Скоро гледах един филм, в който едно момиче не беше излизало 18 години от къщи, било болно от рядка болест в която може да умре ако излезе от стерилна среда. В последствие се оказа, че не е било болно а майка му е измислила това за да може детето да е до нея, защото мъжа й и сина й починали в катастрофа и нея я е било страх да не загуби и дъщеря си.
Друг пример от живота, братовчед ми живее с майка си - не работи - тя го пере, издържа го, готви му и му принася ядене 3 пъти на ден, опавя му леглото. Той е на 33, няма хабер да има гадже камо ли да се жени. Просто няма нужда от жена - вече си има очевидно..
И още един пример - баба ми. Леля ми я гледа до 98 годишна възраст. Баба ми казваше - аз съм те родила и отгледала - сега ти ще ме гледаш. Леля ми така и не създаде семейство. Баба ми постоянно я дебнеше да не би да има гадже. Баба ми почина, но леля ми вече е на 74 - и вече е късно. Живота й е преминал.
Постоянно разсъждавам върху това, как е възможно от егоизъм да не останат сами някои майки да принуждават децата си да живеят с тях. Има и обсебващи майки, които понеже не им е провървяло с бащата изцяло се занимават само с детето и изискват неговата обич като заместител и след това детето няма възможност да има нормална връзка и да създаде семейство. Около мен е пълно с подобни примери - мога да дам още много.
Бих искала да чуя Вашето мнение по този въпрос