Оковите на майчината любов

Всъщност, защо да е едва ли не светотатство да се оплачеш от майка си? Не да я наплюеш, не да я изоставиш, не да я нагрубиш, а просто да се оплачеш?

Примерна статия https://lovefraud.com/the-gray-rock-method-of-dealing-with-psychopaths/
С две думи, най-добрата тактика за справяне с психопат, социопат, драма куин и прочие отровни същества е да избягваш всякакъв контакт. Ако не можеш да избегнеш контакта, и особено ако ти се налага да живееш или да се виждаш често с него, можеш да прилагаш тази тактика. Ставаш много скучен за него. Даваш банални, скучни отговори, ако говориш, е за най-баналните и скучни неща,  не показваш и не провокираш емоции и т.н. Тъй като търсят драма, емоции от които да се "хранят", се насочват другаде.

Да, ама не!
Ако живееш с него, ще си намери драма във всичко- от изкривената стелка през вратата, през това къде си си оставила чашата с кафето, до защо така ти виси косата и защо телевизора е пуснат/спрян/ на високи децибели/ тихо, та не се чува нищо/ на тази програма............
Който не е живял с такъв човек, идея няма какво е.
Дори за малко да отмести вниманието си от теб, подхваща някой друг, без значение дали го познаваш и тогава трябва да си задължително на неговото мнение, че да не те почне отново.

Да, интересна тактика е това.
В случая само това не е достатъчно. Майката няма да загуби интерес, но ако авторката успее да пренасочи манипулациите към такива, която не я нараняват е добро начало.

О, absurt, аз знам много добре за какво говориш.  На мен ми беше интересно, защото инстинктивно съм я прилагала години наред, до степен да ми стане втора природа, но не знаех че си има име. Иначе сблъсъците няма да спрат напълно, но намаляват до някаква степен. Без тази тактика се стига до физическо насилие и много други крайности, които са грозни и не ми се описват. Така или иначе тя е временно решение за ситуации, в които нямаш друг избор, освен контакт.
Все пак случая на анонимната е малко по-различен и вероятно изисква по-различен подход, поне така ми се струва. А е възможно дори тази тактика да й помогне. Не знам. Във всеки случай повтаряне на "стегни се" и " тя ти е майка, все пак" не помага с нищо. Аз предпочитам практическите решения. Grey rock е такова. Да, не е префърцунено и кой знае какво, но...помага. Понякога, донякъде, но практически е най-доброто, на което съм попадала, освен физическото отдалечаване

Анонимната е в добра позиция да опита някоя тактика, която да проработи защото не живеят заедно.

Нейният проблем е, че не се е научила да казва " не" и да държи на това.
И друго- за мен е неприемливо да обвинявам някого другиго за отношенията ми с трети, освен ако не живеем заедно.

Като човек, преминал през описаното от Анонимна, само ше споделя, че съветите за поставяне на дистанция и граници са много добри, но и много тежки за изпълнение

На мен ми отне 15 години да постигна резултат
Много беше тежко, защото всяко напомняне за границата гарантираше скандали и разправии в продължение на месеци и то за наглед елементарни неща
Но никога не се отказах, всъщност започнах да поставям собствените си граници още преди да стана семейна, някъде на 17 бях
Защото другият вариант беше да избягам от нас и да живея на улицата

Човек, имал майка с нормално отношение, това никога няма да го разбере
Но ако се държат с теб като със собственост, с желание вечно да те контролират даже и в най-малките детайли във всекидневието, ще мечтаеш денонощно за момента, в който няма да си зависим поне законово

Споделяла съм с приятели за това, те не разбират ситуацията, не могат да проумеят, че може да има такива родители

За наш късмет заминахме надалече на два пъти
Първият път даже разстоянието не я спря, беше всекидневен тормоз по телефона
Преди да заминем втория път някак си вече беше разбрала какво е на път да си постеле и нещата рязко се промениха
За съжаление това костваше дълги години нерви и разправии
И не, нямаше начин да се справи човек по някакъв начин, само малко да намекнеш, че си позволява повече от допустимото и това ти гарантира цупене, сърдене, мърморене, с месеци
А ако си траеш, си позволява все повече, докато бе те смачка тотално

Още много мога да напиша, но там са намесени и други хора и ще спра до тук


И да, Андариел, тази жена вече я няма, но колкото и да ми липсват хубавите моменти с нея, спомените са винаги вгорчени от гореописаното
До степен да чувствам вина, че липсата я преживявам по такъв противоречив начин
Болката в душата ми ще остане завинаги, веднъж от това, че вече я няма
И веднъж от това, че времето ни заедно в по-голямата си част беше изпълнено с отровни отношения

Но и днес бих постъпила по същия начин, бих отстоявала себе си като личност
Даже ако съм на сегашния си акъл, щях да действам много по-безкомпромисно
Тогава бях съвсем млада и плаха, възпитана много строго и затова ми беше безумно трудно

Колкото и да се ограждаш с grey rock,  когато става въпрос за майка ти, няма начин да останеш незасегната. Тя е майка и знае най-добре кои са слабите места.  Тя те е възпитала така. "Аз съм майка. Може и да греша, но на мен ми е простено, защото обичам". Общественото мнение допълнително подклажда чувството за вина (тя ти е майка!).  Може да постъпваш разумно, да не  позволяваш да те манипулира, но някъде дълбоко в душата ти, това те наранява. Защото, колкото и да сме пораснали, въпреки рационалните аргументи, ние не можем да заличим детето в себе си. Какво да кажеш на човек, който ти казва "ти си моето щастие, аз съм нещастен без теб"? Когато това е майка ти и виждаш че е нещастна, си мислиш, че си отговорна за това. Ако реши, че не сработва, ще усили натиска. Няма да спре. Няма и да си помисли, че всъщност успява и наистина наранява, но просто не го показваш. Иска да види, че страдаш. Това е доказателство за обич.  Няма измъкване от този капан, а раните остават завинаги.

