Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

  • 60 827
  • 687
# 255
Моите,по-,точно каката,щото бебо е още много малък,та,каката е точно обратното,много слуша при бабите.А и тя умира за тях,за мен почти никога не е плакала,а за бабите.... скъсва се от рев.Иска те да я изпикават,обличат....

Това е обикновено, защото това което е забранено при мама и тати, е позволено при баба и дядо. Аз лично съм против отглеждането на деца от баби. Да ходят през ваканциите и празници-да, но като малки, вместо на градина да са при баба си, съм против.
Виж целия пост
# 256
Моят не е отглеждан от бабите, но пак е привързан. Дори майка ми е прекарвала повече време с него, но няма привързаност към нея.
Аз гледам, че и дъщеря ми се кефи много на свекървата, макар че вече не дава забранени неща и се съобразява повече.
Нещо ги обладава. : D
Виж целия пост
# 257
Jlo точно затова и аз попитах, доста е далеч от темата отношенията с бабите и бройка деца.
Виж целия пост
# 258
Извинявам се за изместването,но многодетните мами са замрели нещо в темата ,та затова несъзнателно се разприказвах тук🤐.
Виж целия пост
# 259
Аз съм тук, въпреки че 4 броя не ги смятам за МНОГО. 😂
Виж целия пост
# 260
6 и нагоре са "много деца".

Това, което ме мотивира, е перспективата. Ако се мисли за годините на концентрирана грижа, всяка жена жали себе си, нормалните приказки "не ми се занимава с бебета". На никой не му се занимава, ама след 20 години ще имаш отраснали и по-вероятно хубави деца, при това повечко. Това ме мотивира - порасналите деца в бъдеще. Просто примерно аз си мисля как щеше да бъде да имаме още един брат или сестра.
Виж целия пост
# 261
Да и аз си мисля колко ще е хубаво като пораснат децата,създадат свое семейство и като дойдат на гости,ще ми е пълна къщата.Сега с две породени ми е малко трудно и на моменти се чудя сама на себе си,луда ли съм да искам още едно дете. На моменти нервите ми не издържат и крещя като луда,но....мисля че ще бъде забавно с още едно ...
Виж целия пост
# 262
Мотивират ме евентуалните 9 внуци и 27 правнуци:)
Виж целия пост
# 263
Изобщо не мисля за внуци, далеч са ми, хем имам пълнолетно дете. как ги измисляте тия... Simple Smile
Виж целия пост
# 264
А,то и аз не се знае ще доживея ли за внуци,като съм почти на 40,а имам малки деца,но....понякога си говорим с ММ.
Виж целия пост
# 265
Имам една приятелка, откак роди само за внуци и бабинство ми говори, откак бяхме 20 годишни - досадно е. Simple Smile Сега има голям вече син и само за тия внуци чака, не я разбирам, честно.
Виж целия пост
# 266
To и аз не мисля активно, разбира се, нито се вманиачавам, обаче е едно от хубавите неща в живота и няма какво да се лъже, че е добре да ни сполети. С раждането на деца задвижваш процеси далеч напред във времето.
Виж целия пост
# 267
Еее, разбира се, ама аз толкова надалеч просто не гледам.
Виж целия пост
# 268
И аз не мисля за внуци. Уча децата да следват мечтите си, да учат, да пътуват. Брака и децата няма да им избягат. Wink Родих последното си дете на 41, а баба ми и майка ми са станали баби на под 40. На мнение съм, че ако си заобиколен с млади хора, оставаш млад по-дълго. А и нали като родиш се подмладяваш със седем години, казват! 😋 Млади хора, които са в среда с по-възрастни се дрътват рано, най-вече емоционално, а от там и тялото старее! Аз съм щура и откачена и обичам да съм заобиколена от децата. Наистина е прекрасно, когато пораснат и можем да си говорим с часове, да им поискам съвет или услуга.
Приемам ролята си на майка като мисия. Смятам се за избрана да родя и отгледам точно тези деца; да ги даря с цялата си обич, грижа и закрила. Не харесвам подхода на някои родители към децата им, които казват "Аз направих това за теб, а ти си длъжен да направиш това и да ме уважаваш. Уважение не се получава насила, а се печели. Също така ние сме длъжни да се грижим за децата си, а те не са ни длъжни с нищо. Ако сме ги възпитали добре, ще ни обичат и уважават, но не са длъжни да го правят. Те ще са длъжни на своите деца, както и нашите родители са били на нас. Това е животът - кръговрат! Ако дадем обич - ще получим същото или дори повече.
Виж целия пост
# 269
Донякъде съм съгласна, но не съвсем. Разбира се, че насила не става, но елементарно уважение и отношение ни дължат, за всичко, което сме направили за тях през годините.

И аз не съм близка с родителите си, но от уважение се чувам с тях по празници и т.н. И да, смятам, че съм длъжна да го направя, защото са ми родители и вече са възрастни. Не, не си споделям нищо и не ми липсват разговорите с тях. Но все пак искам да знам, че са живи и здрави. По-добре радушни отношения отвреме - навреме, отколкото съвсем нищо. Наистина го правя от уважение и го смятам за по-добрия вариант, отколкото да не ги чуя хич.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия