Вярно е, по-лошото не прави лошото по-добро, но и нека не си кривим душите - тук нито една от пишещите не е живяла в мизерия, побоища, върволица от чужди мъже, алколохни запои и какво ли не. Всички са имали доста сносно детство от материална гледна точка. И като гледам, не са чак толкова смачкани, а дори са доста борбени, пък дали въпреки или благодарение на събитията не зная. Нека само за момент да си представят, че е можело и да са на улицата или на централна гара, изгонени от майка-алкохоличка и баща-насилник.
А някои от случаите тук ми се виждат повече клонящи към психиатрия, а не просто лоши майки.
А някои от случаите тук ми се виждат повече клонящи към психиатрия, а не просто лоши майки.
Знаех си, че ще разбереш поне частично. И да - има и майки с диагноза - никак не е лесно да живееш с тях, преди пълнолетие или след. Но някак трябва да се справиш /с това съм съгласна/, но социалният натиск от твоя тип "Каквато и да е, майка ти е!" е това, което изкарва извън кожата си такива деца.
Относно партньорът в подобна връзка - мъж или жена, няма никакво значение - защо си бил тръгвал, значи е муньо? Еми, не е! Просто е нормален човек, отраснал в нормални семейни отношения, и не само не ги разбира такива отровни взаимоотношения, но и никак не му се живее в условия на продължаваща нон-стоп драма. Ама никак! И какво прави? Бори се известно време, опитва се да оправи нещата, не успява, опитва пак, пак не успява и в един момент му прелива и си тръгва. Тръгва и търси следващ партньор, нормален, за нормални отношения. За какво му е да седи в гнездо на оси, и той един живот живее?
