Оковите на майчината любов

А защо да пиша за обичане, още повече в контекста "длъжен си да обичаш"?  Никой не е длъжен да обича, но често гневът и обидата. замъглява всичко останало.
Само не разбрах откъде го измисли това със стокхолмския синдром. Кой е със стокхолмски синдром?

Наистина нищо не вдяваш, а за мен това е знак, че и чертеж да ти се направи- все тая.

Дооообре!

Така не се говори.

Отивай на друго място да размахваш пръст.
Копирай цялото ми мнение, а не само едно изречение, за да се види целият контекст. 

Копирай си го сама! Аз коментирам това, което ме възмути. Тази глупост си няма контекст. Целият ти пост е тъп. Тя никъде не е казала, че пренебрегва децата си и търси съвет в тази посока. Защо трябва да копирам глупави клишета, които не се отнасят до мен.

Авторката каза, че майка и и съсипва брака и семейството.
Или е нормално, две деца да останат без баща, само заради настроенията и егоизма на баба си?
Но майми изглежда, че ти само си търсиш да се хванеш за нещо да се възмущаваш, понеже си афектирана от други теми и мнения.
Оставям те да си размахваш колкото си искаш пръста. 

Този баща много плашлив, бе! Като му подпали под задника и е готов да бяга! Не ще да е виновна бабата само.

Ами му палят задника всеки ден? Ще търпи, къде ще ходи, а?

Нали обича жена си и децата си - може да изтърпи тъща, която звъни по телефона. Нека авторката да му опише вариант като за рИклама - тъщата се нанася при тях и взема властта.
Значи, тя от лИбоФ по мъжа си ще отреже майка си, а той от лИбоФ към жена си не може да преглътне обаждания по телефона. Къде е Илия на кирия?

Много сте ми интересни.
Когато някоя жена се оплаче от свекърва си, рано или късно всички стигаме до извода, че вината е на Муньото, а не на майка му. Защото той не е поставил границите и не е извоювал независимостта на семейството си.
Тук случаят уж пак е същият, но...
Както и да е, просто се зачудих как ли щеше да се развие темата, ако оплакването беше от майка МУ, а не от майка МИ.

Не е виновна само бабата, но " осъзнаването "  на "детето", както го наричате, не става както при останалите хора, в пубертета, а може да е доста по-късно. Защото отношенията са изкривени- от родителя поради характера му, от "детето", защото то така е отраснало, и трябва да натрупа повече житейски опит, вкл. е възможно и чак като проима свои деца, колеги, приятели и т.н., за да се "осъзнае" и разбунтува. Да, както каза Бояна, човек не бива да застива в периода на самосъжаление, откъсване, омраза и т.н., но този период е най-критичният, когато човек се лута и нуждае от най-много подкрепа, за да се реши да действа. Ето защо се опитваме да обясним, че и "голяма жена" може да е в такава ситуация, на такъв етап, и е добре да получи разбиране, а не само упреци и критика.
Аз също се омъжих буквално за първия срещнат подкрепящ ме мъж. Но това не беше достатъчно за някои граници и решения. Понякога му се чудя как изтърпя някои неща, друг път му завиждам за неговата връзка с майка му. И да, един мъж може да се "уплаши", защо не. Тук говорим за тормоз от хора, които нямат нормалните  морали задръжки. Лъжат, натрапват се, манипулират, обсебват, настройват членове на семейства едни срещу други, абсолютно са готови да си манипулират здравето, да създават проблеми с полиция и съдилища- неоснователни, но неприятни и досадни, да те тормозят на работното място и да правят сцени там и т.н. и т.н. Неща, които нормален човек трудно би помислил, камо ли направил, често лишени от логика и с единствена цел манипулация, обсебване и контрол. И да, те не смятат че правят нещо лошо, напротив, смятат че са неразбрани и жертви на неблагодарни деца.
Дано съм била ясна.
Само да уточня- по тази тема аз пиша за отровни, ненормални родители. Свекървата съм я описвала в съответната тема, за мен обаче тя е по-малък проблем, защото макар и с различен характер и манталитет от моя и с някои кофти решения в живота, и разбира се- класически непонасяща ме- тя е добронамерена нормална женица, с която все пак се разбирам,  и която спазва границите ни- по едно време чак прекалено ги спазваше и се бяхме отчуждили доста. Тя е класическа свекърва, майка, представител на старото поколение и честно казано- ако и майка ми беше като нея, бих била щастлива.

естествено, нали е борба  за власт! Но като цяло жените са по-големите будали, които са готови да си отрежат роднините заради недоволството на мъжете си, докато мъжете хич не са готови да отрежат своите заради жените си. Поне най-субективната ми статистика сочи съотношение 80-20. 80 процента от жените са готови да си отсвирят роднините, в частност майките, в сравнение с 20 процента от мъжете, готови да отсвирят роднините, в частност майките. И това, което е още по-тъпо е, че женските майки са готови сами да отстъпят, уж за благото на младите, докато свекървите си държат на своето и хич не им дреме. И накрая познайте кой пИчели!

Покрай писледните цитати и разправията между две потребителки, прочетох отново поста на Анонимната. Ми, то, всичко си е написано - започва с "аз съм едно пораснало момиче...". Момиче, а не жена. Все едно пише тийнейджърка, а не жена с две големи деца и семейство. Е, как се очаква да се справи успешно със ситуацията, като тя самата не се възприема като зряла жена с големи деца, а като момиче, т.е. все още като дете, незряло и неспособно да понесе отговорност поради това?

Андариел, аз не мисля че в семейството има място борбата за власт.

Но на практика има. Що за равенство е, ако единият казва или показва на другия, че ако....., то той ще си тръгне? Това си е чисто емоционално изнудване и е ясно кой държи властта и кой е емоционално зависим. Всъщност, с това не казвам, че жената е виновна, а че много често нещата са доста прозаични и на ниво установяване на йерархия в семеството, включително мястото на роднините на партньорите. Като при шимпанзетата.