Мнения от опитни многодетни родители

  • 8 582
  • 70
Здравейте!
  В момента имам дете на 2 годинки и ми предстои второ раждане съвсем скоро. Въпросът е, че мъжът ми е по-възрастен от мен и иска и трето дете, а лекарката също ни посъветва да не отлагаме в такъв случай (аз съм на 38 год). 
 Та заговорихме се, че живот и здраве след раждането да изчакаме 6 месеца и да пробваме.  Мъжът ми има голяма мечта за 3 деца, те са 4 и за него е някак съвсем нормално. Помощ имаме - имаме и баби, и пенсиониран дядо. Финансово се справяме, но пък с толкова деца е ясно, че аз няма да работя дълги години.
  Аз по принцип съм активен човек, спортувала съм много и се притеснявам да не се наложи да седя само вкъщи с 3 деца? Бихте ли ми казали наистина всичко, за което се сетите - плюсове и минуси за повече деца? Приятелка ми казва, че даже трябва да сменим колата с по-голяма, защото 3 деца не могат да се съберат в 3 столчета отзад? Знам, че е твърде рано да питам, но наистина след второто искам да имам яснота - приключвам ли с ражданията или да се готвя психически отново. Мерси!
Виж целия пост
# 1
Ами, при оптимално развитие на нещата, следващите 5-6-7 години ще сте по майчинство. Печка, пазар, пране, чистене, готвене, сополи, истерии и всички благини.
За един деен и социален човек си е страшна мъка.
Виж целия пост
# 2
Ами, при оптимално развитие на нещата, следващите 5-6-7 години ще сте по майчинство. Печка, пазар, пране, чистене, готвене, сополи, истерии и всички благини.
За един деен и социален човек си е страшна мъка.

Аз съм точно такава - социална и дейна. С детенцето ми сега гледаме да ходим, където можем - разходки, планина, детски център, плуване, но плуването го спрях, заради бременността. Мъжът ми е постоянно зает, даже понякога на почивка си ходя с майка ми/сестра или приятелка и нейното дете. Ама след това ще става ли този фокус - с 2 или 3? Голямото, ако да кажем е на 4, ще може ли да слуша какво му се говори или се търчи след 2-3 деца?
Виж целия пост
# 3
Той твоя може и 5 да иска, мъжете обикновено са така - с голямата кошница и голямото сърце, а после за гледането бият отбой, особено както твоят е на годинки, подготви се за голямото търчане.
За мен това партньорът ми да иска още едно, не е достатъчна причина да родя още едно.
Родих третото си на 33 год, с 5 години разлика от второто и ми се разказа играта чисто физически. Ти плануваш да ги родиш две в по-кратък период от време. За децата е по-добре в дългосрочен план, но ти как ще изкараш си помисли.
Не препоръчвам на никой да има деца, освен ако няма силното вътрешно убеждение, че ги иска и че ще се справи, сам. Хубаво е, че може да разчиташ на помощ от баби и дядовци, но майката си е майка,  отговорността е основно твоя, и на съпруга, разбира се. Но той ако не може за едната отпуска да се освободи и да идете двамата на почивка, какво остава по принцип да ти е на разположение.
Не ти казвам недей, казвам ти помисли хубаво ти самата какво искаш и до колко мъжът ти осъзнава какво иска.
П.С. Относно социалното общуване - никога през живота си не съм имала толкова контакти, колкото откакто станах майка. А съм  от по-затворените типове.
Виж целия пост
# 4
За справяне, ще се справиш, няма къде да ходиш като се окажеш с 3, но освен за психическото си здраве, се замисли и за физическото. На 38 г., 3 бременности/раждания за 3 г. не е шега работа.
Мъжът ми е постоянно зает, даже понякога на почивка си ходя с майка ми/сестра или приятелка и нейното дете...
Да си родител не е достатъчно само да направиш детето. Той за 1 не може да намери време, а иска 3, които да растат на практика без баща. За мен е безотговорно.
Виж целия пост
# 5
С едно дете си….. все едно без дете.
Спокойствие, фокус, внимание.

А всъщност, тепърва предстоят ужасните две и бебе.
Ако след тях преминеш толкова спокойна и уверена - давай.
С баща нон стоп на работа обаче, не знам как ги мислиш, за него не питам.
Виж целия пост
# 6
„Мъжът ми иска много деца“ и „Мъжът ми е постоянно зает“ е оксиморон.
Той може да иска само ако е подсигурил нужния брой кърмачки, бавачки, гувернантки... Има такива мъже, ама надали въпросният е от тях.
Иначе и аз искам малка кокетна виличка на Малдивите, ама нали...
Виж целия пост
# 7
На 38-40 години с три деца,не знам как ще издържите чисто физически.На 45-47 когато понякога почва менопауза ,ще сте затънали в болести и сополи.Ако таткото е по-възрастен,на 60 ще ви вилнеят тийнейнжъри на главата.Аз не бих си го причинила.
Виж целия пост
# 8
Аз имам 5 деца, а последното родих на 47 г.
Само че нашите деца са с големи разлики помежду си. Между първото и последното има 23 г. Ежедневието ни е така устроено, че да можем и двамата да сме на разположение на децата, а помощта на бабите и дядовците в определени минути е била благодат. Като активни хора, които също спортуват и пътуват, не сме променяли начина си на живот, а само сме го съобразявали с децата.
Описвала съм многократно ежедневието си точно като многодетна майка, но никога не бих се хванала на хорото при отсъстващ мъж и малка разлика между повече от 2 от децата (първите 2 са ни породени и знам какъв кошмар е).
Колата е най-малкият проблем.
Виж целия пост
# 9
„Мъжът ми иска много деца“ и „Мъжът ми е постоянно зает“ е оксиморон.
Той може да иска само ако е подсигурил нужния брой кърмачки, бавачки, гувернантки... Има такива мъже, ама надали въпросният е от тях.
Иначе и аз искам малка кокетна виличка на Малдивите, ама нали...