...мда, и се стига до сцени, подобни на "НИКАКВИ ТЕЛЕНИ ЗАКАЧАЛКИ НЯМА ДА ИМА В ТАЯ КЪЩА", за който е гледал Mommy Dearest.

Наистина, колко хора могат да си изключат емоциите и да си действат по своите схеми, докато майка им се опитва да им привлече вниманието и кърши пръсти за нещо неясно с някакъв мистичен майчин фатализъм...

В интерес на истината, след раждането на 3 деца съм наясно, че тоя фатализъм е по-скоро преувеличен биологичен отговор, който те държи в състояние на параноя около 3 години. Ако не се отръскаш от него, може да се превърнеш в ужасно създание, а децата ти вместо чайки, да станат пингвини.

Е все пак е по-добре да пробваш тази тактика, докато действаш да се разкараш, отколкото да не правиш нищо и да си стоиш там вовеки. П принцип давайте и други съвети, би било полезно. Ма не само "стегни се" или "седнете да говорите"
Никой не е казал, че е лесно. Напротив- познатите те изкарват безсърдечен изрод, а родата те натиска, щото не ще вниманието да се насочва към нея, я "тя ти е майка" и си я търпи ти   Но тука стигаме до момента, че ако искаш да станеш самостоятелен човек, а не изтривалка, то взимаш решението и действаш. Да, разкъсваш се за това, което си направил, но иначе се смачкваш, обезличаваш и се разкъсваш за това, което не си направил.
Ето, аз съм съгласна и с някои от разсъжденията на Сирен. Като майки, вече виждаме и "другата страна на монетата". Ми да, и аз съм родила деца, хора, а не някакви безмозъчни кукли на конци, които да манипулирам и които да ме издържат и забавляват цял живот. Ако го допусна, то просто ще съм се провалила като родител и човек. Това ми е от най-големите страхове, заедно с това пък да не ида в другата крайност от напъване

Сценариите не ги пиша аз, а животът си ги пише сам. В болшинството от случаите след развод дъщерята с децата отива при майка си и баща си и разчита изключително много на тях за всичко - от покрива над главата, та до гледането на децата. Повечето непълни семейства се състоят не от майка и деца, а от майка, деца и нейните родители.

Всеки самостоятелно си намира начин да се разбере или да не се разбере с майка си, а чуждият опит почти никога не върши работа, а много често дори е вреден, защото допълнително пали огъня на нетърпимостта. Човек много лесно се подвежда, когато има кой да му свири на ушенце това, което иска да чуе.
Капризните деца обикновено стават капризни възрастни и както са тропали с крак на майките си на 3, така го правят и на 33.

Нищо не ти е влязло в чутурата, Андариел
Никога не съм била капризно, разглезено, задоволено дете, тръшкащо се за най-малкото нещо
Напротив
И тук не става въпрос за такива хора, а за опитът на най-близкия ти човек да те смачка като личност, от голяма любов, за съжаление криворазбрана (защото всички знаем каква е целта на родителството - създаване на самостоятелни и отговорни хора,  а не на зависими индивиди)
Казах го вече, който не го е преживял, няма да го разбере
Продължаваш да намираш собствените си жалки интерпретации. По-добре пали свещ или каквото там правиш от благодарност, че си имала нормални отношения вместо да се чудиш какви още да ги изпляскаш по тема, от която нямаш идея

Андариел, човек създава семейство и деца с половинката си, не с майка си. В този смисъл, трябва да гледа да съхрани връзката и с двмата, но без това да е за сметка на единия или другия. Нито трябва да жертва майка си, за да запази мъжа си, нито мъжа си, за да запази майка си. Това е извратено и всеки, който поставя най-близките си в такава ситуация, заслужава пълен игнор и отрязване. Не става дума тук просто ей така, от нищото Анонимната да отреже родителката си. Това се налага, поради причини, довели дотам, че семейството й да е застрашено. Да, определено вина има и тя самата, но дотолкова, че не успява да озапти майка си и да каже НЕ. За което голяма вина има И майката, не само дъщерята. Аз не съм имала такива отровни родители, но това не ми пречи да разбера позицията на момичето, нито да си представя, че има и хора, които наистина са способни да унищожат децата си емоционално. Слава богу, нямам кюфтета на очите и не съм толкова самонадеяна, че да си мисля, че моето семейство е единствено по рода си и други модели няма и не може да има. Пък ако случайно се случи някъде все пак да проима, то задължително вината е в децата, че не оценят милата си майчица, че как иначе, мхм......

Чутура имаш ти - аз имам глава. Какво толкова не ти хареса в написаното от мен? Всеки се учи от своя опит, а не от чуждия. И всеки преживява своята уникална история, защото отношенията между него и майка му са точно между него и майка а, което е между теб и твоята майка важи само за вас двете, но не и за друга дъщеря и друга майка. Затова по-кротко със съветите, особено ако са за "поставяне на граници" и "прекъсване на отношения".

Да, това се случва. Само че се случва, защото се налага- не защото изведнъж усещаш, че именно родителите ти са център и смисъл на живота, защото това няма как да е така. Освен това ситуацията при мен е временна и съм се погрижила да не се повтори. В смисъл- позволявам си да имам и граници, и да намалявам контакти, без да си правя тънки сметки "ами ако сега пак се разведа- дали МАМА ще ме обича и харесва". Търся си по-прагматични решения, с по-малко драма и сложни връзки.

Не е като да съм си казала- е, това е, провалих се с мъжете, майка ми е моят пристан и ще си стоя при нея вовеки веков.