Оковите на майчината любов

Първата част е верна - всеки сам трябва да оправя своя живот, втората част - абсолютно не - не само, че чуждият опит не е вреден,  но умните хора са и в състояние да се поучат от него. Щастлив човек си ти, Андриел, че си имала нормална жена за майка, но опитай поне да си представиш, че не всички са такива. Вече колко човека тук с проблемни майки се изредиха да обесняват, ти не та не - не може майката да е лоша. Ами... може!

Противоречиш си- ако всеки се учи от своя опит, то защо настояваш Анонимната да се учи от твоя?

Или ти имаш същия опит, но потърпевша не си, а си в позицията на нейната майка като отношение, затова така се запъваш?

А защо първо децата не се запитат дали те самите не са леко проблемни деца? Промяната започва от себе си, признаване на собствените грешки. Аз също безброй пъти съм се дразнила на моята майка, да е жива и здрава, още й се дразня, ще има и занапред да й се дразня, ама тя вече е възрастен човек, а тъй като аз съм зрелият човек, вече аз трябва да съм снизходителна и разбираща, дори да премълча и да спестя, за да не я тревожа, а ако кажа нещо, което не е хубаво, поне да се извиня. Каквото било - било. Идват моменти на преосмисляне.

Андариел, според теб съществуват ли кофти хора? Силно изявени егоисти, садисти, хора с нелекувани психични проблеми, хора с характеропатии? Способна ли си да разбереш, че и тези хора стават родители и не са различни и по-добри с децата си? Жертвите на тези хора сами ли са си виновни? От такива хора се бяга, ако попаднеш в средата им, но ако си отглеждан от тях - как ли се отразява на детето, то как да избяга на 5, на 10 години?

Благодарение на обществената нагласа, проповядвана тук от "специалисти" знам за случаи на самоубили се младежи, момичета, омъжили се за първия срещнат и прекарвайщи живота си в нещастен брак само и само да не се върнат при мама, че там е по-зле, за младежи, избягали от дома си и живеещи на улицата, ясно от какво, някои и умрели там, но за нищо на света не искащи да се върнат при мама

Ако всички родители бяха хора на място, горното нямаше да се случва
Нито щеше да има деца, пребити до смърт от майките си
Ама те децата виновни, били са проблемни 'се пак, затова...

Пази боже от среща на живо с такива "специалисти"
Ще изкарат 10-годишно дете виновно, че мама е психопат


И последно от мен по темата, щото е ясно, че някои повече разбират
Аз НИКЪДЕ НЕ СЪМ ДАЛА СЪВЕТ за това, което Анд. повтаря като кречетало
Само споделих опит, какво съм направила, колко време ми е отнело и каква болка ми е донесло
И не, едно дете не е виновно, даже и като млад възрастен не е виновен, защото психиката и личността му може да са тотално съсипани и да няма как сам да види изход
Ама щом г-жа разбираща-от-всичко твърди че е така, нейна воля, само мир да има
(Без да се усеща, че тропайки с краче и обвинявайки, всъщност повтаря 1:1 поведението на отровен родител, ама щом я влече моля)

Да, съществуват, при това кофти хора раждат деца и стават родители. Но тези деца в един момент порастват, а на по 30  години вече са достатъчно пораснали, за да могат да се самоидентифицират като възрастни хора, а не като деца. Аз просто не приемам публично да се пишат неща, които се написаха тук от много потребители за майките им и да се дават съвети на други хора да прекъснат връзка с майките си или да ги държат на дистанция.  Защото във форума е сигурно едно - всеки си пише каквото си реши и на практика не носи отговорност за това какъв съвет е дал на някого. Получава се като в СО - той е лош съпруг, и веднага в хор - зарежи го.
Познавам такива ужасни родители като описаните, но децата сами избират по кой път да поемат - дали да продължат да негодуват и да се самонавиват, или да се кротнат малко и да помислят като възрастни хора.

Какви леко проблемни " деца", отдавна пълнолетни, семейни и на свой ред с деца?

И що за виждане е това- да толерираме непростимо държание, само защото " е майка, баща, брат"?

При това, твоето толериране е безумно- първо се толерира, защото е голям/а, а ти непълнолетна, после пък- тя/той е вече възрастен/ възрастна и има изменения в характера, които трябва да бъдат простени.

Да, има преосмисляне- за мен, да не бъда като майка ми и да внимавам да не постъпвам като нея.
Дори и да залитна в другата крайност и наистина да си отдалеча "  децата" повече от необходимото.

За какви специалисти говориш?  Какви самоубили се? Сега реши да вкараш допълнителна драма ли? В темата пишем все възрастни жени, вече с деца, и отдавна сме минали пуберските години.

Защо не приемаш публично да се пише за този проблем? Пише се за наркотици, пише се за изнасилвания, пише се за физическо насилие и за много трудни и тежки теми, но не може да се пише за това, че майка ти е била психопат (примерно) и това е повлияло на живота ти, няма как да не повлияе? Хората, възпитавани от такива родители, имат нужда да изкажат болката си и да споделят, но в реалния живот получават точно това отношение, каквото демонстрираш ти.

И какво се получава на практика - част от лошото родителстване е точно внушаваното от лошия родител, че чувствата ти и спомените ти нямат значение, не си прав и толкоз. Сега като възрастни тези пораснали деца чуват точно същото - твоите чувства и преживявания нямат значение, трай си там. Защо пък да се трае?

Порасналите деца са два типа: откровено оплакващите се и отказали се да се оплакват поради многократно получаван урок от околните: "майка ти е, като умре ще съжаляваш, и моята майка ми се караше през пубертета и сме имали спорове." Все обратна връзка от хора, които идея си нямат до какви извращения може да стигне един болен родителски мозък.

Всъщност дори и смъртта на кофти родителя не разрешава проблема, защото тогава започват противоречивите чувства - облекчение, понякога радост, несъвместими с предписаната от обществото емоционална реакция на родителската смърт. Чувство за вина, защото се чувстваш по-добре без него. Угризения, че се чувстваш така. Проблясъци от лоши спомени, които те нападат внезапно. Прекрасно гърне от чувства под налягане, което избива в психични проблеми.

Не виждам нищо лошо в съветите да се поставят граници. Понякога това е единственият изход.

А така, имайки предвид болднатото, вземи си последвай собствените насоки и понеси отговорност за своите съвети, които раздаде. Казах ти го и в предишен пост. Ти също не осъзнаваш отгворността на написаното от теб, но не ти пречи смело да наричаш жервти на психически тормоз лигльовци, инафнатили, непораснали... Имаш ли представа как се отразява това на психиката им? Явно не, обаче с гордост парадираш тук с образованието и професията си, че и се смяташ за компетентна. Все едно да кажеш на пребита от мъжа й жена - "нищо, че те преби, той те обича, а ти явно нещо си го ядосала, коригирай се".
Аз пък не приемам публично да обикаляш темите и да се изживяваш като последна инстанция, да намилаш едно и също до припадък и да не желаеш да спреш, въпреки многократни молби от потребителите. След като не ти се чете това, което се пише в темата, моля ползвай бутона за отписване, никой не те кара насила. Ние, обаче, нямаме проблем с написаното за нечии майки, искаме да разискваме културно темата, та нас не ни пращай да не те четем, знам че това ще напишеш. Изключително агресивно, безпардонно и откровено недоброжелателно е поведението ти, както и стила ти на писане. Недоумявам на какво отгоре се вживяваш на единствено правата, та до откат повтаряш едно и също и се опитваш да ни убедиш в правотата си. Ами няма да стане, не се хаби, спести ни мъдростта си, запази я за собствените ти семейни отношения, които убедена съм, си докарала до перфектни. Разбира се, че имаш право на мнение, но ти не просто го споделяш, ти се опитваш да го наложиш като единствено правилно и да ни убедиш в правотата си. И като не се получи, още повече се настървяваш и незнайно защо смяташ, че като ползваш подобни епитети и се пениш, ще постигнеш желания резултат. Не виждаш ли, че става обратното?

Стига бе, Андариел. Спри се!
Наистина си като кречетало, едно си баба знае, едно си баба бае.
50 човека се изредиха с различно от твоето мнение, хайде последвай си съвета и потърси грешката в себе си.
Всички видяхме, че изобщо не разбираш ситуацията.

Ясно, мнението ти е, че майката не може да е лоша и нямаме право да се оплакваме от нея. Еми ние не сме съгласни с това.
При това никъде не видях лошо отношение към майката, авторката просто каза, че не знае как да се справи с отровен родител. Има отровни хора, те стават родители и продължават да са отровни към децата си.

П.С. Друга анонимна съм, която много е страдала от отровен баща и толкова ме боли, че дори не мога да пиша за това. Животът ми дълго време беше разбит заради него. На никого не пожелавам подобен родител.
С ръка на сърцето си казвам, че го мразя, ти едва ли ще ме разбереш...
Бих предпочела да не съм се раждала ако той ще ми е баща.
Продължила съм напред за щастие, измъкнах се от оковите му, с много усилия и мъка. Но за цял живот съм психически травмирана.

Откъде-накъде някой ще ми казва да се спра? Не нарушавам правилата по никакъв начин, не обиждам никого, така че имам право да напиша това, което мисля. А това, че на някого не му харесва си е негова работа.

Колкото до това, което казвам - аз не давам в ръката на никоя тук томахавката на войната. Дори напротив, предлагам малко кротване и мислене. А тук повечето дават томахавката - в случая Анонимната да замахне с нея, вместо да опита по-умерен подход.

Защо да го направят първо децата, а не и двете страни? Обратното също е валидно- ако мое дете се оплаква от мен, би било много неадекватно поне за миг да не си задам въпроса къде и в какво съм допуснала грешки.

По темата с отровните родители искам да ви препоръчам този блог (само на английски е за съжаление):

http://www.issendai.com/psychology/estrangement/

На всяка страница долу има един жълт бутон, който води към следващата глава на това изследване.

Изследват се точно "изоставените" родители - родители, чиито деца са прекъснали връзка с тях уж "без причина" и родителската гледна точка, изказана в специализирани форуми за такива отчуждени родители.

Има прекрасни истории и цитати, в които се вижда къде се прекъсва връзката и каква е причината детето да не иска да общува с родителя, но родителят не чува тези причини дори да са му ясно изказани и цикли в неразбирането си защо се е получило така.

Бих искала тази тема да я бях прочела преди 15-г. Толкова полезна би ми била. Тогава аз си мислех, че вината е у мен.
Анди и на мен ми звучи като моята майка. Дано децата й не я възприемат както аз възприемам моята.
Най-много ме дразни у майка ми това -аз съм ти майка, ти трябва да ме уважаваш,обичаш, прочиташ. Аз знам кое е най-добре за теб, понеже съм ти майка. Сега вече не и обръщам внимание и с нищо не ме трогва. Просто ми е толкова безразлична, че дори не мога да се оплача, защото няма от какво. Но преди години толкова ми е пукало от мнението й, че когато видех, че ми се обажда, и се разтрепервах докато й вдигна. Толкова ме беше страх какво ще ми каже.
Аз съм на мнение, че родителят иска да си роди детето и родителят е длъжен да си обича детето, а детето не е длъжно да обича родителят си, защото то не е искало да се ражда.