажеш,че си затворник в това тяло. Не разбираш какво се случва, усещаш,че не си създадена за този свят, но всеки път щом споделиш това свое твърдение с някого, ти биваш отхвърлена и наранена, наречена луда. Виждам, че оптимизмът и желанието за живот те напускат. Вкопчила си се в тази книга и изграждаш избавлението си чрез моя образ. В 84 страница героинята, тоест аз и в същото време ти, умира. Мислеше да напишеш края, да затвориш и оставиш книгата с 85 страници, а след това да отнемеш и своя живот, там в реалността.
Няма да ти позволя да го направиш. Аз съм твоята творческа същност, онази, която държи нощем ръката ти и пише заедно с теб новото приключение. Аз съм и онази художничка, която избира цветовете за палитрата ти и прави дръзките щрихи с четката върху платното. Аз съм усмихната личност, която говори всеки ден с хората, съветвам ги. Аз съм любознателна,нетърпелива за непознатото, ентусиазирана, честна, отговорна. Но не забравяй, такава ме създаде ти, така че моята личност живее в твоята, следователно ти си такава, ти си писателката,художничката, усмихнатата приятелка, психоложката… Да, ти си различна, но това не трябва да те плаши, а напротив, да те вдъхновява да излееш своята емоция върху хартията, за да помогнеш на другите хора да разберат твоя свят. Бъди промяната. Живей!
Събудих се. Лежах на леглото си, книгата беше захлупила лицето ми, отворена на 84 страница. Ентусиазъм, палитра, усмивка, емоция, психология, промяна, вдъхновение, живот… Тези думи кънтяха в главата ми. Грабнах писалката и нахвърлих всеки бегъл спомен от разговора ми с Нея, по-скоро с Мен.
84 страница не беше краят. Тя ме тласна към новото начало. Вече бях убедена,че не съм луда, не съм шизофреничка, не страдам от липса на внимание или всяка друга диагноза, която лекарите ми поставяха. Аз съм друга, може би не създадена да угаждам и да се вписвам в този свят, а да го променям, да покажа своя, различния.
Затворих книгата. Погледнах през прозореца. Заслушах се в нежния танц на дъжда. Клепачите ми бавно спуснаха завеса пред очите ми и отново потънах в мрака.
Изгубих се…
Следва продължение
Това е Hug
...
МАРИНКА, а четвърто??? Също много важно... Искам си стихотворението
Хайде и от мен със здраве. Харесвам си го това пожелание. Докато я имаше мама, тя ми го казваше...Сега аз го казвам на децата си...
ПП дописвам. Хей, Красива Бела, що не се пресрамиш и не скочиш при нас? Я ни виж колко сме ГОТИНИ. Вярвам, че ни познаваш вече. Хайде да се запознаем. Как ми харесва това Красива Бела!
# 459
12 ноем. 2017, 15:34 ч.
Ех, как лети времето. Преди 7-8 години с нас на няколко срещи на Витоша беше и една малка сладуранка Нанси, днес вече същото това детенце се е превърнала в млада, умна и много талантлива девойка 
Мила Нанси, не само баба и мама , а и ние всички много се гордеем с теб.
Ивлин и Фло, благодаря ви за линка
Виж целия пост
Мила Нанси, не само баба и мама , а и ние всички много се гордеем с теб. Ивлин и Фло, благодаря ви за линка
# 460
12 ноем. 2017, 15:37 ч.
Цоп и аз да ви нагледам и да си призная, какви ги върша. Когато отивам само за един хляб до магазина, тогава се връщам с две торби.Така е и когато се наканя само да наготвя и да си почивам, а то тогава върша неща, дето и през ум не са ми минали.Правих фрикасе, останаха белтъците, гледах ги, гледах ги и хоп тръгнах да разбивам смес за целувки.И сега да си призная, как се направих на снежинка . Решавам да взема миксера да го командвам сама, изключвам, надигам и вместо да освободя копчето и да го изкарам, натискам до край и пущам да работи. Наплесках себе си и половината кухня. Спрях всичко, търках, преоблякох се и продължих с целуването.Голяма съм Беля, сама за себе си. 
Сега пък реване ще правя, че днес и поръчки изпълнявам. Кой- каквото му дойде на акъла и си дава поръчките.Два почивника са малко, затова работната седмица трябва да е само два дни.
Тути, поздрави и прегръдки за Нанси! Детето чудо е! Прекрасница!
