Извеждане на новородено

  • 56 049
  • 1 370
# 510
И сега кажи, че не е било през декември, а през май това...иначе досега гледах да не ми се случва да съм с шал, шапка, ръкавици и зимно яке и бебето да ревне гладно по средата на разходката. Все пак си организирах деня около кърменето.

А, да, забравям, че с едно бебе сядаш на пейката и кърмиш. С бебе и дете на година и половина...по-трудно, защото трябва да пазиш голямото да не се утрепе или да не скочи с дрехите в локва.
Разбира се, че е било И през декември. Дъщеря ми е родена на днешната дата. Братята и бяха на 2 и 4 години. Излизах всеки божи ден с трите деца, за да заведа сутрин 4-годишното на градина и после да го взема от там в късния следобед. Вървях бавно и спокойно, така че децата да се наслаждават на разходката и да не се изнервяме взаимно. Момчетата биваха обличани адекватно за сезона, така щото нито да им е студено, нито скачането в локва да съсипе нечии дрехи, настроение или здраве. Да, кърмила съм по пейки през декември, но и през януари, февруари и март, голям праз. И в кафета съм кърмила, и по трамваи, в магазини, в кино, в болница, в банка. И не съм го възприемала като велико геройство, ами като най-нормалната и адекватна за момента дейност.

Човек би очаквал от майка на трима да е вряла и кипяла в дейностите по детеотглеждането и да приема по-спокойно рутинности като разходки и кърмене, пък даже и скачане в локви да не я плаши кой знае колко.
не искам да си представям ,ако и трите се тръшнат болни какво става в такава възраст ,с две ми е трудно на една възраст пък с бебе не знам как е.
Виж целия пост
# 511
Да, точно с такова потниче и нещо отгоре става идеално. И все пак е някак приятно да си организираш деня, та да не кърмиш по замръзнали пейки или да тичаш запръхтяна към кафене или закрито място, щото бебето е ревнало.
Виж целия пост
# 512
Просто не сме всички организирани идеално, главно със седене вкъщи.
Във въпросния леден ден имах сравнително кратък професионален ангажимент сама в офис, в който заведох бебето в слинг и след това се самозаключих от сградата, в която пък останаха и ключовете от колата и мобилния ми телефон и след поредица други недоразумения, докато чакахме охраната, бебето ревна на заклано. Нищо от това няма да ти се случи, ако не се занимаваш с друго, освен кърмене.
Виж целия пост
# 513
честит рожден ден на дъщерята на Сбъдваща мечти, чак сега прочетох! Heart
Виж целия пост
# 514
Сбъдваща мечти, истинската майка на трима никога не води детето си на градина Simple Smile Simple Smile Simple Smile Ако се вярва на форумния фолклор.
Но определено това, което ти описваш ми се струва доста резонно: с 3 вече има доста малко неща, които да те шашкат и повечето неща са рутина и навик.

Вярването на форумния фолклор не е полезно, ама хич.