 Да, както казах имам нужната помощ, това не е проблем. Но аз предпочитам самата да се занимавам активно с децата.
Виж целия пост
# 10
За отглеждането на много деца не е нужна просто помощ. Трябва стабилен екип от майка и баща на разположение, а помощта от роднини извън семейството е приятен бонус при много спешни случаи. Иначе се стига до 2 сериозни моменти - конфликти между родителите и/или "прегаряне" (особено на майката).
Виж целия пост
# 11
За отглеждането на много деца не е нужна просто помощ. Трябва стабилен екип от майка и баща на разположение, а помощта от роднини извън семейството е приятен бонус при много спешни случаи. Иначе се стига до 2 сериозни моменти - конфликти между родителите и/или "прегаряне" (особено на майката).

 Благодаря Ви!
Нека да опиша по-конкретно - мъжът ми работи от 08:00 до 20:00 грубо, както и в събота. Ако се наложи нещо важно, може да се освободи - сам си е шеф. Имам възможност за детегледачка и помощ в почистването/домакинството.
 Мъжът ми си взима отпуска по негово усмотрение веднъж годишно - лятото и смята това за напълно достатъчно. Аз, дори когато работех, си взимах веднъж на няколко месеца дълги уикенди и празниците (както по българския календар се събират повече). Има възможност да кара сутрин децата на градина/училище. Когато аз съм била болна или неразположена, се е освобождавал, за да помага.
 Ние живеем със свекър и свекърва, в семейна къща сме и те са луди на тема деца и внуци, имат по 3 внучета от всяко дете.
Виж целия пост
# 12
Виж, това е лично решение.
В твоята ситуация аз не бих родила трето през следващите няколко години, докато не се отделим като домакинство, а той не започне да работи поне половината
време от дома.
Това от личен опит, за какъвто питаш. Но пък за теб може да е ок да не общувате достатъчно двамата и той да не вижда достатъчно децата.
На мен основното ми притеснение не би било за домакинството и физическото справяне с децата, а за общуването със съпруга ми и връзката ни, както и за съвместното отглеждане и възпитание на децата.
Виж целия пост
# 13
Виж, това е лично решение.
В твоята ситуация аз не бих родила трето през следващите няколко години, докато не се отделим като домакинство, а той не започне да работи поне половината
време от дома.
Това от личен опит, за какъвто питаш. Но пък за теб може да е ок да не общувате достатъчно двамата и той да не вижда достатъчно децата.
На мен основното ми притеснение не би било за домакинството и физическото справяне с децата, а за общуването със съпруга ми и връзката ни, както и за съвместното отглеждане и възпитание на децата.

 Разбирам. Опцията за работа от дома няма как да се случи в неговата сфера. Винаги е било така, от ден 1 откак се запознахме. Звучи прекрасно, че Вашите партньори могат да са дълго време вкъщи.
  Ние нямаме никакво намерение да се "отделяме" - имаме си наш етаж и винаги сме били с идеята да сме всички заедно, така избрахме и къщата, ние не сме зависими от родителите, нито те от нас, всеки си има собствени средства и ресурс, а къщата е над 600 кв.м. застроена площ + двор.
Мисля да взема и майка ми при нас след време. Даже се учудвам като казвате, че многодетни семейства трябва да са отделно - в моята представа многодетни семейства се гледат предимно в по-големи фамилии и общности, може би защото не съм виждала повече деца в апартамент или по-малка къща. Но благодаря за гледната точка, винаги е добре да чуеш от страни.
Виж целия пост
# 14
Ние сме голяма фамилия и живеем физически близо до близките ни, а дори с моите родители сме живяли в съседство няколко години, но не смятаме, че децата са задължение на "общността", а на тези, които са ги създали. Обичта и помощта на възрастните са само плюс, защото с времето те имат нужда от почивка, а и самите те трябва да бъдат обгрижвани. Точно затова сме държали на големи разлики между децата ни, за да не ни е трудно на нас. С раждането на най-малките - най-големите вече си имаха свой отделен живот. Аз самата държа да не си смесвам домакинството с това на други жени, независимо майка, свекърва или дъщеря и зад вратите на моя дом аз да съм "господарката".
Много деца в малко жилище ми звучи като мъчение. Не ми се е налагало да сме на тясно. Но и голяма да е къщата, когато има прекалено много хора, пак се губи усещането за някакво лично пространство.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия