Аз също доскоро се чувствах жертва на майчината любов. Понеже съм много мързелива, заминах за чужбина с надеждата да си намеря мъж, който може да ми осигури чистачка. Обаче майка ми разви страшни драми, как ще ме тормози някой чужденец, и понеже имах приятел българин, насила ме накара да се оженя за него. Аз все още съм си омъжена, обаче той нали е мамино синче и тя не може да го понася. Та така, когато избирате съпруг на дъщерите си, внимавайте много. Аз съм си свикнала и не се оплаквам, добре съм си. Обаче майка ми все нещо дудне и не е доволна.
Виж целия пост
Оковите на майчината любов
- Публикувана: 5 ноем. 2017, 20:33 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2018, 18:32 ч.
# 181
9 ноем. 2017, 14:06 ч.
Е, то и всички кучета са добри, но зависи на какъв стопанин попаднат. Нали се сещаш, че не всеки ще ги възпита в добро и зло...
За щерката не съм се замисляла, за мен ме беше страх да живея с човек, който е ок с това жена му да е затрупана с всичко, важното е, че на него му е леко. Именно за добро и зло става дума, как се отнасяш към хората около теб. От такива хора бягам далеч, не конкретно за семейство, и приятели, и т.н.
И е става дума за каране - теб някой "кара" ли те?
Виж целия пост
Глупости са това, НСЧ. Нито хората се лъжат толкова лесно, колкото разправяш, нито пък копират родителите си толкова буквално. Достатъчно е да му покажеш какво е добро и зло и как да ги отличава, да го възпиташ как да се държи с хората и да общува с тях, пък то само ще се научи да си глади ризата и да си вари супа. Иначе казано - първите седем са важни и там трябва да се наблегне.
И на мен ми е направило впечатление, че майките на момичета, много се страхуват дъщерите им да не попаднат на мамино момче, което не чисти и не готви...
И е става дума за каране - теб някой "кара" ли те?
# 182
9 ноем. 2017, 14:08 ч.
Най-хубавото е, че откакто се омъжих, никой за нищо не ме кара да правя. Само ако искам.
Иначе докато живеех с майка ми, все ме караше да чистим. После живеех със съквартирантки и те все ме караха да чистим и все се сърдеха. Откак живея с мъж се родих буквално. Аман от властни жени, дето все нещо те карат да правиш.
Виж целия пост
Иначе докато живеех с майка ми, все ме караше да чистим. После живеех със съквартирантки и те все ме караха да чистим и все се сърдеха. Откак живея с мъж се родих буквално. Аман от властни жени, дето все нещо те карат да правиш.
# 183
9 ноем. 2017, 14:11 ч.
Бояна се оказа съвсем буквално права, когато каза, че хората се отнасят към децата си като животинки. Моите не са кучета и отношенията ни не са куче-стопанин. Гледам ги като хора, чието най-висше право е свободата, та не ме страх, че някоя хитруша ще им я отнеме. Когато си почувствал свободата, не я сдаваш лесно.
Виж целия пост
Е, то и всички кучета са добри, но зависи на какъв стопанин попаднат. Нали се сещаш, че не всеки ще ги възпита в добро и зло...
Бояна се оказа съвсем буквално права, когато каза, че хората се отнасят към децата си като животинки. Моите не са кучета и отношенията ни не са куче-стопанин. Гледам ги като хора, чието най-висше право е свободата, та не ме страх, че някоя хитруша ще им я отнеме. Когато си почувствал свободата, не я сдаваш лесно.
# 184
9 ноем. 2017, 14:16 ч.
Не съм сравнявала децата с кучета. Сравних това, че ние, съдейки по себе си, разчитаме, че и другите хора вършат същите действия. Т.е. както един нормален човек би се отнасял нормално и отговорно към животното, очаква, че и всички други ще го направят. Факт обаче, че не е така.
По същия начин разчитаме, че всеки родител би възпитал доброто и злото в децата си. Но това съвсем не е така.
Именно това имах предвид. Правиш го, защото е нормално, не защото някой те кара. Затова не си мисли, че другите карат мъжете си да правят нещо. Те са просто пораснали и отговорни точно като теб. Не е нужно някой да ги кара.
Виж целия пост
По същия начин разчитаме, че всеки родител би възпитал доброто и злото в децата си. Но това съвсем не е така.
Най-хубавото е, че откакто се омъжих, никой за нищо не ме кара да правя. Само ако искам.
Иначе докато живеех с майка ми, все ме караше да чистим. После живеех със съквартирантки и те все ме караха да чистим и все се сърдеха. Откак живея с мъж се родих буквално. Аман от властни жени, дето все нещо те карат да правиш.
Иначе докато живеех с майка ми, все ме караше да чистим. После живеех със съквартирантки и те все ме караха да чистим и все се сърдеха. Откак живея с мъж се родих буквално. Аман от властни жени, дето все нещо те карат да правиш.
# 185
9 ноем. 2017, 14:19 ч.
Чудесно е ако мъжът по своя инициатива почиства домакинството. Ужасно е когато днес в този момент един от двама партньори настоява да се чисти, а другия да не иска. Това е тегоба.
Виж целия пост
# 186
9 ноем. 2017, 14:30 ч.
Много крайно ги разглеждате нещата. Защо някой трябва да очаква от другия, независимо мъж или жена, той да е единственият, който готви и чисти? В повечето семейства и мъжът, и жената работят и очакванията са да си помагат един на друг в домакинството, не единият да е слуга на другият.
Още повече, хората вече не се женят веднага след завършване на средното, та от ръцете на майката да попаднат директно под грижата на съпруга или съпругата, а живеят и известно време сами като студенти да речем. Докато си намерят жена/мъж все някак се налага да си почистят сами домовете, да си забъркат едни яйца...Все неща, които така или иначе заради самите себе си се налага да се научат да правят.
Виж целия пост
Още повече, хората вече не се женят веднага след завършване на средното, та от ръцете на майката да попаднат директно под грижата на съпруга или съпругата, а живеят и известно време сами като студенти да речем. Докато си намерят жена/мъж все някак се налага да си почистят сами домовете, да си забъркат едни яйца...Все неща, които така или иначе заради самите себе си се налага да се научат да правят.
# 187
9 ноем. 2017, 14:46 ч.
Ами то и аз не искам. Но не чакам да ме кара, защото знам, че не съм на 2, и че ако легна да лежа, това значи той да се се затрупа с двойно повече работа. А го обичам и не искам да му е трудно. Затова си споделяме "тегобата".
И повръщано и памперси не исках да чистя, но като реших, че искам дете знаех, че ще има и от това.
В този живот, ако правим само каквото искаме ще тънем в смрад и мизерия, а децата ни ще ходят голи и боси, щото другото било тегоба... Аз пък му казвам отговорност и не го считам за мръсна дума.
Виж целия пост
Чудесно е ако мъжът по своя инициатива почиства домакинството. Ужасно е когато днес в този момент един от двама партньори настоява да се чисти, а другия да не иска. Това е тегоба.
И повръщано и памперси не исках да чистя, но като реших, че искам дете знаех, че ще има и от това.
В този живот, ако правим само каквото искаме ще тънем в смрад и мизерия, а децата ни ще ходят голи и боси, щото другото било тегоба... Аз пък му казвам отговорност и не го считам за мръсна дума.
# 188
9 ноем. 2017, 15:48 ч.
Мъже дето прекалено домакинстват и са велики кулинари са ми противни, защото се занимават с несвойствени неща. Не може един пирон да забие, ама фучи с прахосмукачката и лови прашинки. Пак е мамино синче, защото се е научил само на женските неща.
Аз пък имам мъж, който домакинства, научи се да готви някои неща /по негово желание/, лови прашинки, паяжини и о чудо, сгъва пране, пуска пералня и чисти с прахосмукачката, че и други неща. Ако се наложи и пирон ще забие, ама не се налага. Като излезе нещо за ремонт - ми ремонтира го. Ако не може, търси някой, който може и си плаща за услугата. Ами мъж си е човека, не е мамино синче.
Искаш да кажеш, че понеже сменям коляното на мивката за 4 минути съм мъж? Ужас...
Не, искам да кажа, че това, че сменяш коляното на мивката за 4 минути не те прави по-малко жена от другите жени, които не могат да го вършат това.
Виж целия пост
Мъже дето прекалено домакинстват и са велики кулинари са ми противни, защото се занимават с несвойствени неща. Не може един пирон да забие, ама фучи с прахосмукачката и лови прашинки. Пак е мамино синче, защото се е научил само на женските неща.
Аз пък имам мъж, който домакинства, научи се да готви някои неща /по негово желание/, лови прашинки, паяжини и о чудо, сгъва пране, пуска пералня и чисти с прахосмукачката, че и други неща. Ако се наложи и пирон ще забие, ама не се налага. Като излезе нещо за ремонт - ми ремонтира го. Ако не може, търси някой, който може и си плаща за услугата. Ами мъж си е човека, не е мамино синче.
Не, искам да кажа, че това, че сменяш коляното на мивката за 4 минути не те прави по-малко жена от другите жени, които не могат да го вършат това.
# 189
9 ноем. 2017, 16:11 ч.
Кой тук говори за психопати?
Иначе много хубаво правиш препратка. Дори децата на психопати могат да осъзнаят за какво става въпрос и да се борят, да се измъкнат, а там манипулациите са на професионално ниво и са комбинирани с тотална безсърдечност. Та някой някого искал да държи до себе си просто не е сериозно, наистина.
deskatta, така де, всеки прави каквото му се е налагало да прави. Т.е. научава се. Мамино, не мамино, неволята учи. Не баща ми ме е учил да сменям коляно, просто така се получи в един момент, че се наложи да се науча и го смених. Същото е с всеки друг, който е живял сам, а не е прехвърлян от една прислуга на друга. Все едно от какъв пол е. Говорим за по-елементарни битови неща, разбира се, под кола не съм опитвала да лежа, но мога да сменям гума.
Виж целия пост
Бояна, преди доста време бях попаднала на една твоя тема за родителите-психопати, в която с доста повече съчувствие пишеше за порасналите деца, отгледани в такива семейства. Сега изглежда да си втвърдила позицията в посока, че едва ли не след пълнолетие вече всичко трябва да си преодолял. Има ли наистина такава промяна в мнението ти или така ми се струва?
Иначе много хубаво правиш препратка. Дори децата на психопати могат да осъзнаят за какво става въпрос и да се борят, да се измъкнат, а там манипулациите са на професионално ниво и са комбинирани с тотална безсърдечност. Та някой някого искал да държи до себе си просто не е сериозно, наистина.
deskatta, така де, всеки прави каквото му се е налагало да прави. Т.е. научава се. Мамино, не мамино, неволята учи. Не баща ми ме е учил да сменям коляно, просто така се получи в един момент, че се наложи да се науча и го смених. Същото е с всеки друг, който е живял сам, а не е прехвърлян от една прислуга на друга. Все едно от какъв пол е. Говорим за по-елементарни битови неща, разбира се, под кола не съм опитвала да лежа, но мога да сменям гума.
# 190
9 ноем. 2017, 17:16 ч.
Аз познавам такава майка, добре, че бащата беше свестен и детето - момиче, имаше и друг пример пред себе си. Откъсна се от майката в края на пубертета, създаде семейство и има що-годе нормален живот, но само тя знае какво и е отвътре, когато майка и се обади 18 пъти на ден с думите: "Много ми е лошо! Помогни ми!" - тормоз, умело съчетан с насаждане на чувство за вина и понякога откровено брутални действия, за да и се обръща внимание. Въпросната майка е завършен психопат за мен. Дори прави 3 или 4 опита за самоубийство, като опита да го представи "Заради тебе е, дъще, защото ме изостави и аз не мога да живея сама." Има го, разбира се, и социалния натиск: "Ама как така, тя ти е майка!" Е, кажете сега, каква е правилната реакция в такава ситуация за дъщерята?
Виж целия пост
# 191
10 ноем. 2017, 06:25 ч.
Мъже дето прекалено домакинстват и са велики кулинари са ми противни, защото се занимават с несвойствени неща. Не може един пирон да забие, ама фучи с прахосмукачката и лови прашинки. Пак е мамино синче, защото се е научил само на женските неща.
Не съм срещала такива мъжки екземпляри. Женски Обаче -бол. На мен пък те са ми странни: все се чудя дали нямат обсесивно конвулсивно разстройство или фобия от микроби. Или просто са толкова самотни и нещастни, че освен с парцал в ръката нямат представа по какъв друг начин да си запълват времето.
Виж целия пост
Мъже дето прекалено домакинстват и са велики кулинари са ми противни, защото се занимават с несвойствени неща. Не може един пирон да забие, ама фучи с прахосмукачката и лови прашинки. Пак е мамино синче, защото се е научил само на женските неща.
Не съм срещала такива мъжки екземпляри. Женски Обаче -бол. На мен пък те са ми странни: все се чудя дали нямат обсесивно конвулсивно разстройство или фобия от микроби. Или просто са толкова самотни и нещастни, че освен с парцал в ръката нямат представа по какъв друг начин да си запълват времето.
# 192
10 ноем. 2017, 08:53 ч.