Виж целия пост
. Решавам да взема миксера да го командвам сама, изключвам, надигам и вместо да освободя копчето и да го изкарам, натискам до край и пущам да работи. Наплесках себе си и половината кухня. Спрях всичко, търках, преоблякох се и продължих с целуването.Голяма съм Беля, сама за себе си. Сега пък реване ще правя, че днес и поръчки изпълнявам. Кой- каквото му дойде на акъла и си дава поръчките.Два почивника са малко, затова работната седмица трябва да е само два дни. Тути, поздрави и прегръдки за Нанси
! Детето чудо е! Прекрасница!
# 461
12 ноем. 2017, 16:10 ч.
Явявам се отново, по желание. За теб, Фло и за всички поетични души!
ДАМЯН ДАМЯНОВ
ЛЕКА НОЩ
Добър вечер,Обич!
Добър вечер!
Ах каква ти вечер..Нощ е вън!
Всичките нормални хора вече,
зная, карат втория си сън.
Сигурно и ти спиш,
и те галят двете чужди сънени ръце.
Не ревнувам, не тъжа, не жаля!
И аз милвам нечие лице.
Нечие, разбира се не твойто!
Кой, чие-това е вcе едно.
Важното е, че в нощта спокойна
аз съм пак със тебе, моя обич!
Мое слънце, моя скръбна Обич.
И на двете си очи крепя
на тавана тъмен
твоя образ, който не ми дава да заспя!
Нека да те милва, който иска.
Нека да те люби който ще!
Ти, далечна си ми дваж по-близка!
Аз без теб съм във самата теб!
Дим цигарен твоя лик рисува.
Пулсът в мен го врязва,като с нож.
Ако ти си будна - те целувам..
Ако си заспала... Лека нощ!
Фури, и аз като теб отивам на пазар за едно нещо, а се връщам с пълни торби. Е, те тоя номер съм се зарекла да не правя вече. Но, всеки път забравяяям. Нали съм бабе.
Виж целия пост
ДАМЯН ДАМЯНОВ
ЛЕКА НОЩ
Добър вечер,Обич!
Добър вечер!
Ах каква ти вечер..Нощ е вън!
Всичките нормални хора вече,
зная, карат втория си сън.
Сигурно и ти спиш,
и те галят двете чужди сънени ръце.
Не ревнувам, не тъжа, не жаля!
И аз милвам нечие лице.
Нечие, разбира се не твойто!
Кой, чие-това е вcе едно.
Важното е, че в нощта спокойна
аз съм пак със тебе, моя обич!
Мое слънце, моя скръбна Обич.
И на двете си очи крепя
на тавана тъмен
твоя образ, който не ми дава да заспя!
Нека да те милва, който иска.
Нека да те люби който ще!
Ти, далечна си ми дваж по-близка!
Аз без теб съм във самата теб!
Дим цигарен твоя лик рисува.
Пулсът в мен го врязва,като с нож.
Ако ти си будна - те целувам..
Ако си заспала... Лека нощ!
Фури, и аз като теб отивам на пазар за едно нещо, а се връщам с пълни торби. Е, те тоя номер съм се зарекла да не правя вече. Но, всеки път забравяяям. Нали съм бабе.
# 462
12 ноем. 2017, 16:19 ч.
И аз прочетох есето. Има талант девойката.
Маринке, прекрасно стихотворение! Скоро не бях чела нищо от Д. Дамянов.
Фури, случва се и на най-добрите домакини. Важното е, че ще има целувки и реване.
И аз имам патилА днес. Но аз съм си по принцип "добра " домакиня, та няма да ви изненадам. Сложих в йенската тенджера манджа, пъхнах я във фурната и излязох да мета листата по двора, после да преточа туршии в мазето. Да, ама вътре във фурната кипяло, кипяло! Като влязох, майко мила, лисичарник! Отворих целия прозорец да проветрявам, а "ароматът" се носеше из махалата. Отидох набързо до магазина на 30 м. от нас и една съседка каза, че й мирише сякаш някой готви. Така яко се бях умирисала от дима! Разказах й та стана смях в магазина.Все пак съм по-добре от една приятелка, която извадила гювеча с врялата манджа. Дъното му се било пукнало. Паднало и цялата манджа на пода! Като ми разказваше, аз се смеех, а на нея хич не й беше до смях.
И с едната разправия реших да помогна на кръста и изнесох килим и пътеки. Изтупах и изчетках с вода и препарат. После измих паркет и плочки. Утре може и до тоалетната да не мога да ида, не само чорапи да не мога да обуя, ама поне ще ми е чисто ( с изключение на леглото като се на......).
