Оковите на майчината любов

  • 106 582
  • 1 780
# 255
Ами на мен ми е прекалено ясно, че нямаш представа за какво говоря. За да се оирентираш по-лесно, прилагам цитати от изказванията ти. Нищо, зарежи.


Една жена може да ви изгледа много нещастна, защото се е развела, а всъщност тя да е много щастлива от този факт.

Собствен дом с удивителна...
Виж целия пост
# 256
Ами на мен ми е прекалено ясно, че нямаш представа за какво говоря. За да се оирентираш по-лесно, прилагам цитати от изказванията ти. Нищо, зарежи.


Една жена може да ви изгледа много нещастна, защото се е развела, а всъщност тя да е много щастлива от този факт.

Собствен дом с удивителна...
По никакъв начин не искам да кажа, че разведената жена е нещастна. Една жена може и да е омъжена, но пак да е с нещастен брак.
Казвам, че майките които оковават децата и правят всичко възможно те да са зависими от тях, а не самостоятелни,като цяло не са щастливи жени. Чак след това трябва да се види, кое ги прави нещастни- мъжът до тях, или липсата на такъв, или липсващи хобита, работа, социален живот.

Собствения дом за мен е много важен за едно семейство. Едно дете трябва да си знае домът.
Виж целия пост
# 257
И един мармот завива шоколада в станиол. Само като прочетох какво е описала за женското щастие, и поне половината женско население трябва тутакси да се Фърли от някой Голдън гейт, защото никога не може да събере пълния комплект. То малко като с изневерите - никой не изневерява, пък да се чудиш как се намира другите с кого да изневеряват.
Виж целия пост
# 258
Хората са различни и са щастливи по различен начин. Някои са щастливи да се впият в друг човек. Какво друго имат в живота си е без значение.
А това, че някои хора са инфантилни и не могат да носят отговорност за постъпките си далеч не означава, че някой им се е впил. Вероятно и те така са щастливи, като големи бебета, на които мама е виновна за всичко. Темата за свекървите е пълна с жените на такива, които също са такива. Иначе щяха да разберат, че имат проблем с мъжете си, а не с майките им.
Изключвам случаи на крайности, но в темата, която преди години пуснах за близки на психопати достатъчно ясно се вижда, че дори децата на психопати могат да се измъкнат ако искат и го правят. Какво остава за нормални истории, каквито са повечето от този тип.
Виж целия пост
# 259
Чакайте сега, може би се знаете с Бътърфлай от други теми и не искате да ù признаете, че е права, но нещата, които е изброила, са много верни.
Ако една жена не е щастлива с мъжа си, няма и приятелки или някакви интереси/хобита, тогава се пренасочва точно към децата. Много често в такъв случай жената си ходи на работа, прибере се, сготви, пусне една прахосмукачка примерно и през останалото време няма какво да прави. Е, тогава се насочва към децата.
Виж целия пост
# 260
Щастието е променливо състояние. Както може да си щастлив с работата си, така може след пет минути да си дълбоко нещастен от счупения нокът. Е, сега, кое е по-важното - работата или нокътят? Реакцията е сходно силна.
Сега се сетих, че преди месеци на НВО даваха един филм, беше скандинавски (къде е Икеа?), и в който една млада жена беше направила цял списък за това какво трябва да постигне, направи или има, за да е нормална. Беше нещо като списъка на пеперудата. Края на филма няма да го казвам.
Като цяло някой отнякъде и незнайно как, започва бавно и напоително да дава на хората, мъже и жени, по един такъв списък, който хората се чувстват длъжни да изпълнят, за да имат правото да бъдат наречени щастливи и за да са сигурни, че са щастливи. А в живота нещата хич не са по този списък и човек я успее да се класира по някоя точка, я не. Ама, какво сега да легне да мре ли? И най-често точно трети лица са баш експерти по това кой коя точка е изпълнил или не е изпълнил и отсъждат дали този човек е щастлив или не. И дали има право да бъде щастлив. Малко става като във вица "доказвай, че не си камила".
Виж целия пост
# 261
Чакайте сега, може би се знаете с Бътърфлай от други теми и не искате да ù признаете, че е права, но нещата, които е изброила, са много верни.
Ако една жена не е щастлива с мъжа си, няма и приятелки или някакви интереси/хобита, тогава се пренасочва точно към децата. Много често в такъв случай жената си ходи на работа, прибере се, сготви, пусне една прахосмукачка примерно и през останалото време няма какво да прави. Е, тогава се насочва към децата.
Ако една жена не умее да създава близост с хората и затова е изолирана, тя няма да е създала близост и с децата си. А не знам кой е прав, но пак да повторя, големи хора сами са си виновни ако се държат за полата на мама. Така им харесва, не им е виновна мама, каквото и да иска.
Виж целия пост
# 262
именно, те се държат за полата на мама типично по детски - защото имат интерес. Мъжете по-често се държат за полата на мама, все едно са кърмачета. И те, вкупом с мама искат жената да е клонинг на мама, кърмачка, ама да дава главния бонус - секс.
Виж целия пост
# 263
Чакайте сега, може би се знаете с Бътърфлай от други теми и не искате да ù признаете, че е права, но нещата, които е изброила, са много верни.
Ако една жена не е щастлива с мъжа си, няма и приятелки или някакви интереси/хобита, тогава се пренасочва точно към децата. Много често в такъв случай жената си ходи на работа, прибере се, сготви, пусне една прахосмукачка примерно и през останалото време няма какво да прави. Е, тогава се насочва към децата.
Ако една жена не умее да създава близост с хората и затова е изолирана, тя няма да е създала близост и с децата си. А не знам кой е прав, но пак да повторя, големи хора сами са си виновни ако се държат за полата на мама. Така им харесва, не им е виновна мама, каквото и да иска.
Въобще не съм съгласна, че мъжете сами са си виновни, че се държат за полата на мама. Понякога те са манипулирани от майките си. Понякога самата майка не ги е научила на самостоятелност, а това и е основната задача.

И има много жени, които не че са изолирани от някой, те самите са саможиви и не търсят социални контакти, лепват се за децата и искат да живеят техният живот чрез намесване. Нямат други интереси освен децата, но и не искат да се развиват, защото така е най-удобно, да не правиш нищо.
Виж целия пост
# 264
По принцип щастието се дефинира трудно и не знам защо се наемате.
В една и съща минута може да си щастлив и нещастен - може да съм щастлива, че печеля състезание, но да съм безкрайно нещастна, че не съм при семейството си, които празнуват или пътуват заедно в този момент...
Как може да се каже, че една жена е нещастна, ако няма собствен дом или хоби... Как може да се определя какво  е "пълноценен социален живот"?
Ако се срещам с 5 приятелки веднъж месечно  и се забавляваме до сутринта, по-пълноценно ли е от това да вечерям всеки ден с една-единствена, с която си споделяме проблемите и си помагаме с идеи?  Тази, която се социализира веднъж месечно сигурно много завижда на другата, която всяка вечер говори и слуша в ресторант за проблеми.
- Да имаме общи хобита с мъжа ми. Ми не... не е задължително той да бродира до мен или да пишем заедно в блога ни, за да съм успешна жена и да не се впия в децата си.
Виж целия пост
# 265
По принцип щастието се дефинира трудно и не знам защо се наемате.
Не се наемам да дефинирам щастието, но да отбележа, че трудно би бил щастлив човек, който не е в мир със себе си. Най-често това се дължи на някакъв бъг в характера му, който не му дава мира, все го ръчка и не му позволява да е щастлив където и да било, когато и да било, с когото и да било. Понеже изброените от Пеперудова критерии са мейнстрийм критериите за успешност, нормално е хората да се вкопчат в тях и да се стремят да ги изпълнят. И когато, дори изпълнявайки ги, пак не се чувстват щастливи, се вкопчват в контрола над зависимите от тях. А тези зависими най-често са собствените им деца.
Виж целия пост
# 266

... лепват се за децата и искат да живеят техният живот чрез намесване. Нямат други интереси освен децата, но и не искат да се развиват, защото така е най-удобно, да не правиш нищо.

Именно. Единствената им мисъл са децата, искат да знаят какво става с тях, какво интересно е станало в живота им, така че и те самите да се почувстват живи, сякаш се хранят с емоциите, които детето им е изживяло и те така разнообразяват скучния си живот.
Виж целия пост
# 267
За такива ненаучени навремето беше казармата - поне за две години се научаваха как да се грижат за себе си, и че якичката се шие, а не се лепи, а също и въшкарниците не се озовават по магичен път изпрани и чистички.
Виж целия пост
# 268
Не се наемам да дефинирам щастието, но да отбележа, че трудно би бил щастлив човек, който не е в мир със себе си.


Е, да, звучи познато. Но това "в мир със себе си"... Thinking
Има хора, които толкова лесно се примиряват със себе си и така си се харесват, че с каквато и кал да се омажат, са си едни такива доволни и изпъчени. То покафеняло цялото, но си мисли, че му е полезно за кожата. Идва ти да им плеснеш един шамар, ако не те е гнус да ги докосваш. Те ли да са ни модела за щастието?

Щастието на гладния е  да се нахрани, на болния да оздравее, на бедния да има пари, на този в командировка, да се примере у дома, а на окования вкъщи, да го пратят в дъъъълга командировка.
Виж целия пост
# 269
Тая работа с мира в себе си ми навява мисли, че човек е в мир със себе си само ако е умрял, защото тогава му е вечен мир.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия