Ако ли пък аз съм в болница, очаквам да ми осигурят спокойствие, да не се мъкнат с торби с банани, минерални води и скапано картофено пюре в часовете за свиждане, достатъчно е просто да изчакат да се възстановя и аз да ги потърся. Натрапването на грижа в такива моменти ме смущава и даже ме вбесява, защото не е работа на приятели да ме виждат по нощница със стърчащи от корема тръбички, защото имам и аз някакво достойнство все пак. Моя близка я изгоних, когато ми цъфна с черните си дрехи в болничната стая да ме видела.
...
Е, не мога с такива да общувам - тях все нещо ги засяга.
Янечек, ама това е твоето мнение. Може би и на повечето хора, но не на всички. Някои пък искат около тях все да се върти някой.
Е, с вечно засегнатите е трудно. А не ви ли се е струвало, че само на определени хора се дразнят вечно засегнатите? Или?