Добро утро! Благодаря ви 😘 И аз съм благодарна, че е малкия дявол. 🙏
Днес ще ми е много натоварвн ден и след малко изчезвам.
Мама купи преди време малка къщичка уж само за лятото. Стана им хоби да я подобряват - направиха й баня, че нямаше, изолация, нова дограма, кухня и от няколко години си живеят там, а аз в апартамента от както са взели къщата не съм влизала. Сестра ми я кара да го продаде, но тя сякаш се страхува да не се случи нещо и да останат без дом. Този апартамент го изплащаха в най-голямата криза и явно й е мъчно без пари да го даде.
В къщата на дядо ми живее леля ми със семейството си. Там съм изкарала детството си. Скоро ходих и голямата каменна маса си е там и пейките, само са със сменени дъски, но няма ги двамата много обичани от мен хора, които обикновено седяха на пейката и още като застанех на портата ги виждах. Дори цветята са различни от тези на баба. Дюлята, която пазеше сянка над масата я няма, а помня как веднъж падна клон и мама му казваше, че е почти изсъхнала и трябва да се махне и да се сложи друго дърво, което да се разлисти за сянка, пък дядо й каза, че дюлята ще изсъхне, както и той ще си иде и после да садят каквото искат. 2-3 години след това почина. Повечето от дърветата, които помня от детството ми ги няма, изсъхнали са и вуйчо ги е подновил, но е насадил на нови места и други, каквито те са искали, та се забелязва разликата. Живот!!!
Ша, носехме раницата, но като порасна не влизахме в двора. До миналата година беше возено дете и сутрин и вечер. Сега ходи сам, но го прибираме - не иска вечер с автобуса. На отиване му е първа спирка и му е лесно, но вечер не може да се качи и чака по 2-3 превозни средства.
Виж целия пост
Днес ще ми е много натоварвн ден и след малко изчезвам.
Мама купи преди време малка къщичка уж само за лятото. Стана им хоби да я подобряват - направиха й баня, че нямаше, изолация, нова дограма, кухня и от няколко години си живеят там, а аз в апартамента от както са взели къщата не съм влизала. Сестра ми я кара да го продаде, но тя сякаш се страхува да не се случи нещо и да останат без дом. Този апартамент го изплащаха в най-голямата криза и явно й е мъчно без пари да го даде.
В къщата на дядо ми живее леля ми със семейството си. Там съм изкарала детството си. Скоро ходих и голямата каменна маса си е там и пейките, само са със сменени дъски, но няма ги двамата много обичани от мен хора, които обикновено седяха на пейката и още като застанех на портата ги виждах. Дори цветята са различни от тези на баба. Дюлята, която пазеше сянка над масата я няма, а помня как веднъж падна клон и мама му казваше, че е почти изсъхнала и трябва да се махне и да се сложи друго дърво, което да се разлисти за сянка, пък дядо й каза, че дюлята ще изсъхне, както и той ще си иде и после да садят каквото искат. 2-3 години след това почина. Повечето от дърветата, които помня от детството ми ги няма, изсъхнали са и вуйчо ги е подновил, но е насадил на нови места и други, каквито те са искали, та се забелязва разликата. Живот!!!
Ша, носехме раницата, но като порасна не влизахме в двора. До миналата година беше возено дете и сутрин и вечер. Сега ходи сам, но го прибираме - не иска вечер с автобуса. На отиване му е първа спирка и му е лесно, но вечер не може да се качи и чака по 2-3 превозни средства.
. Докато чаках помагачите си ошетах сама. 
Обаче не пропуснах да набия канчето на пътешественика. Следващият път ще назнача татко по заместване 
.
.Почерпете се за здравето на сестра ти 
,търпение ти пожелавам за комуникацията с тийн-а. 
.Ами,ще викам,ами как....след десетото кротко казване,почвам да викам. Ееее-ма-ха.То глух да си,ще чуеш. 
Ох бее, влезе ми чай в носа, скицо такава. 
Че и до края на седмицата ще е така. 