Моето мнение за моите си деца е, че като едни нормални, будни, активни деца имаха нужда от градина и общуване със себеподобни още на 2 години и малко, за съжаление тръгнаха на по 3 години. Но пък се чувстваха чудесно там. Разбира се, не пребиваваха в градината по 10-12 часа на ден, имаха по 5-6 часа там и прекарваха достатъчно време след това и в семейна обстановка.
да и аз така смятам.
аз не бях имунизирана като дете и ме гледаха само вкъщи, защото не беше позволено да ходиш в детска градина ако не си имунизиран,  и много си мечтаех за детска градина. това си го спомням много ясно, как моля и искам и аз да ходя на детска градина. хем с мен много се занимаваха вкъщи и знаех да чета смятам и тн много преди училищна възраст. но за сметка на това в училище в първи клас всички ме биеха и ми вземаха нещата, защото не знаех как да се пазя. и изобщо стерилната обстановка не е добра за едно дете.
не ми се вярва да има дете ,което да иска да седи само вкъщи с възрастни и неговите братя и сестри .Всяко дете има нужда от наборчета и игри с други деца на неговата възраст .Колкото и да ни се иска вкъщи не можеш да ги занимаваме както там в детската градина особедно сега  по празниците ,когато са коледните тържества ,там пеят скачат и т,н.
Виж целия пост
# 515
момичета, отново гениална идея на мъжа ми с разходките. той ще дойде до офиса ми с бебето ще ми го остави за два часа и след това ще го вземе. дотук добре, но той иска да дойде пеш с него и после да сме си тръгнели пеш. става дума поне за час и половина ходене минимум в едната посока по не много приятни трасета. не знам защо не може човекът просто да отиде на една разходка на хубаво място, в някой парк ...защо винаги трябва да е край шосета и да се уплътнява времето с някакви странни задачи.
Виж целия пост
# 516
Тази идея наистина не е особено добре измислена, защо не му изземеш фунцията "планиране" Simple Smile?
Виж целия пост
# 517
момичета, отново гениална идея на мъжа ми с разходките. той ще дойде до офиса ми с бебето ще ми го остави за два часа и след това ще го вземе. дотук добре, но той иска да дойде пеш с него и после да сме си тръгнели пеш. става дума поне за час и половина ходене минимум в едната посока по не много приятни трасета. не знам защо не може човекът просто да отиде на една разходка на хубаво място, в някой парк ...защо винаги трябва да е край шосета и да се уплътнява времето с някакви странни задачи.
Ами защото може и защото си толерантна към това.
Виж целия пост
# 518
Явно човека не обича безцелното шляене. За някои хора е тегаво да нямат цел и една обикновена разходка без крайна точка е мъчение. Такъв е - какъвто е, приеми го, не можеш да го промениш.
На мен най-неприятни ми бяха разходките с първото бебе. Ненавиждах ходенето просто ей така, без да имам някаква задачка. Поставях си малки цели за да осмисля разходката- да купя хляб от по-далечната хлебарница, да нахраня патките в онова езеро, да снимам дървото в оня парк... С бебе и 2-годишно вече беше по-добре. Говорехме си с детето, показвахме си това или онова, пак си имахме цели - да идем до еди-къде си, да се надбягваме, да се покатерим на оградата, да изядем ябълката на дървения кон в градинката, да минем по тайната пътечка, да намерим най-хубавото камъче за тати.
Виж целия пост
# 519
Явно човека не обича безцелното шляене. За някои хора е тегаво да нямат цел и една обикновена разходка без крайна точка е мъчение. Такъв е - какъвто е, приеми го, не можеш да го промениш.
На мен най-неприятни ми бяха разходките с първото бебе. Ненавиждах ходенето просто ей така, без да имам някаква задачка. Поставях си малки цели за да осмисля разходката- да купя хляб от по-далечната хлебарница, да нахраня патките в онова езеро, да снимам дървото в оня парк... С бебе и 2-годишно вече беше по-добре. Говорехме си с детето, показвахме си това или онова, пак си имахме цели - да идем до еди-къде си, да се надбягваме, да се покатерим на оградата, да изядем ябълката на дървения кон в градинката, да минем по тайната пътечка, да намерим най-хубавото камъче за тати.
ох да понякога разходките с бебе  и ако няма друг възрастен с когото си да си поговориш са доста тегави ,ако няма цел и нещо да се свърши.Вече след като време да ходи и да говори е съвсем друго .
Виж целия пост
# 520
Явно човека не обича безцелното шляене. За някои хора е тегаво да нямат цел и една обикновена разходка без крайна точка е мъчение. Такъв е - какъвто е, приеми го, не можеш да го промениш.
На мен най-неприятни ми бяха разходките с първото бебе. Ненавиждах ходенето просто ей така, без да имам някаква задачка. Поставях си малки цели за да осмисля разходката- да купя хляб от по-далечната хлебарница, да нахраня патките в онова езеро, да снимам дървото в оня парк... С бебе и 2-годишно вече беше по-добре. Говорехме си с детето, показвахме си това или онова, пак си имахме цели - да идем до еди-къде си, да се надбягваме, да се покатерим на оградата, да изядем ябълката на дървения кон в градинката, да минем по тайната пътечка, да намерим най-хубавото камъче за тати.

точно така е и той, точно както го описваш, а аз наопаки.  аз обичам да се разхождам на хубаво място и хич не държа да се върши нещо. не знам как не съм го забелязала преди бебето. и вкъщи все нещо чопли и ми измисля и на мен задачи някакви нонстоп. явно голяма скука го гони Simple Smile)))))
Виж целия пост
# 521
Ако ще да съм най-лошата майка, но не виждам никакъв смисъл в разхождане на бебе покрай оживени улици. А честичко виждам такива таткови гледки. То си е опасно.

Иначе безцелната разходка наистина е голяма досада.
Виж целия пост
# 522
аз в разходките най-много се изявявам, там ми е силата на мен. хич не ми трябва цел, обратното.  но аз обичам циклични движения като ходене, плуване и тн. позволява ми да си мисля за своите неща. ако е нещо динамично не мога да си мисля и тогава по-скоро ми е като загуба на време. и аз мисля , че е много вредно с бебето по улиците...все пак въздухът е мн мръсен.
Виж целия пост
# 523
И аз ненавиждам безцелните разходки. Онзи ден мъжът ми щеше да припадне като му казах, че с малката в най- големия снеговалеж ходихме да платим застраховката на колата, което беше 45 минути пеша в посока. Много по- ефективна се чувствам като си поставям малки задачки за деня, които вършим на път за детската площадка. Иначе за разговорите сте прави - аз с моята едногодишна девойка си водя диалози/монолози по улиците, въпреки че сигурно ме мислят за луда. По- добре ми е отколкото да мълча като пукел по 2 часа.
Виж целия пост
# 524
Целта си я набелязвахме според деня.

Да отидем до фонтаните и да се качи на кончетата, да стигнем пеша и да бягаме на Гребната като има време и да скача на батут/надуваем замък, да видим ето тази пътека къде води,  да отидем на карнавала и да се вози на еди кое си, да изкачим Альоша и да си направим пикник, да отидем до библиотеката, да напазаруваме на Младежка и да играе на кончетата и на площадката там, да седнем на Скалата в топъл следобед и хем да играе в заведението, хем да хапнем Мелба и палачинки, да минем през игрушките и алеите по Главната, до банката и да хапнем катми, да отидем на детска работилница, да поиграе и рисува в книжарница 'Хемус' да разгледаме и вземем нови книги и игри, да напазаруваме в супера за деня като минем през не толкова близката ни площадка преди това да поиграе, да седнем на сянка за по чаша сок в заведението където има люлки и цяла площадка за игра и което е почти празно през седмицата, да се поразходим из парка до нас като кара тротинетка и събира шишарки и камъчета за апликация у дома след сън, да направим снежен човек в площадката на детската градина и децата да го видят сутринта,  да отидем на влакчето на младежкия хълм,  да минем през църквата и да навестим друга площадка, да минем праз пазара и да посетим далечен парк и площадки за игра и прочие и прочие.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия