Извеждане на новородено

Еленна, запозната съм с творчеството на авторката. Чета по много из тези дебри и има интересни попадения, но не е нашият тип темперамент и разбирания.
Живели сме в соц. Б-я и нашите нагласи са едно ниво по-различни от живота в Западна Европа или САЩ. Не намирам много сходства и похвати за нашият балкански характер

А и още нещо се сетих, точно в книгата тя описва този феномен, дето майката се суети около бащата и критикува какво прави. Сиренага се беше описала като наблюдаваща лежерно от дивана и скачайки да дава бекъп и QA. Точно това поведение издава липса на доверие към него.

Баба ми, без да е чела такива трудове, сама ми е резюмирала опита си като съвет към мен да не търся "махна" на мъжа ми като прави нещо, а да го хваля, за да постъпва и той така с мен. Когато почина дядо, бяха женени 59 години и техния брак ми е за пример, а той беше невероятен съпруг, баща, дядо и освен голямата си кариера беше отличен градинар и готвач. Тя често му дуднеше за много неща, но наистина почти никога с критика към него.

Права си, Контеса, че нашите маниери и бит е бил друг. В моя случай, мъжът ми е израстнал обаче точно с модела описан от авторката в книгата, включително и това, че майките им с университеско образование са работили в една и съща верига универсални магазини, а бащите им са били работяги и много маргинално въвлечени в семейния живот. Мъжът ми много се опитва да компенсира този модел, но е факт, че това е видял и живял. В този смисъл, на мен аудиокнигата ми беше интересна и е написана с много чувство за хумор. Има една сцена, в която си разменят някакви абсурдни обиди по повод на кофа с мръсни памперси, в която познах нас си.

Може. Не съм сигурна какво е писала Сирен. Тя пише по много навсякъде и не бих могла да следя всичко
Моята баба и дядо също са ми пример за семейство. Помагаха си и вършеха всичко заедно.

 Но за някои неща си очаквам повече помощ и изисквам и отстоявам себе си. Нищо повече.

Според мен и при двете ни също така го има момента, че сме емигранти без голямо семейство наоколо, което засилва нуждата да се чувстваш напълно в унисон с партньора и всеки от двамата да тегли яко. Ние нямаме кьорава баба или стринка на под 10 часа с кола или самолет, няма братовчеди, нищо. Само с едно друго семейство си гледаме децата от време на време, и то главно ние тяхното (досега не сме ги ползвали, но са ни вариант). Съответно, изискванията един към друг са още по-големи.

не, не съм я пускала за никого конкретно. по-скоро  другите статии ми напомниха за тази. аз съм много против подобно поведение, а съм го наблюдавала в близки. дори това вземане на счупените бисквитки за себе си, а за мъжа и детето целите. накрая ти си скучната и досадната.

Аз напоследък много викам. вдигам скандали най-вече от това, че съм изморена, а не срещам разбиране. сега ми се струва, че трябва по-малко да правя и повече да се усмихвам и да съм добре. аз сятам, че повече съм дала като съм свършила нещо "полезно" вместо да съм се погрижила за себе си д ами е приятно и да съм в добро настроение, но явно не е така. Друг е въпросът , че и той е изморен и двамата сме зомбирани тотално от недоспиване.

на мен това, което най-много ми тежи с мъжа ми е, че ми се струва, че не се грижи за мен. тоест, ако аз му кажа направи това направи онова би го направил, но сам да се сети, или да каже "любов моя изморена си, дай аз да направя това и онова". Друг е въпросът, че и той е много изморен, но аз като го видя, че е сдал багажа го отменям, а той не се сеща. Просто липсва емпатията. Другото, което е, че не се интересува. например как аз знаех точно какви капки и кога трябва да се капят, той така и не научи и ме пита трябвало ли да ги капе. еми много ясно, че трябва. иначе за други неща е наистина по-добър от мен. например аз много обичам да мия бебето/къпя или кърмя. но не понасям да го оригвам или да сменям памперс. досега имам под 10 памперса сменени от самото раждане. Та и аз се измъквам от нещата, които не харесвам.

Контеса, права си, че трябва човек да си изисква своето, но това, което мен малко ме дразни в моите взаимноотношения е, че трябва да искам за неща, за които на него не му се налага да иска, защото човекът до него  сам се сеща. а и ми се струва коравосърдечен спрямо бебето за някои неща.
елена, трябва да си я взема аз тази книга.

Ох, много сте ми смешни наистина с това намиране на кусури на мъжа, при това е супер на дребно, в случая на BodyBeautiful, защото имат малък километраж с бебе и нямат перспектива. В дългосрочен план на всеки му е гадно, и на таткото, да, затова и не набирам, знам, че и той ще си има задачи.

Въпросът е именно в това убеждение, че щом майката е у дома, то има нула% нужда от празно време- тя като тръгне на работа, ще си почива в офиса и така с разграфен до 15 минути календар ще се мятка от едното на другото, без време за креативно нищоправене по модела "лежа под колата".

Иначе имам до себе си пример за мъж, дето се мятка на ски и си прави кефа с излизания, докато жена му се занимава със сополите, пневмониите и да се върти на пета, но даже изглеждат щастливи от това положение.

С мъжа ми си знаем, че има нужда от време без деца и без да сме заедно- бе как ще върви по мен да ми оправя прането, дива работа е това. Да кажем, че имам 20% нужда да сме заедно за нещо хубаво, 20% да правим битовизмите и останалите 60%, понякога и повече, ако отпишеш някои битовизми, да са за нищоправене, потъване до ушите в код и подобни приятни неща.

Щото като си запълниш на 80% календара с неща от рода на "в ден Х на място Y в толкова и толкова часа", това вече е на крачка от лудницата, защото си забравил основния принцип: почва се със свободното и гъвкаво време, в което се случват хубавите неща, всичко останало е инцидентно. Запълването на календара е най-голямата простотия, особено за жените.

Клариса Пинкола-Естес беше писала за жените от нейното семейство, дето се молели с часове или ходели на църква, именно заради време да се изолират.

BodyBeautiful още не са я накацали яко и е с едно бебе, та не е усетила какво е да си touched out, буквално да искаш да се изолираш и да не те пипат.

Сирено, както вече писах и сега се повтарям - обобщаваш грубо и изкривяваш вече дадени твърдения, залитайки в крайности. Удобен, но крайно некоректен журналистически подход. Или черно, или бяло - за теб няма друго. За теб има или роботизирани майки, изкукали до крайност да къткат и обгрижват потомството, или лежерни души като теб, поставящи собствените си нужди на първо място, а някъде там накрая детските такива, неглижирайки и омаловажавайки всяка една дейност около децата, изискваща повече усилия.

Разбира се, всеки нормален индивид има нужда от своето си време, иначе следва изпушване. Майката и бащата на бебе(та)-също. Колко, кога и как е според конкретната ситуация. Равномерно по час-два на ден, или седмица зор, после 3 дни разпускане. Партньорство му се вика на това. Както и подреждане на приоритети.

За мен моето лично време беше важно, ужасно важно и си го пазех и кътках много. Имах го и държах да го имам, дори когато децата бяха бебета. Е, имаше моменти, в които това лично време беше невъзможно - баща в командировка, например. Тегаво беше, но после наваксвах. НО! взимах моето си време след като задължителната програма в ежедневието беше осигурена. Минимум програма ще рече задължителното за здравето и спокойствието на бебето и детето/децата. Разходка и движение ЕЖЕДНЕВНО - здравословно за всички участващи. Качествена, разнообразна, прясна храна всекидневно - не крилца по китайски с месеци (твоят син беше това, не бъркам). Спокоен, стабилен, здравословен сън. Време за тихи креативни игри или занимавки за детето. Нормална хигиена, без залитане. Толкоз е задължителното. След осигуряване на задължителното, време за хобита, четене, филм, подмотване и нищоправене има бол. Но след като си осигурил задължителното, времето за теб ти се услажда повече.

А, като каза ски, се сетих.
Когато отглеждахме бебета 1 и 2, живеехме на половин час с кола от най-добрите френски писти. Скиори сме и двамата. Дали ми се караха ски - и още как. Дали карах ски - ами не, не си представях да карам час, после да спря да кърмя, а таткото да ме чака в чайната скучаейки. Същото и при него - не искаше да ме оставя сама, докато той кара ски - емпатия, усет за заедност и съпричастност. Зимите ходехме на пистите с бебетата и децата, разбира се - карахме шейни. Екстра ни беше. Като попораснаха достатъчно, дойде момента и да караме заедно. Ами, сладко си е. По-хубаво ни е така.

както с всяко друго нещо всеки си харесва неговия модел за семейство и отглеждане на деца и смята, че другите нещо грешат.

Толкова ми хареса описанието на Сбъдваща, че ми се прииска да съм дете в тяхното семейство!
Иначе съм съгласна, че свободно време за лични интереси почти винаги остава. Даже и при мен, която съм доста неорганизирана, а и детето ми е, да кажем, от енергичните. Когато спи дневния си сън, използвам времето за неща, които ме кефят- чета книга, помагам по мъничко на таткото в работата, колкото да не се чувствам тотално затъпяла или просто гледам в точка. Домакинска работа тогава не върша. Тя няма да избяга. Колкото успеем да свършим с мъжа ми, толкова. Идва жена на чисти веднъж седмично, през другото време, ако мина с парцала - добре, ако не - никой няма да умре. Тристепенни менюта не готвим - хапваме каквото има. Вечер като заспи, използваме времето да се видим с таткото и да пийнем по чаша вино на тишина. Защо докато е буден Тайфун, един от двамата е зает да опазва живота и. Като цяло появата на детето е огромна новост (за мен и стрес), но постепенно нещато влизат в някакъв ритъм.
Но аз съм с едно дете. Убедена съм, че с три няма да се справя, затова не се и натискам. На вас, които сте го направили - респект!

Вижте сега, това с обогатяването, програмите и здравословните храни съм го пробвала- всъщност почти няма схема, препоръчана ми тук, която да не съм пробвала. Всичките схеми са само временни и не решават проблема, а понякога го задълбочават.

В момента сина ми се храни много добре, разнообразно, няма сланини. Обаче имаше период, в който стана злояд и ядеше пет неща. В момента и другите две минават през тоя период. Въобще не ми пука, умрели от глад деца няма. Те си намират каквото им се яде. Като иска крилца- ще яде крилца, от качествено пиле, всеки ден, ако трябва. Не по китайски, аз ги готвех, на момента- мисля, че това се води прясна храна, нали?

Половин година яде скара, това му се ядеше. И понеже съм събирала огромно количество приготвена с любов здравословна храна от пода, предпочитам да са нахранени с каквото им харесва и да са спокойни. Ако ще се мъчим да ядем нещо невероятно, а детето не иска...язък ми за усилията.

Имах един период с новороденото, а и с другото, когато разходките прецакваха режима- спане по никое време в количката, после киселеене. Ами спрях разходките, докато не оправих спането, защото ми е по-важно.

Много ми е зловредно това виждане, че щом съм у дома, съм 100% на разположение. Ами не, не съм. Нито пък усещам вина, че не правя максимума да "обогатя" дена. Апропо, децата доста често активно пречат на обогатяването, защото него ден не им пука, не са на кеф, а ти се чудиш- WTF бе дете, аз ти обогатявам деня, а ти се опъваш като магаре. И затова като видя, че не става, отлагам, докато стане от самосебе си.

А това за ските си е точно показателно- и ти не си се хвърлила да правиш всичко с децата, само и само да не изостанеш. И някоя да ти дойде и да каже- ау, ама как така не караш ски, ей на, кърмиш в чайната, таткото ще чака (какво го жалиш!) и готово, лесно е, а твоето е депресарско и сдухващо. Та така, различни стандарти.

И излет е 100% различно от ежедневна разходка. Като гледам какви върволици коли с майки са се запътили към Здравец и се виждат през уеб камерата на пистата- ми то е тълпа и групово кърмене там. Да-бе-да...

Ама спокойно, въобще не си на път да стигнеш тази крайност. Повече си на разположение на форума и социалните медии, отколкото на децата, за да не свикват, че имат майка и да я занимават.

По твои разкази и действия си полулегнала на дивана с телефона нон-стоп. Понеже ако готвиш, ти пречат и няма смисъл. Ако ги разхождаш, ти пречат и ти е досадно. Ако те викат за играчки, махаш им ги. Ако нещо изисква усилие, спазваш максимата "Легни си, ще ти мине" и ще стане от само себе си.

Така че никой няма как да те заподозре в 100% разположение, най-малко децата ти

А кой точно е проблема за решаване от първото ти изречение?

Моля ти се, никога не цъкам нет от телефона, имам си удобен лаптоп. В интерес на истината съм имала повече аварийни ситуации при опити да готвя, отколкото като съм във форума. Както съм писала много пъти, има си причина пожарникарите да играят баскетбол в двора в 99.99% от времето, вместо да го уплътняват с чистене на парка и садене на теменужки.

А проблемът ми е следният: повечето майки на малки деца в момента са с идеята, че трябва да са 100% на разположение и да са хепи. Съответно не се поддават на опитите ми да ги развратя да обръщат по-малко внимание на децата. Между другото, общуването с други майки също съм го пробвала, натоварва ме още повече, защото
1. Има повече деца и повече шум;
2. Боли ме фара колко пюренце яде Гошко.

Между другото вчера в училището правих ангели от естествени материали, с което си извоювах точки като за супер майка за пред хората, на принципа на Талантливият Мистър Рипли, който не си дава зор, ама ако трябва нещо да се фейкне, е на първо място:) та добре че не съм с две леви, понякога помага.

И специално за BodyBeautiful- още си спомням една разходка, в която се стегнах, излязох....и една кукла с руси букли, докато се усетя, брутално се изкиха върху шестмесечното ми бебе (бях свалила пелената, да събира от уау-невероятното слънце) и хоп! три дни с 39+ градуса температура и три безсънни нощи. Както казах, разходките са мега полезни за всички.

Това от кой филм беше? Понеже далеч не е от реалността

И въобще, реалността - вкл. и твоята - идва нещо различно от драсканиците.

Бтв, кой ти гледа двете по-малки деца докато прави ангели в училището с голямото? Нали си все сама с трима, нон стоп ... от което, казваш, си изпушила така зле.

Епа...намерих си отмяна за един час, не съм чак такъв идиот. Както казах, публичният ми имидж на майка-чудо си го има:) и легенди се носят...абе правят се някакви глупавини около Коледа в даскалото и трябва да се присъства. Добре че училището е на 3 мин. от мен и имам сръчни ръце и бърза мисъл.

Днес е ден на майстора, големият калпазанин и куклата с букли са с баба си за глезотене, аз съм с малкото- еми какво да кажа, перфектно време, но не е като да имаше десетки новородени навън, паркът пак си беше празен. До близкия комплекс имаше стадо годиначета с много изнервени майки ("Стига, не пипай, кръст не ми остана!") и така, кот такоа. В пощата срещнах точно 1 бр. дете на около 2г. В количка. Цъкаше на телефон. Но беше разходено от явно активна майка, която може да ми набие канчето как така не ходя с децата до пощата (явно ходя, загубиха ми пратката за една яка книга).

Аха, тоест същия човек, дето по принцип ти гледа децата докато ръсиш във форума публичен имидж на много оправна и лежерна пак е помогнал

Жалко, че е необходимо са си измисляш нереални глупости, за да се чувстваш по-добре за себе си.

Сега те оставям да нищоправиш, че стана 6:37 сутринта, свърших си каквото имах работно и ставам от удобния си лаптоп да си планирам до минута почивния ден с детето и приятелката и.