Челен пример имам с подобни отношения майка-син. Съпругата на брата на баба ми - такова зло много рядко се среща. Четири жени на сина си изгони. Едната беше бременна. Тя го накара да не признае детето, а след като момичето се омъжи за друг и той осинови дъщеричката й, щастливата нереализирала се свекърва почерпи, че синът й няма да плаща издръжка. Втората снаха успя да се омъжи за сина й, роди момче. След няколко години се разведоха. Естествено и на това дете не беше плащана издръжка, нито го беше виждал бащата след развода до ден днешен. Третата и четвъртата като я видяха само и си тръгнаха.
Е, злото умря, ама синът й остана на улицата немил недраг и сам като куче. Не ми е жал де, нищо че е първи братовчед на майка ми. Каквото сам си направиш и Господ не може.
Виж целия пост
Е, злото умря, ама синът й остана на улицата немил недраг и сам като куче. Не ми е жал де, нищо че е първи братовчед на майка ми. Каквото сам си направиш и Господ не може.
# 193
10 ноем. 2017, 09:16 ч.
Абе, не тя, той е виновен. Големи хора, а майките им виновни за всичко...Ако са вменяеми сами са си виновни. А дори родителят да е зъл, нима това е оправдание порасналото му дете да твори зло спрямо други хора? Например бременната жена с детето какво му е сторила? Не намирам такива неща за нещо повече от обяснение и то ненужно, ако не води до някакви изводи и промени.
Виж целия пост
Челен пример имам с подобни отношения майка-син. Съпругата на брата на баба ми - такова зло много рядко се среща. Четири жени на сина си изгони. Едната беше бременна. Тя го накара да не признае детето, а след като момичето се омъжи за друг и той осинови дъщеричката й, щастливата нереализирала се свекърва почерпи, че синът й няма да плаща издръжка. Втората снаха успя да се омъжи за сина й, роди момче. След няколко години се разведоха. Естествено и на това дете не беше плащана издръжка, нито го беше виждал бащата след развода до ден днешен. Третата и четвъртата като я видяха само и си тръгнаха.
Е, злото умря, ама синът й остана на улицата немил недраг и сам като куче. Не ми е жал де, нищо че е първи братовчед на майка ми. Каквото сам си направиш и Господ не може.
Е, злото умря, ама синът й остана на улицата немил недраг и сам като куче. Не ми е жал де, нищо че е първи братовчед на майка ми. Каквото сам си направиш и Господ не може.
# 194
10 ноем. 2017, 09:18 ч.
Ухаааа! Мале, каква жена! И на мен не би ми било жал за сина.
Това ми напомни за далеч не толкова страшен случай на един съученик. 20 години след като сме завършили гимназия срещнах майка му случайно и питам какво прави Х - ами добре е, живеем си заедно да не плаща наем, работи си. А деца, жена няма ли?-питам аз. Не. Имаше една, дето се завътя покрай него, ама не беше свет. Нещо се заиграла с друг мъж, забременяла и казала, че детето е на Х - да се женят. Да, ама не, мама не я харесвала, казала си съмненията /не разбрах как са решили, че детето не е негово/ и не му дала да я вземе, с брак или без. Изгонили я, тя си тръгнала, но това, което ме порази беше злобата на майката, като каза: "Искаше да ни натресе копелето на друг!" - не одобрявам лъжите и на девойката, но чак пък такава злоба. Познайте дали мъжът се е оженил и сега - още 7-8 години след това?
Виж целия пост
Челен пример имам с подобни отношения майка-син. Съпругата на брата на баба ми - такова зло много рядко се среща. Четири жени на сина си изгони. Едната беше бременна.
Ухаааа! Мале, каква жена! И на мен не би ми било жал за сина.
Това ми напомни за далеч не толкова страшен случай на един съученик. 20 години след като сме завършили гимназия срещнах майка му случайно и питам какво прави Х - ами добре е, живеем си заедно да не плаща наем, работи си. А деца, жена няма ли?-питам аз. Не. Имаше една, дето се завътя покрай него, ама не беше свет. Нещо се заиграла с друг мъж, забременяла и казала, че детето е на Х - да се женят. Да, ама не, мама не я харесвала, казала си съмненията /не разбрах как са решили, че детето не е негово/ и не му дала да я вземе, с брак или без. Изгонили я, тя си тръгнала, но това, което ме порази беше злобата на майката, като каза: "Искаше да ни натресе копелето на друг!" - не одобрявам лъжите и на девойката, но чак пък такава злоба. Познайте дали мъжът се е оженил и сега - още 7-8 години след това?
Препоръчани теми