Сега съм изкъпана и по хавлия на компа, за да ви прочета и разкажа.
После ще постилам чергите.
Как се казваше препаратът за фурни, който купихте колективно? Моят е ИЗИ. Отивам да търкам фурната, че е гнусот от изкипялото.
Виж целия пост
Маринке, прекрасно стихотворение! Скоро не бях чела нищо от Д. Дамянов.
Фури, случва се и на най-добрите домакини. Важното е, че ще има целувки и реване.
И аз имам патилА днес. Но аз съм си по принцип "добра " домакиня, та няма да ви изненадам. Сложих в йенската тенджера манджа, пъхнах я във фурната и излязох да мета листата по двора, после да преточа туршии в мазето. Да, ама вътре във фурната кипяло, кипяло! Като влязох, майко мила, лисичарник! Отворих целия прозорец да проветрявам, а "ароматът" се носеше из махалата. Отидох набързо до магазина на 30 м. от нас и една съседка каза, че й мирише сякаш някой готви. Така яко се бях умирисала от дима! Разказах й та стана смях в магазина.Все пак съм по-добре от една приятелка, която извадила гювеча с врялата манджа. Дъното му се било пукнало. Паднало и цялата манджа на пода! Като ми разказваше, аз се смеех, а на нея хич не й беше до смях.
И с едната разправия реших да помогна на кръста и изнесох килим и пътеки. Изтупах и изчетках с вода и препарат. После измих паркет и плочки. Утре може и до тоалетната да не мога да ида, не само чорапи да не мога да обуя, ама поне ще ми е чисто ( с изключение на леглото като се на......).
Сега съм изкъпана и по хавлия на компа, за да ви прочета и разкажа.
После ще постилам чергите.
Как се казваше препаратът за фурни, който купихте колективно? Моят е ИЗИ. Отивам да търкам фурната, че е гнусот от изкипялото.
# 463
12 ноем. 2017, 16:26 ч.
Фло
След такава покана не мога да не отговоря!
Вярно, че отдавна ви чета и ми харесвате дори мислех
вчера да мина през Дядото!
За Брезник - любимо градче, имам вила наблизо и мога много да разказвам.
Времето вероятно е било недостатъчно, защото не би пропуснала да покажеш
на дамите Трън, ждрелото и скалния манистир "Св.Петка", но то не може всичко,
нека да има и за следващия път!
Направих първата стъпка след поканата ти, а за членския внос .......
Виж целия пост
След такава покана не мога да не отговоря!
Вярно, че отдавна ви чета и ми харесвате дори мислех
вчера да мина през Дядото!
За Брезник - любимо градче, имам вила наблизо и мога много да разказвам.
Времето вероятно е било недостатъчно, защото не би пропуснала да покажеш
на дамите Трън, ждрелото и скалния манистир "Св.Петка", но то не може всичко,
нека да има и за следващия път!
Направих първата стъпка след поканата ти, а за членския внос .......
# 464
12 ноем. 2017, 16:53 ч.
Добре дошла на Красивата Белла! Познато име от форума! Радвам се младото присъствие в нашата къщичка! Щеще да бъде супер, ако беше е появила и ти. Дядото съвсем щеше да се шашне.
В околностите на Брезник не сме се разхождали, само до близката горичка стигнахме. Но, пък отдавна си го мечтаем този маршрут. Както се казва следващият път, може би. Че то по програма доста дестинации изостанаха.
Грети, почивай сега след толкова работа! А манджа пак ще сготвиш. Нали знаеш, че подобни неща се случват и най-добрите домакини. Онова с фурната, де. Прегръщам те!
А, и се сетих още нещо. Деборана наистина е сладурана! Много ми хареса вчера - любов от пръв поглед !
Хайде, чао отново!
Виж целия пост
Добре дошла на Красивата Белла! Познато име от форума! Радвам се младото присъствие в нашата къщичка! Щеще да бъде супер, ако беше е появила и ти. Дядото съвсем щеше да се шашне.
В околностите на Брезник не сме се разхождали, само до близката горичка стигнахме. Но, пък отдавна си го мечтаем този маршрут. Както се казва следващият път, може би. Че то по програма доста дестинации изостанаха.
Грети, почивай сега след толкова работа! А манджа пак ще сготвиш. Нали знаеш, че подобни неща се случват и най-добрите домакини. Онова с фурната, де.
Прегръщам те!А, и се сетих още нещо. Деборана наистина е сладурана! Много ми хареса вчера - любов от пръв поглед !
Хайде, чао отново!
Препоръчани теми