Пих кафенце и през първият от трите ми дни отпуска си разсъждавам - защо допускам да си мисля, че в определени ситуации светът ще свърши без мен /образно казано, разбира се/?
Имате ли го това усещане, как ви се отразява?
От цялата работа се презорваме излишно за неща, които и друг може да свърши. Лошото е, че аз и вкъщи съм такава.
От цялата работа се презорваме излишно за неща, които и друг може да свърши. Лошото е, че аз и вкъщи съм такава.
Аз в къщи се старая да го подтискам, но ми коства големи усилия. В работа не мога. Аз не искам да съм незаменима и не смятам, че съм. Обаче (при нас специално) ако оставя на някого нещо, той го оплеска, после последиците ги нося аз. А аз съм свръх отговорна (което също е грешно) и откачам. Бе мания за контрол си е...
В същото време, се замислям и за Епъл Уотч.
Зная, че той е далеч от сравнение с "фитнес гривна", но реално ще ми върши същата работа за целите, които имам- да следи активност, крачки, калории. На мен не ми трябва някой профи Гармин с ДжиПиЕс и какво ли още не, което няма да ползвам. Пък и Епъл Уотча ще си го ползвам и за други неща, мога да си сменям верижки и е красив... Ама много мразя да не знам какво искам, значи- голям тормоз ми е това!



Препоръчани теми